Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 48 от 01.04.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 146/2021
Вид
Определение № 48
Подписан
01.04.2021
В сила
01.04.2021
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Варна , 01.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500146 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството по в.гр.д. № 146/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение №260015 от 09.12.2020 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. на ОС Разград, с което окръжният съд: „На основание чл. 432, ал.

1 от КЗ ЗК във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати в полза на А. П. А. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ за претърпени от него неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му П.АЛП.а, настъпила на 29.ІІІ.2017г. при ПТП, причинено по вина на И.Г.С., при управление на л.а.“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ, ведно със законната лихва върху общо дължима в обезщетение сума от 160 000 лв., считано от 3.V.2019 г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв. до предявения размер от 220 000 лв. и иска за обезщетение за забава от датата на увреждането 29.III.2017 г. до 2.V.2019 г., като неоснователни; Прекратява производството по тд №39:2020 на РОС в останалата му част поради недопустимост на предявения на осн.чл.432 КЗ иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 600 лв.; На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати в полза на РОС сумата от 3 200 лв., представляваща дължимата държавна такса върху цената на уважения иск; На осн.чл.78, ал.2 ГПК ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на А. П. А.,ЕГН********** разноски в размер на 2 259,29лв.“ По въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, подадена чрез адв. Р.:

Жалбата е насочена срещу решението на окръжния съд „в частта, в която са уважени предявените от ищеца искове за сумата над 80 000 лв. до определената в диспозитива и в мотивите на решението общо дължима сума от 160 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, както и определената върху тази сума законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане“. Жалбоподателят е молил за отмяна на решението в посочената като обжалвана част. Изложил е съображения за противоречие в мотивите и диспозитива на решението относно определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. или 160 000 лв. и неяснота какво е прието от съда наличие или липса на плащане от застрахователя на част от обезщетението в размер на 80 000 лв.

По въззивна жалба на А. П. А., подадена чрез адв. Димитров, срещу решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв. до 220 000 лв., както и за обезщетение за забава от датата 1 на увреждането 29.III.2017 г. до 2.V.2019 г., както и в частта на прекратеното производство за имуществените вреди от 600 лв. Жалбоподателят е молил за отмяната на решението в посочените части с осъждане на ответника да заплати допълнително сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 1.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да измени решението в частта, с която е определена начална дата на дължимост за лихвата върху сумата от 160 000 лв., като същата бъде определена на 01.02.2019 г. Жалбоподателят е навел оплаквания за допусната от окръжния съд очевидна фактическа грешка в решението, предвид приетото в мотивите, че се дължи обезщетение от 160 000 лв. и присъденото в диспозитива такова от 80 000 лв. При липса на твърдения от ответника за плащане на част от сумата, съдът приел че такова плащане е налице, а впоследствие и че такова няма. С жалбата е приложил писмени доказателства за установяване липсата на плащане от застрахователя.

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с която е оспорил същата. Заедно с отговора е подал и насрещна въззивна жалба срещу решението на окръжния съд „в частта, с която са уважени исковете за сумата над 120 000 лв. до определената в диспозитива и мотивите на решението общо дължима сума от 160 000 лв. за претърпени от него /ищеца/ неимуществени вреди, както и определената върху тази сума законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане“.

Отново е изложил съображения за наличието на противоречие в мотивите и диспозитива в решението на окръжния съд относно размера на определеното обезщетение.

Съдът, предвид заявените от страните оплаквания за наличие на допуснати от окръжния съд очевидни фактически грешки в решението му досежно приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди в мотивите и в диспозитива намира, че е налице хипотеза на чл. 247 от ГПК, като делото следва да му бъде върнато за преценка дали се касае до допусната очевидна фактическа грешка и евентуално за предприемане на действия по отстраняването й в производство по чл. 247 от ГПК.

Освен изложеното съдът намира, че въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е нередовна, тъй като към същата не е представен документ за внесена по сметка на апелативния съд държавна такса за въззивното производство и окръжният съд в качеството му на администриращ жалбата такъв и с оглед задълженията му по чл. 262 ГПК следва да даде на страната указания за отстраняване на нередовността, включително и в случай, че бъде служебно проведено производство по чл. 247 от ГПК. Освен това, жалбата на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е нередовна и с оглед посочената като обжалвана част на осъдителното решение за горницата над 80 000 лв. при липса на осъждане в диспозитива за сума над 80 000 лв., поради което това противоречие в жалбата следва да бъде отстранено от администриращия окръжен съд чрез даване на указания на въззивника за поправянето й, включително и след евентуално провеждане на производство по чл. 247 от ГПК.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 146 по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Разград за преценка необходимостта и евентуално провеждане на производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260015 от 09.12.2020 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. на ОС Разград, както и за изпълнение на процедурата по чл. 262 от ГПК и чл. 263 от ГПК, съобразно дадените с настоящото определение указания.

След приключване на евентуално производство по чл.247 ГПК, както и на производството по чл. 262 от ГПК и чл. 263 от ГПК, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд –Варна за разглеждане на въззивните жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3