Решение № 4006 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110210525 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №****** на директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, на *****, ЕИК ***********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ за нарушение чл.415 ал.1 КТ.

ЮЛ-жалбоподател чрез адв. Е. М. АК-*** обжалва наказателното постановление като излага подробни доводи, че към датата на даденото предписание - 28.02.2025 г., а и към настоящия момент съществува пречка за извършване на плащането на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск на *** Ц. Н., която произтича от предприетите процесуални действия от страна на ***** по гражданско дело №20241110177751/2024 г. по описа на Софийски районен съд. Посоченото дело е образувано по иск на *** Ц. Н. срещу *****, като претенцията на Н. е свързана именно със заплащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и със заплащането на трудовото възнаграждение за месец ноември 2024 г. Исковата молба на Н. е депозирана преди извършване на проверката. Преди датата на извършването на проверката е депозиран и отговора на исковата молба от страна на ***** (на 21.02.2025 г., видно от приложеното към настоящата жалба копие от същия. С отговора на исковата молба, от страна на ***** е направено 1 възражение за извършване на прихващане на претендираното от *** Ц. Н. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и на трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. със сумата от 111 569.89 лв. представляваща стойността на получено от Н. телекомуникационно оборудване (в периода от 11.06.2020 г. до 21.05.2024 г.) докато е изпълнявала длъжността “Изпълнителен директор” в *****, което оборудване не е предадено/върнато от Н. на ***** при прекратяване на трудовото правоотношение. Излагат се доводи, че след като между Б. и ***** е възникнал и е налице висящ съдебен спор (част от чийто предмет е именно заплащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл.224 ал.1 КТ), по който спор делото е образувано преди извършването на проверка от страна на контролните органи, в резултат на която е дадено предписанието по т.9 от Протокола, то дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск следва да се установи по съдебен ред, предвид и направеното възражение за прихващане от страна на *****. Правят се оплаквания, че с направеното възражение за прихващане по гр.дело, ***** е упражнило свое законоустановено право с оглед защитата на своя интерес и в случай, че изпълни дадените от органа предписания в т.9 от Протокола, то няма да може да реализира своите права във връзка с направеното възражение за прихващане. Предлага на съда да отмени изцяло НП, претендира разноски.

Дружеството-жалбоподател редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. От адв. М. е постъпила молба, с която поддържа подадената жалба и отново претендира разноски, за които представя доказателства.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Б. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Излага доводи, че фактът, че работникът/служителят е завел гражданско дело е без дначение и не освобождава работодателя от задължението да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което не е налице и към настоящия момент. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата 2 е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

При извършване на проверка за периода 31.03.2025 г. - 08.05.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от страна на контролните органи на въззиваемата страна, било установено, че работодателят *****, ЕИК ***********, не е изпълнил, даденото на основание чл.404 ал.1 т.12 КТ с Протокол за извършена проверка №ПР2502093/28.02.2025 г. предписание под №9, а именно: „Работодателят да изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на Ц. Б. Н., съгласно чл. 224 ал. 1 вр. чл. 228 ал. 3 от Кодекс на труда.".

Срокът на предписанието е изтекъл на 10.03.2025 г.

До приключване на проверката не били представени писмени доказателства, удостоверяващи изпълнението на горепосоченото предписание под номер №9. Контролните органи приели, че нарушението е извършено на 11.03.2025 г. и съответно констатирано на 08.05.2025 г.

Бил съставен Протокол за извършена проверка с изх.

№ПР2515674/08.05.2025 г.

На 08.05.2025 г. свидетелката С. А. К. на длъжност *** в Дирекция „Инспекция по труда" - София съставила и връчила надлежно на представляващ дружеството АУАН №22-2500335/08.05.2025 г.

Дружеството се възползвало от възможността, предвидена в чл. 44 ал.1 ЗАНН и подало писмено възражение срещу съставения АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.

Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

3

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на опредЕ.та им компетентност и са били надлежно предявени и връчени, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН.

