Решение № 25 от 15.05.2024, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Трън, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231740100126 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от А. А. С., ЕГН:**********, адрес: *************, общ.Трън, обл.Перник, против В. З. Х., ЕГН:

********** и с постоянен адрес: *************

В хода на процеса ищецът е починал и на основание чл.227 от ГПК в правата му са стъпили неговите законни наследници: О. С. С., с ЕГН ********** – съпруга, с адрес: *************, *************, и дъщерите му В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *************, *************; А. А. С., с ЕГН **********, с адрес:

*************, ************* и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *************, общ.Трън, обл.Перник.

Искането на ищците е да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 35.00 (триста и петдесет) лева за нанесени имуществени вреди вследствие на изкореняване на седем броя плодни дръвчета (4 бр. сливи „модрици“ на 15 и 20 години, 1 бр. ябълка „петровка“, 2 бр. джанки). Въпросните дръвчета се намирали в землището на с.Милкьовци, общ.Трън, обл.Перник в имот наследствен на ищеца, представляващ затревена нива с площ от 2.964 дка в местността „Д. д.“, имот с № *****.

В законноустановения срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че искът е неоснователен поради следните причини: Тъй като е земеделски производител Общинска служба Земеделие Трън му е предоставила за обработване част от въпросния имот, който представлявал по картата бяло петно. Тази земеделска земя не се обработва от ищеца и не е заявена от него. Ответника е почистил 1 имота от шавар и тръни колкото му е предоставено съгласно представена с отговора карта. Твърди, че във въпросната земеделска земя не е имало дървета от типа овощни, нито ябълка, нито сини сливи или круши, за които твърди ищеца.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищците О. С. С., А. А. С. и А. А. А. редовно призовани, не се явяват. Явява се ищцата В. А. С., която заявява, че поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Като прецени процесуалната допустимост на предявения иск, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД трябва кумулативно да са налице следните предпоставки: виновно и противоправно деяние, извършено от ответника, в причинно-следствена връзка, от което са настъпили твърдените от ищците имуществени вреди.

Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства пада върху ищците.

На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се презюмира до доказване на противното.

По делото бяха представени и приети, както следва: Скица № *****/01.06.2015г. и скица № *****/08.04.1997г. на имот № ***** в землището на с.Милкьовци, местност „Д. д.“, с ЕКНМ 48249, общ.Трън, с площ от 2.964 декара, собственост на наследници на А. С. Г., съгласно решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК Трън; Карта на блокове на земеделското стопанство от ДФЗ Земеделие; Договори за наем на земеделска земя от 22.06.2020г.; Договор за наем на земеделска земя от 07.06.2019г.; Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г.; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015г.;

РКО за получени суми; Декларации по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от 13.05.2022г., 11.06.2021г., 31.07.2023г.; Справка от ОДЗ Перник за дейността на А. А. С. за стопанската 2021-2022г.; справка от и.д. началник ОСЗ Трън и копие на документи свързани с отдаване под аренда на процесния имот.

От представените по делото скици се установява, че ищците като наследници на А. С. Г. са съсобственици на процесния имот, а ответника е арендатор в с.Милкьовци .

Имотът частично е ползван от ответника по силата на сключен договор за наем на земеделска земя между него и наследодателя на ищците за стопанската 2021г.-2022г., и 2 между него и сънаследник на имота И. И. С. за стопанската 2022г.- 2023г.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.

От показанията на свидетеля Н. А. Л. се установява, че същата живее в *************, но е от с.Милкьовци като за последно е идвала в селото преди около осем години. Обяснява, че знае за кой имот става въпрос, защото е близо до нейната къща в селото. Минава се река и отсреща срещу нейната къща е имота на разстояние около 500 метра. Знае, че този имот е на дядо А.. В него имало една ранна ябълка, сини сливи, както и джанки. Една голяма ябълка, четири сини сливи, джанките май били две. Ябълката била висока на около 20 години. Свидетелката е брала плодове от нея като дете. Ябълките били рА. зелени ябълки, като петровки. Дръвчетата, не може да определи от коя страна се намират, дали в имота на братовчеда на ищците или в техния имот. Другите дръвчета били на около 10-15 години. Сигурно дядо А. ги е засаждал, но свидетелката не е видяла. Скоро не е ходила в селото и не знае дали въпросните дръвчета все още ги има в имота. Не познава ответника, който се намира в залата. Не и е направило впечатление да се обработва имота. Докато живеела постоянно в селото, земята на дядо А. я косял А., който е баща на ищците. Когато свидетелката е брала плодове била 9-12 годишна. Още от тогава знае, че имота е собственост на дядо А., който е баща на А.. Преди години, когато ходила последно, тези дръвчета си били там в имота. Сега не знае дали са там. Били в близост до реката.

В показанията си свидетеля Н. И. И. твърди, че познава процесния имот. Той е съсобственост на неговия баща и бащата на ищците. Той е възстановен на името на негов прадядо А. С. Г. през 90-те години. Преди да се възстанови този имот бил даден за лично ползване на жители от селото. Преди 90-те години, след като е образувано ДЗС едната част била дадена на Х. Н., другата част на дядото на свидетеля и на друг човек. Дядо А. там за лично ползване нямал. Когато бил възстановен имота, в него имало сини сливи тип „модрици“, има ги още. Не ги е броил и не знае колко броя са, защото между тях има прораснали фиданки и не се знае кои са стари, кои нови.

