Решение № 527 от 30.12.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 835/2021
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 30.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Петър Узунов, Моника Христова, Ангелина Бисеркова
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Закон за общинската собственост
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 213 · Кодекс за застраховането
- чл. 213, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 527 гр. Благоевград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Ангелина Бисеркова
Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200500835 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „****“ АД срещу решение № 8173/ 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 596/2020г. по описа на РС П..
С атакуването решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ЗАД „****“ АД искове с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./, вр. с чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, с които се претендира от ответника да заплати сумата от 2 358,65 лева, представляваща изплатеното от страна на ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ****, мораторна лихва в размер на 718,73 лева за период от три години назад от датата на подаване на исковата молба /30.06.2017г. до 30.06.2020г./, както и законна лихва, считане по подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Според въззивната страна РС П. неправилно е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите вреди. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, като се претендират и направите в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 1 от Община П., в който се посочва, че подадената въззивна жалба е неоснователнa, а обжалваният съдебен акт правилен и законосъобразен.
Твърди се още, че ищецът не е доказал наличието на неравност на пътното платно, както и причинно-следствената връзка между нея и настъпилите по автомобила вреди. Излагат се съображения във връзка с обосноваността на заключението по приетата СТЕ. Моли съда да остави в сила обжалвания акт, като претендира сторените в настоящата инстанции разноски.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената по делото застрахователна полица №****, издадена на 27.10.2014г., между ЗАД „****“ АД и Н.И.Т. е сключена комбинирана застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, като застрахованото имущество е лек автомобил марка „БМВ“, модел 730, с рег. № ****, като срокът на валидност на застраховката е от 27.10.2014г. до 26.10.2015г.
Видно от протокол за ПТП № 1323672 от 08.04.2015г., на същата дата лицето И.Н.Т., управлявайки посочения лек автомобил марка БМВ, движейки се с несъобразена скорост преминава през неравност по пътя на ул. „****“, като нанася материални щети по ходовата част на автомобила. В протокола са отразени видимите щети по автомобила, а именно предна лява гума, задна лява гума и предна дясна гума.
С уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 14.05.2015г. водачът на лекия автомобил И.Т., уведомил ищеца по настоящото дело за настъпилото събитие и посочил като вреди по МПС – предна и задна лява гума, предна дясна гума и увреждания по ходовата част.
За нанесените от водача вреди по автомобила е заведена щета от ищеца с № ****. Видно от представения опис от 15.04.2015г. увредените части по автомобила са: предна лява гума, джанта предна лява, джанта предна дясна, гума задна лява, джанта задна лява и болт хебел към шенкел заден ляв.
Представен е и втори опис на учредените части от 27.04.2015г. , в който са посочен и носач заден ляв горен напречен. Същите увреждания по автомобила са посочени и в Опис на претенцията от 22.05.2015г.
Видно от приложените фактури от 24.04.2015г., 07.05.2015г. и 19.05.2015г. на увреденото МПС е била извършена подмяна на следните части: четири броя гуми, ремонт на заден мост, заден горен ляв носач, заден мост преден ляв горен носач, смяна на носачи, реглаж преден и заден мост, изправяне на джанти и боядисване на джанти, както и монтаж на гуми.
Общата стойност на извършените ремонтни дейности по автомобила, ведно с частите е 3 124,85 лева.
С две плащания от 24.07.2015г. и 30.07.2015г. ЗАД „****“ е изплатило на И.Т. сума в размер на 2 358,62 лева в изпълнение на задълженията по 2 застраховка „КАСКО“ и във връзка със заведената щета № ****.
С регресна покана, получена от ответника на 24.08.2015г., застрахователното дружество е уведомило общината за настъпилото събитие и нанесените на МПС вреди в следствие на преминаване през необезопасен участък с неравност на пътното платно. Ищецът е поканил ответника да заплати в 7-дневен срок сумата от 2 368,63 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щетата.
С писмо от 04.09.2015г. Община П. е отказало плащането на търсената сума, твърдейки че не са налице основания за ангажиране на регресна отговорност спрямо общината.
При така установената фактическа обстановка РС е отхвърлил предявените искове, като се е позовал на приетата по делото СТЕ и е приел, че от установената неравност по пътя не е възможно да настъпят описаните щети по горните носачи.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, жалбата се преценява като неоснователна.