По делото е безспорно, че в процесния случай е прекратено трудовото правоотношение между Ц. Б. Н. и *****, с ЕИК ***********, като на лицето не е изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск – предмет на предписание под №9 в Протокол за извършена проверка №ПР2502093/28.02.2025 г.

За да се прецени дали дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ от обективна страна, следва да се изследва важният въпрос дали въпросното предписание е било дадено до предявяване на иск пред съда (с оглед чл. 404 ал. 3 КТ), както и дали по отношение на същия въпрос, за който е издадено предписание, има и влязло в сила решение на съда (чл. 404 ал. 4 КТ).

Съгласно чл. 404 ал. 1 т. 12 КТ, органите на инспекцията имат правомощие да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

В чл. 404 ал. 3 КТ обаче се съдържа ограничение да бъде дадено предписанието в случаите по чл. 404 ал. 1 т. 1 и т. 12 КТ- може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.

Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.

Ограничението по чл. 404 ал. 3 КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл. 14 ал. 3 ГПК за подведомствеността на съда, която изключва поведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда.

4

При преценката на въпроса за възникнало задължение за изпълнение на предписание по чл. 404 ал. 1 т. 1 и т. 12 КТ, както административнонаказващият орган при издаването на НП, така и съдът при преценката за законосъобразност на НП, следва да проверят спазването на изискването по чл. 404 ал. 3 КТ - отрицателна предпоставка, която наред с предвиденото по чл. 404 ал. 4 КТ , при противоречие със съдебен акт, изключва задължението за изпълнение на предписанието.

Без съмнение, работникът/служителят, чието правоотношение е прекратено - Ц. Б. Н. има правен интерес да сезира както органите на Дирекция Инспекция по труда, с оглед постигане на бързина работодателят да бъде задължен да изплати възнаграждението, така и има правен интерес да предяви иск пред съда, като иска освен главницата и лихва за неизплащане на обезщетение за неизползван отпуск.

Изискването по чл. 404 ал. 3 КТ е съществено и доколкото независимо от обжалването му, предписанието по чл. 404 ал. 1 КТ подлежи на предварително изпълнение. Органите на инспекцията по труда са тези, които следва да следят за спазване на изискването по чл. 404 ал. 3 КТ, доколкото всички техни действия следва да се основават на принципа на законност - общ принцип по чл. 4 АПК.

Работодателят, макар и да е ответник по евентуален иск на служителя, узнава за съдебното производство едва след като бъдат разменени книжа и получи призовка от съда. В случая обаче, от събраните по делото доказателства, вкл. подробните оплаквания във Възражението срещу АУАН, жалбоподателят-ЮЛ е посочил коректно, че между него и Ц. Н. вече същуствува правен спор по подадена от нея искова молба. Образувано е гражданско дело №20241110177751/2024 г. по описа на СРС, като част от претенцията на Н. е именно заплащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Дори виждайки номера на гражданското дело, наказващият и контролните органи е следвало да се ориентират, че се касае за дело, образувано през 2024 г., т.е., далеч преди извършване на проверката по даване на задължителни предписания с Протокол за извършена проверка №ПР2502093/28.02.2025 г., съдържащ предписание под №9.

Т.е., ограничението по чл. 404 ал. 3 КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като 5 предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание за изпълнение на предписанието, тъй като подведомствеността на съда изключва подведомствеността на всяка друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съдът.

Това налага извода, че жалбоподателят-ЮЛ в качеството му на работодател не е имал задължение да изпълни предписанието, поради което неправилно е ангажирана отговорността му за подобно нарушение и НП следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателяЮЛ сторените по делото разноски.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност. По делото са приложени доказателства за д оговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но са проведени две с.з., като на едно от тях се е явил лично процесуален представител на жалбоподателя-ЮЛ. Съдът намира, че размерът от 540 лв. е близък до минималния предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 450 лв., поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №***** на директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което на *****, ЕИК ***********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ за нарушение чл.415 ал.1 КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" – София да заплати на *****, с ЕИК *********** сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6

7