Решение № 6116 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6116 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110114622 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕАД срещу Д. Н. Б..

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 15-и, находящ се в ., ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2022 г. Поддържа, че ответникът е потребявал доставяната топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатил. Намира, че е налице облигационно отношение с него като собственик или ползвател на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичането на периода, за който се отнасят съответните фактури. Като не сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетения за забава върху главницата в посочения в исковата молба размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да осъди ответника да му заплати стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Н. Б. чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва предявените искове. Отрича да е собственик, вещен или облигационен ползвател на 1 процесния имот за процесния период. Оспорва ищецът реално да е доставил твърдяната от него топлинна енергия. Отрича процесният имот да е бил топлоснабдяван. Отрича средствата за търговско измерване да са били сертифицирани и да са преминали метрологична проверка. Отрича да има строителни книжа за изграждането на сградна инсталация в сградата-етажна собственост. Отрича също така да е било направено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот съгласно промените в законодателството от 2002 г. Оспорва наред с това и ищецът да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Отрича през процесния период ищецът да е имал валиден договор с третото лице помагач. Освен това оспорва законосъобразността на протокола от общото събрание на етажната собственост, като заявява, че той е бил подписан от лица без представителна власт. Прави евентуално възражение за погасителна давност. Формулира редица доказателствени искания. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Иска от съда да му издаде разходен касов ордер за възнаграждения на особения му представител.

Третото лице помагач „.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., не изразява становище по същество.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер), поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е сезиран с четири обективно кумулативно съединени иска за осъждането на ответника да заплати парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Първият иск за осъждането на ответника да заплати задължение за стойността на доставената топлинна енергия е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника на твърдяното от него основание, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден имот, както и че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в нея, както и настъпването на изискуемостта на задълженията. Следващият иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за присъждането на задължения за стойността на извършената през периода 01. 02. 2020 г. – 30. 04. 2022 г. услуга дялово разпределение. В тежест на ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение с ответника, по силата на което през съответния период третото лице помагач реално е осъществявало в полза на ответника услугата дялово разпределение, стойността на тази услуга и настъпването на изискуемостта на вземанията. Що се отнася до останалите два акцесорни иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца по тях е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на ответника в забава и размера на дължимите обезщетения за забава.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа – било при условията на пряко договаряне на облигационния ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното 2 предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответницата автоматично по силата на закона.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195 том I, рег. № 2916, дело № 171 от 2004 г. се установява, че на 18.08.2004 г.

Ю.С. И.нова е закупила апартамент № 15, намиращ се в ., ., със застроена площ от 41,50 кв.м. Ю.С. И.нова починала на 19. 05. 2013 г., при което оставила за единствен наследник по закон ответника. На 22.10.2018 г. ответникът е подал заявлениедекларация, с което поискал да му бъде открита индивидуална партида от ищеца за същия недвижим имот. При така събраните доказателства по делото се установява, че между ответника и топлопреносното предприятие се установява наличието на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържане, се установява, че недвижимият имот се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция. В рамките на процесния период средството за търговско измерване на абонатната станция е преминало периодична метрологична проверка през 27 месеца вместо през 24 месеца, но при извършването на метрологичната проверка след въпросните 27 месеца не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности. През процесния период в недвижимия имот са били налице две отоплителни тела, оборудвани със средства за търговско измерване, както и едно отоплително тяло (щранг – лира), което било технически непригодно за поставянето на средство за търговско измерване. Вещото лице е констатирало от представените му от третото лице помагач данни, че до 16. 06. 2021 г. средствата за търговско измерване в недвижимия имот са били надлежно отчетени.

През останалата част от процесния период след 16. 06. 2021 г. обаче ответникът не осигурил достъп на служителите на третото лице помагач за реалното отчитане на средствата за търговско измерване, за което са били съставени съответни констативни протоколи. Въпреки неосигурения достъп обаче третото лице помагач пропуснало да начисли служебно топлинна енергия, отдадена от съответните две отоплителни тела.

Що се отнася до третото отоплително тяло (щранг-лирата), за него през целия процесен период третото лице помагач е начислявало служебно топлинна енергия съобразно изискванията на подзаконовата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването. Посленото се отнася и до топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Що се отнася до топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, според експертното заключение през отчетния период 2020 г. – 2021 г. средството за търговско измерване е било проверено и е отчело разход от 143 куб. метра, ала в изравнителната сметка за същия период третото лице помагач необосновано е посочило по-голяма стойност в размер на 151 куб. метра. За следващия отчетен период 2021 г. – 2022 г. не бил осигурен достъп и за реалното отчитане на средството за търговско измерване на битовото горещо водоснабдяване, във връзка с което бил съставен констативен протокол. Въпреки това третото лице помагач не начислило топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, защото 3 отчело грешката си относно предходния отчетен период. Технологичните разходи са приспаднати. При това положение вещото лице прави извод, че реално доставената топлинна енергия е на стойност общо 738 лева и 8 стотинки.

Според данните от съдебно-счетоводната експертиза ответникът е извършил частични плащания на процесните парични задължения в размер на общо 98 лева и 93 стотинки. При приспадане на тази сума от установения от топлотехническата експертиза размер на стойността на реално доставената топлинна енергия се оказва, че непогасените чрез плащане парични задължения на ответника възлизат на 639 лева и 15 стотинки (738,08 – 98,93).

С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за погасяването на задължението по давност.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на паричните задължения настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал.

1). В разглеждания случай най-ранното претендирано парично задължение е това за месец май 2019 г. Тогава 45-дневният срок започва да тече от 01. 06. 2019 г. Този 45дневен срок следователно е изтекъл на 15. 07. 2019 г. (понеделник – присъствен ден) и съответното задължение е станало изискуемо. От този момент е започнала да тече специалната тригодишна погасителна давност. За това най-ранно претендирано задължение тя е щяла да изтече на 15. 07. 2022 г. Течението на погасителната давност обаче е спряло през периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Изглежда вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е пропуснало да отчете този период на спиране на погасителната давност. Поради това погасителната давност за най-ранното претендирано парично задължение е изтекла на 23. 09. 2022 г. (15. 07. 2022 г. + 70 дни), което е било петък и присъствен ден. Ищецът е предявил осъдителния иск на по-късна дата – на 21. 03. 2023 г., поради което това най-ранно задължение е погасено по давност. С оглед периодичния характер на вземанията и изминалия период от време до предявяване на иска, погасени по давност се явяват и задълженията за следващите пет месеца, а именно за периода 01.05.2019 г.