Познава ответника. Той живее от едната страна на реката, а свидетеля от другата страна. Ответника ползва този имот за пасбище. Има договор с бащата на свидетеля, който се казва И. И. С., който е син на И. А. С., който пък е син на А. Г.. Сега когато видял процесния имот преди да дойде да свидетелства, в частта, която сега е ливада и дръвчета, имало дръвчета във вода, защото близката река била променила коритото си и минавала през част от процесния имот и сега минава от там реката. Поради това, че имало много вода въпросните дръвчета били изсъхнали. Сега едни дръвчета ги има, едни ги няма. Не знае какви са били дръвчетата, не са раждали, така че да разбере дали са плодни. Свидетелят го ползвал този имот до преди 3-4 години като ливада за косене на сено. Не знае дали е имало ябълка в имота. Изсъхналите дървета били дебели около 10 см в диаметър и не били високи. Чичо му А. го е косил първите години, след като 3 възстановили имота, след това свидетеля го косял. Просто му казвал: „Коко, колкото да не буренясва, окоси и моето“. Свидетелят косял повече в наклона, тъй като имота е от две части – има наклон и равна част. В равната част започнало да расте не трева, а шавар, което никое животно не го яде и спрял да го коси. Договора с ответника е сключен на дата, която не помни, преди две години. Баща му е подписал договор за обработка с ответника на част от тази земеделска земя, която описал, че се намира в северозападната част на имота. Уточнява, че на скицата това, което се вижда като път, всъщност е бара, рекичка и триъгълника, който се обособява в югозападната част на процесния имот е блато, а сега даже е езеро. Не се обработва от никого. За последно свидетеля е косил горната част на процесния имот преди 3 години, тъй като долната част е блато. Цялата долна част била заблатен шавар и свидетелят се отказал да я коси.

Свидетелката Е. С. Я. в показанията си обяснява, че знае за кой имот спорят двете страни. Нейният имот и процесният са един срещу друг. Този имот го работел св.

Н.. Свидетелката пасяла кравата си в имота. Същият е разделен на три части. Първо е на И., след това са ищците и след тях Х.. Познава бащата на ищцата В. С.. В техния имот като си пасяла кравата имало около две дръвчета, но след като се преместило коритото на реката дръвчетата изсъхнали. По-нагоре в имота имало саморасли сливи, но те не са раждали. Ябълки или други дръвчета в горната част не е имало и свидетелката не знае да има нещо рязано. Последно е пасяла кравата си преди една година. Твърди, че в имота има много вода и без ботуши не може да се мине.

Самораслиците си стоят още. Нагоре въобще не е имало дръвчета. И преди и сега не е имало дръвчета, имало две дръвчета, които са изсъхнали. Не е от скоро, от много от отдавна няма дръвчета. В целия имот през тези години и на Н., който обработвал, и на дядо А., не е имало плодни дръвчета, има само две изсъхнали дървета и са изкарали като пръчки.

От изслушаната по делото съдебно – агрономическа експертиза се установява, че процесният имот е ливада, върху която има остатъци от начупени дървета, като към експертизата е приложен и снимков материал за тях. Вещото лице при огледа не е констатирал наличието на дупки по терена, не е установил и наличие на изкоренени дървета, което прави невъзможно и определяне стойността им. В разпита си пред съда вещото лице обяснява, че скицата представена от ответника и намираща се на стр.26 по делото е оригиналната скица, по която от ОС „Земеделие“ – Трън предоставят за обработка свободна земя на арендатори и въз основа на такава скица изплащат субсидиите за съответната земеделска година. Тя частично съвпада със скицата, която в.л. е приложил на последната страница от заключението. Това е така, защото скицата, която той е представил очертава границите на земеделската земя, която арендатора реално обработва. По скицата на стр.26 частичното съвпадение със скицата, която той е предоставил касае имот в югозападната част на скицата от 26-та страница, която е 0,23 хектара, т.е., реално 2,300 дка се обработва по Решение на ПК. Процесният имот е 4

2,964 дка, като в тях влиза част от имота на А. А. С. и на съседен имот. Към експертизата има приложена снимка от югозападната част на имот *****, където се вижда, че има само избутани клони в края. Това, което е описал като остатъци от клони на дървета и на стр.4 от експертизата е приложил снимки, се намирали в края на обработената площ към други насаждения дървета. Обработената площ е 2,300 дка, която се намира в югозападната част на процесния имот, тази, която граничи с два пътя и образува нещо като равностранен триъгълник. В другата част имало цъфнали сливи.

Под обработвана земя има предвид, че е косена. Ако се изкорени едно дръвче като тези, за които се води делото, то би оставило дълбоки дупки около 150 см. Зимата била топла, вегетация имало през цялата година, нямало дупки, имало само трева еднородна. Не може по остатъците, които видял и снимал в.л. да прецени какви са дръвчетата и каква е стойността на нанесената щета.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – агрономическа експертиза, като неоспорена от страните и даденото заключение от вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.