Решение № 54 от 18.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Шумен, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20243600900014 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: ==== 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С., чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. със съдебен адрес гр. София, ул. „...., №8, ет. 2, Адвокатско дружество „Д. и партньори“ срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „...., № 1, представлявано от управителя И.Й.П. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012 г., съобразно нормата на чл.357 между ищеца (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл.41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С посочения договор, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен.

Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първия от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договора резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лв. Консорциумът е изпълнил всички 1 дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на констативен акт от 31.03.2014 г. С приключването на първия етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв. Със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., вместо от м. април 2014 г. Първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. За дължимите месечни вноски впоследствие са образувани множество на брой търговски дела, в които се предявява претенция за поне една или няколко месечни вноски. Предмет на настоящата претенция са четири месечни вноски с поредни номера от 75 до 78, включително, дължими за периода от 10.03.2021 г. до 10.06.2021 г. в размер на 240 838.72 лв. Поради неизпълнение на задължението си да заплати посочените месечни вноски, представляващи част от дължимото по договора възнаграждение, ищецът намира, че му се дължи и уговорената между страните с договора неустойка в размер на 19 267.08 лв. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 260 105.80 лв., от която 240 838.72 лв., представляваща сбора от четири месечни вноски дължими за периода от 10.03.2021 г. до 10.06.2021 г., включително по сключения между консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 и „В и К Шумен“ ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г.;

19 267.08 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва изцяло претенцията на ищеца.

Счита че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът приеме че исковете са допустими, ищецът ги оспорва по основание и размер. Не е налице активна процесуална легитимация на ищеца. Липсва активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума. Договорите от 08.10.2012 г. и от 08.01.20 13 г. сключени между консорциума и ответното дружество са нищожни, поради: 1) заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.);

2) противоречие с императивни норми на закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.). Ответникът прави възражение за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции за неустойка и мораторната лихва.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си претенция и оспорва възраженията на ответника.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, преценени поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

2

С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21 лв., от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в процеса фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.

12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.20 15 г. до 31.12.2015 г., сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева. Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Върховният касационен съд, ІІ ТО с Решение №50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. №166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №80 от 26.07.2018 г. по т.д.

№67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба и отхвърля претенцията на ищеца за тази сума.

В останалата му част решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила. И трите решения са постановени при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД, ЕИК123033124.

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че ответното дружество редовно води търговските си книги и записванията си в тях съобразно 3 изискванията на Закона за счетоводството; приложимата обща рамка – Международните стандарти за финансово отчитане, приети от Европейският съюз, както и другите действащи нормативни актове.

Фактурите №№ 1/19.04.2013 г.; 2/19.04.2013 г.; 3/18.05.2013 г.; 4/25.07.2013 г.;

5/04.11.2013 г.; 6/08.11.2013 г.; 7/29.11.2013 г.; 8/04.12.2013 г.; 9/31.01.2014 г.; 10/ 02.06.2014 г. и 11/01.07.2014 г., описани в исковата молба (Таблица № 1), са осчетоводени в счетоводството на ответника, с право на ползване на данъчен кредит и са включени в дневниците за покупки за съответните периоди. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури. Размерът на дължимата неустойка за забава на месечните вноски с номера от 75 до 78, включително, дължими до десето число за всеки от месеците от март 2021 г. до юни 2021 г., включително е в размер на 4 816.77 лв. за всяка от вноските или 19 267.08 лв. общо.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати част от уговореното възнаграждение за приетата от него работа – четири месечни вноски, с поредни номера от 75 до 78, включително, дължими за периода от 10.03.2021 г. до 10.06.2021 г. Налице са и акцесорни претенци за неустойка за неизпълнение на задължението да се заплати в срок месечната вноска и за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за периода от датата, на която е депозирана исковата молба 11.07.2023 г. до датата на окончателното й заплащане. Предявените обективно и кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следните съображения:

С влязлото в сила Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск са установени общите правопораждащи факти на спорното материално право – наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане – т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.

Следователно в настоящото производство е недопустимо съдът отново да разглежда и да се произнася по въпросите дали са налице горепосочените правопораждащи факти. Процесът 4 следва да се ограничи само до размера на претенцията - месечна вноска, която е следвало да бъде заплатена за периода до 10.01.2019 г. и дължимата неустойка за забава, предвид обстоятелството, че ищецът е оттеглил претенцията си за разликата между пълната стойност на натрупаната мораторна лихва от момента на настъпване на падежът й до датата на предявяване на иска 10.01.2022 г. г., намалена с дължимата неустойка за забава.