Доколкото застрахователното събитие е настъпило на 08.04.2015г., съдът приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006 г., отм).
Предявените искове са с правно основание чл. 213 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Договорът за застраховка на лек автомобил "Каско" е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 КЗ/отм./, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 31 от Закон за Пътищата, вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, както и активно 3 поведение за събиране на вземане за обезщетение за забава.
При така депозирания отговор и възражения в тежест на ответника е да ангажира доказателства с оглед установяване на поведение на водач на МПС, изразяващо се в груба небрежност, както и че е изпълнил задълженията си да поддържа пътя в състояние, което не създава опасност, че е изтекъл определен период от време от възникване на вземане за главница и обезщетение за забава и същото е погасено по давност.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил „БМВ“, модел 730, с рег. № ****, като срокът на валидност на застраховката е от 27.10.2014г. до 26.10.2015г.
Застрахователният договор е сключен при Общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Видно от същата застраховката е за „Пълно Каско“, като застрахователят носи риска от настъпване на пълна загуба или частична щета на МПС от нарушена цялост на пътното платно. От представените като доказателство 3 броя квитанции се установява заплащането на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна.
С това се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение факта на реализиране на твърдяното от ищеца ПТП е приет по делото и неоспорен протокол от ПТП. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно мястото, на което е открито МПС, начина, по който е било разположено и видимите повреди по него, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта.
С оглед установяване механизма на ПТП и настъпилите увреждания по автомобила е разпитван водачът на МПС и е приета по делото СТЕ. Вещото лице е посочило, че с навлизането на кръстовището лекият автомобил предприема маневра за излизане в посока надясно след кръговото кръстовище, като при движение в кръстовището най-вероятната техническа скорост, с която водачът е следвало да управлява МПС е около 18 км/ч. След излизане от кръстовището и изминавайки около 63 метра скоростта, която водачът технически е могъл да достигне е 40 км/ч. С тази скорост найвероятно лекият автомобил е преминал през неравността на дупката, като вследствие на това гумите се увреждат, а джантите се деформират.
Видно от отговора на вещото лице по втория поставен въпрос не всички посочени от ищеца увреждания са настъпили от така описания механизъм.
Технически е възможно повреждането само на гумите и при много голямо изключение на предните джанти. За да се повредят носачите, то е необходимо 4 скоростта на лекия автомобил да е била над 90 км/ч, каквото технически не може да се достигне от кръговото кръстовище до мястото на неравността.
Поради което съдът намира за доказано наличието на причинноследствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, изразяващи се в увреждане на гумите. По отношение на останалите претендирани вреди, а именно – джанти, носачи и болт шенкел към хебел не е налице такава причинно – следствена връзка.
По направеното възражение от въззивника във връзка с неправилността на приетата по делото СТЕ, съдът се е произнесъл с определение от 18.10.2021г. Следва да се добави, че е налице несъответствие между представените по делото фактури за ремонт и изготвения опис на щетите от застрахователя. Във фактурите „болт към шенкел“ не е посочен като ремонтиран или подменян. Посочени са единствено подмяна на горните носачи на автомобила. Поради което възраженията на въззивника за наличието на вреди и в долното окачване и неправилно приета фактическа обстановка от страна на РС е необосновано.
Направеното възражение от страна на въззизаемата страна за липса на посочената неравност на пътя на ул. „****“ съдът намира за неоснователно, тъй като същата се установява както от неоспорения протокол за ПТП, така и от приетата СТЕ.
Следва да се разгледа предявеното от ответника възражение за наличие на неправомерно изплащане на обезщетение от страна на застрахователя, поради това, че водачът на лекия автомобил е проявил груба небрежност, довела до настъпването на вредите.
Извън императивните законови разпоредби страните са свободни да договорят условията, при които застрахователят поема задължение да изплати застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват покрити рискове и кога са налице изключения от покритието. Според клаузата на т.14.5. от Общите условия за договора Каско на МПС, застрахователят не дължи обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило вследствие груба небрежност на водача на застрахованото МПС или трето ползващо се лице, водач на застрахованото МПС.
В т.17. от Общите условия застрахователят е дефинирал и изброил неизчерпателно какво приема за груба небрежност. Според тази дефиниция грубата небрежност представлява самонадеяното поведение на водача и/или неполагането на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.