Решение № 111 от 25.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ихтиман, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200083 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба ЕТ „***“, ЕИК ** против Наказателно постановление № 23-2200738/18.01.2023 г. на и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива подробни съображения досежно основателността й.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган (и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“) оспорва жалбата при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът споделя фактическите изводи, установени от АНО.

От фактическа страна:

При проверка по спазване на трудовото законодателство в обект 1 дърводелски цех, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 15, стопанисван от ЕТ „***“, ЕИК **, осъществена на 23.11.2022 г. от свидетелките П. Е. и Ж. П., в качеството им на главни инспектори в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, било установено, че на 23.11.2022 г., около 12:20 часа дружеството работодател, е допуснало до работа работника Б. М. М., ЕГН **********, на длъжност „производител на изделия от дърво“ без предварително да му е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с него трудов договор. Уведомлението е прието от НАП на 23.11.2022 г. в 16:17:03 часа.

По време на проверката на място проверяващият екип от трудовата инспекция заварили на обекта да полага труд свид. Б. М., който обработвал дървени ленти, като служителите на ИТ му предоставили декларация по чл.

402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която да попълни данни за работодател, работно време, почивки, възнаграждение, наличие на трудов договор.

В своята декларация свид. Б. М. попълнил, че работи в обекта, стопанисван от ЕТ „***“, от 21.11.2022 г. като общ работник, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с 28 работни дни, с почивка в работния ден 1 час, при трудово възнаграждение от 710 лв. на ден. Декларацията била попълнена на 23.11.2022 г., като * подпомагал попълването диктувайки данните относно трудов договор, работно време, почивки.

На 02.12.2022 г., проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, като на основание представените документи и проверката па място бил съставен и протокол за извършена проверка от 02.12.2022 г. При извършената проверка представителят на жалбоподателя представил Трудов договор № 02, сключен на 21.11.2022 г., със страни ЕТ „***“ - работодател и Б. М. - работник, по силата на който М. е назначен на длъжност „производител на изделия от дърво“ и е постъпила на работа на 24.11.2022 г.

Представено било и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, прието на 23.11.2022 г. в 16:17:03 часа и идентификационна карта.

На 02.12.2022 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. П. Е. на длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.

Ж. П. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на представителя на ЕТ *, Акт № 23-2200738 за установяване на административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ за това, че ЕТ „***“в качеството си на работодател, е допуснал до работа работника Б. М. на длъжност „продавач производител на изделия от дърво“ без предварително да му е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с него трудов договор.

Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение. Въз основа на горепосочения акт от директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 232200738/18.01.2023, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

По доказателствата:

2

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свидетелите П. Е., Ж. П., Б. М.

(частично) и Владимир * (частично), от писмените доказателства – протокол за извършена проверка, трудов договор, справка по чл. 62, ал. 5 КТ, декларация от Б. М., идентификационна форма.

От показанията на свидетелите Е., П. се установяват обстоятелствата около процесната проверка, както и доказаността на констатацията, че свид.

М. на 23.11.2022 г. е допуснат до работа без предварително да му е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения трудов договор. Това следва от собственоръчно попълнената от него декларация, намира подкрепа и в протокола за проверка.

Показанията на свид. М. и * следва да се кредитират единствено в частта, в която излагат, че са присъствали по време на проверка. В частите в които твърдят, че към момента проверката все още свид. М. е не е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя са оборени от декларацията по чл.

402, ал. 1, т. 3 от КТ и от показанията на свидетелите Е. и П.. Декларацията е собственоръчно попълнена от свид. М., като при разпита си не излага никаква убедителна причина защо, след като не е бил в трудово правоотношение с наказания, е попълнил подобни данни. Такова поведение противоречи на формалната логика и може да бъде обяснено единствено с недостоверност на показанията, породена от лоялността му към бившия на работодател.

Индиция за недостоверност на показанията на двамата свидетели са множеството вътрешни противоречия, както и противоречията с други доказателства. Особено отчетливо в този смисъл е твърдението и на двамата, че М. никога не е работил при ЕТ „*“, макар да е налице двустранно подписан трудов договор, уведомление от НАП, както и заповед за прекратяване на договора. Същевременно от показанията на свид. Е. и П. непротиворечиво се установява, че свид. М. е обработвал дървени летви, а по време на попълване на декларацията лично неговият работодател му е диктувал съществените елементи на правоотношението (трудово възнаграждение, работно време, почивки). Всичко това сочи на изпълнение на задължения по трудово правоотношение. Освен това няма причина, ако действително не е бил в трудово правоотношение, да има информация за съществените му елементи като работно време, почивки и възнаграждение. С такава информация е невъзможно да разполагат и проверяващите. В случая попълненото в декларацията изцяло съответства на клаузите в трудивя договор. Ето защо може да се приеме, че в декларацията е отразено действителното положение, като вероятността проверяващите да издиктуват на работника информация, която почти изцяло да съвпада с представения им няколко седмици по-късно трудов договор, както свид. М. твърди, е меко казано минимална. Поради това следва да бъдат кредитирани посочените гласни и писмени доказателства, обективирани в показанията на свид. Е. и П., като достоверни. Тук я мястото да се отбележи, че констатираните множество противоречия в показанията на свид. М., както вътрешни, така и с други доказателствени източници не могат да бъдат отдадени на интелектуален дефицит, както неоснователно се твърди, а на тяхната недостоверност. Предвид изложеното не следва да се кредитира отбелязването, направено в трудовия договор за датата на започване на работа 3 на Б. М., тъй като може да се направи извод, че то е извършено само за целите на настоящия процес с цел осуетяване на административнонаказателна отговорност, но не отразява осъществените факти от обективната действителност.

От справка по чл. 62, ал. 5 КТ се установява, че уведомлението по чл.

62, ал. 3 КТ е прието от НАП в 23.11.2022 г. в 16:17:03 г.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършени нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Съдът констатира, че материалния закон е приложен правилно и жалбоподателят законосъобразно е наказан за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Съгласно чл. 63, ал. 2 КТ Работодателят няма право да допуска до работа работника, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В случая на 23.11.2022 г. около 12:20 часа жалбоподателят, е допуснал до работа работникът Б. М. на длъжност „производител на изделия от дърво“ без предварително да му е предоставено заверено копие от изискуемото по чл.

63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с него 4 трудов договор, което е прието от НАП по-късно - на 23.11.2022 г. в 16:17:03 часа.

Жалбоподателят има качеството работодател, предвид разпоредбата на § 1, т. 1. КТ, тъй като е физическо лице, притежаващо търговско качество на едноличен търговец, което е наело работници по трудово правоотношение за извършване на работа.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Наказаният е съзнавал, че допуска до работа лице, което не е получило препис от уведомлението на по чл. 63, ал. 3 КТ и пряко целял това.

Не е налице маловежен случай. Съществува законодателно ограничение деяние, осъществяващо признаците на нарушение по чл. 62, ал. 2 КТ, да бъде преценявано, като маловажен случай. Без значение е дали настоящият състав възприема подобен законодателен подход като удачен, тъй като според разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.