Решение № 722 от 10.07.2018, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№….. гр.В.Търново, 10.07.2018г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Г. И. при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2504 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата.

Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

С влязло в законна сила съдебно решение №1047/24.11.2017г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** по отношение на следния недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Търново, с адрес гр.********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение- жилище с площ 53,20 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: над обекта*********., при следните квоти от правото на собственост: 3/6 ид.части за П.К.Г.;1/6 ид.част за Д.Й.Г.;1/6 ид.част за Б.Г.П.;1/6 ид.част за Й.Г.К..

В първото съдебно заседание в делбено производство втора фаза ответницата Б.Г.П. е направила искане по реда на чл.349 от ГПК процесния недвижими имот да й бъде възложен в дял, която възлагателна претенция е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищецът П.К.Г. е заявил сметна претенция срещу ответника Б.Г.П., с която по реда на чл.31 ал.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения недвижим имот, като се претендира обезщетение в размер на 150лв. месечно за период от 01.07.2017г. до приключване на съдебната делба, както и сметна претенция заявена от ищеца П.Г. срещу тримата ответници Д.Г., Б.П. и Й.К. за заплащане от всеки от ответниците на сумата по 62,50лв., представляваща стойност на направени от ищеца разходи за кадастрално заснемане на имота и снабдяване със скица за имота и идентификатор, които сметни претенции са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство с протоколно определение от 16.02.2018г.

В делбеното производство са приети за разглеждане и сметни претенции заявени от ответника Д.Г. срещу ищеца П.Г. за сумата 189,58лв., представляваща съответстваща на дела на ищеца стойност на разходи направени от Д.Г. за заплащане на местен данък и такси за съсобствения имот, за периода 2008г.2016г., както и сметна претенция заявена от ответника Й.К. срещу ищеца П.Г., която след допуснатото с протоколно определение от 31.05.2018г. изменение се счита предявена за сумата 203лв., представляваща стойност на разходи за вложени материали и труд за ремонт на покрива на къщата, в която се намира процесния етаж и за сумата 405,05лв., представляваща разходи за ремонт на процесния имот през 2015г.

С протоколно определение от 31.05.2018г. е прекратено производството само в частта по заявените от ответниците Д.Г. и Б.П. сметни претенции срещу ищеца П.Г. за сумата по 250лв., представляващи стойност на направени разходи във връзка с ремонт на делбения имот, поради оттегляне на тези сметни претенции.

Относно способа за извършване на делбата ищецът оспорва възлагателната претенция на ответника Б.П., както и искането на ответниците за възлагане на имота в техен общ дял, като съображенията си излага в писмена защита. Оспорва заявените от ответниците сметни претенции. Прави възражение за погасяване по давност.

В хода на производството ответниците правят искане процесния имот да им бъде възложен в техен общ дял. Оспорват размера на сметната претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС.

По делото са представени писмени доказателства-приходни квитанции за заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за периода 2008г-2017г, стокови разписки от 11.05.2015г. на стойност 153,62лв. и касов бон, стокова разписка от 26.07.2015г. за закупуване на цимент, боя и други строителни материали, посочени в разписките.

С нотариална покана от 01.06.2017г., отправена от ищеца П.Г. до ответника Б.П., връчена на 07.06.2017г. се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.В.Търново, в размер на 150лв. месечно.

По делото са представени заверени преписи от ПКО от „Геокартпроект”- В.Търново за платени 200лв. такса за геодезична снимка на имота, документи за сумата 150лв. от 19.06.2017г. и за сумата 25лв. от 16.06.2017г за извършване на кадастрални услуги за процесния имот и за снабдяване със скица за имота.

Представени са декларации от ответниците Б.П. и Й.К., че не притежават друг имот освен по 1/6 ид.част от имота в гр.*******.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице, възприето от съда като компетентно и обосновано, делбеният имот не е поделяем, съобразно правата на страните и от него не могат да се обособят две самостоятелни във функционално отношение жилища без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот е 20 430лв. Вещото лице е дало заключение относно размерът на средната месечна наемна цена на процесното жилище, която е посочена в размер на 140лв. на месец.

