Решение № 13 от 28.02.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Радомир, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник група в РУ - Радомир е наложил на жалбоподателката С. К. А. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.

1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

По делото се установява, че на 20.10.2024 г. бил съставен акт № . за установяване на административно нарушение от свидетеля Н. Г. Й. в присъствието на свидетеля С. С. С., срещу С. К. А., за това, че на 20.10.2024 г., в 22,30 ч., в с. И., с посока на движение към с. Д. л., жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ., собственост на М. И.

А., като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 05.06.2024 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателката.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № .5 г., като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и жалбоподателката неправилно е санкционирана с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и 2 възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по чл. 18б, т. 8 от Наредбата, по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд.

Както в ЗДвП в чл. 143, ал. 10, така и в Наредбата, в чл. 18б, ал. 2, е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателката е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е., че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта се установява, че именно поради липса на задължителната застраховка автомобилът е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на изпратената административнонаказателна преписка е видно, че не са били събрани доказателства за това, че собственикът на автомобила е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията, считано от 05.06.2024 г. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от жалбоподателката умишлено, то следва изводът, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че жалбоподателката виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство, 3 което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели, поради което не може да ú се вмени вина, че е осъществила състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление № .5 г., издадено от началник група в РУ – Радомир, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г., издадено от началник група в РУ Радомир, с което на С. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., ул. „Без име“, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4