Вещото лице е отразило в заключението, че стойността на СРД в имота е 1 178лв., а стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в резултат на извършването им е 668лв.

Във фазата по извършване на делбата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В Г. И, който заяви, че участвал при ремонт на процесното жилище през 2015г., и ремонт на покрива на къщата през 2016г. Ремонтът се изразявал в сваляне на старата мазилка, замазка, смяна на ел.инсталацията, шпакловка и боядисване. Свидетелят заяви, че не е виждал ищеца да идва в имота или да участва при извършването на ремонта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По възлагателната претенция на ответницата Б.П..

Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. В конкретния случай от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот-жилище е неподеляем. За да бъде уважена обаче възлагателната претенция, следва да са налице и останалите предпоставки визирани в цитираната разпоредба, което съдът намира, че в настоящия случай не се установи. Съгласно съдебната практика, за да се приеме, че съделителят „е живял в имота” се предполага да е налице едно трайно фактическо състояние, продължително във времето установяване и пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначението му. Ответницата Б.П. не установи по безспорен начин, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството през 2006г. В тази насока са и нейните изявления, направени в проведеното открито съдебно заседание на 26.04.2018г., в което ответницата заяви, че живее в делбения имот от около три години, като преди смъртта на наследодателя и към момента на смъртта му не е живяла в имота. Тези изявления следва да бъдат ценени като признание на неизгоден за страната факт, поради което съдът приема, че ответника Б.П. не е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството. Ето защо, дори и да се приеме, предвид депозираната по делото декларация, че ответника Б.П. не притежава друго жилище, то при положение, че не се установи другата предпоставка за възлагане на делбения имот, съдът намира за неоснователна възлагателната претенция на ответника Б.П.. По изложените съображения и след като не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната претенция по чл.349 ал.2 от ГПК, съдат намира, че същата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По направеното в хода на производството във втора фаза по извършване на делбата, след първото по делото заседание, искане на тримата ответници за възлагане на имота в техен общ дял, съдът намира следното: предмет на делбата е само един имот, който е неподеляем, поради което не е възможно извършване на делбата чрез разпределение на имота в дял на някой или в общ дял на някои от съделителите. В случая ответниците Д.Г. и Й.К. не са заявили своевременно възлагателни претенции по чл.349 ал.2 от ГПК, в първото по делото заседание, във втора фаза на делбата, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Относно способа за извършване на делбата

Доколкото, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, делбеният недвижим имот е неподеляем, съобразно правата на страните, имотът не може да бъде поставен в един от дяловете и същият на основание чл.348 от ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан.

На основание чл.348 от ГПК съдът следва да извърши съдебна делба на имота чрез изнасянето му на публична продан, която се явява единствено възможният способ за извършване на делбата, като получените при публичната продажба на имота, съобразно действителната му пазарна цена, парични суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им – 3/6 ид.части за П.К.Г.;1/6 ид.част за Д.Й.Г.;1/6 ид.част за Б.Г.П.;1/6 ид.част за Й.Г.К..

По сметната претенция на ищеца П.Г., с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2, лишения от възможността да ползва общата вещ според претежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, се приема, че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. Съдебната практика приема, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин се ползва вещта-чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице.

От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. След като съсобственика не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, за него възниква правото да иска обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след смъртта на наследодателя, от няколко години, процесният имот се ползва от единия от наследниците-ответника Б.П.. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Те се установяват и от събраните по делото в първа фаза по делбата гласни доказателства-разпитани свидетели и от изявленията на съделителката П., както и от представените писмени доказателства-отговор на нотариална покана. При това положение ,съгласно гореизложеното, за всеки от останалите съсобственици възниква правото да претендират обезщетение за ползата, от която са лишени по реда на чл.31 ал.2 от ЗС. От събраните писмени доказателства се установи, че ищеца П.К. е отправил нотариална покана до ответника Б.П., с която е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 150лв. месечно. Действително в поканите е използвана думата „наем”, но съдът от заявеното искане приема, че претенцията е за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. Претенцията на ищеца е за период от 01.07.2017г. до приключване на делбата в размер на 150лв. месечно.