Определение № 434 от 26.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. С.З., 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А. като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500199 по описа за 2024 година Производството е образувано по две въззивни частни жалби против протоколно определение от 02.02.2024г., постановено по гр.д.№ 1274/2023г. по описа на РС-С.З., с което съдът е прекратил производството по делото по отрицателния установителен иск, главен и евентуален, предявен от Г. А. А. и М. А. А. против М. В. Р. за подробно описаната в исковата молба сграда, с идентификатор 68850.*******, за размера над 2/6 идеални части от процесния имот.

Първата въззивна частна жалба е подадена от адв. А. С. К. - АК С.З. като пълномощник и процесуален представител на Г. А. А. и М. А. А.. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС, като излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното определение, постановено в о.с.з. от 02.02.2024г. по гр. дело № 1274 / 2023г. по описа на PC С.З., обективирано в Протокол № 218 / 02.02.2024г. по гр.дело № 1274/2023г., с което е прекратено производството по делото по отрицателния установителен иск, главен и евентуален, предявен от Г. А. А. и М. А. А. против М. В. Р. за подробно описаната в исковата молба сграда, с идентификатор 68850.*******. за размера над 2/6 идеални части от процесния имот, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и съда да приеме, че предявените главен и евентуален отрицателен установителен иск са допустими и подлежат на разглеждане по същество така, както са предявени, а именно досежно главният иск да бъде установено, че ответницата не е собственик по отношение на целия подробно описан с исковата молба недвижим имот, а при условия на евентуалност, че не притежава право на 1 собственост върху имота за частта над 1800/9000 идеални части, като бъде върнато делото на PC С.З. за произнасяне по същество.

По делото е постъпил отговор по тази частна жалба от другата страна – М. В. Р. чрез пълномощника й адвокат И. З.. Становището й по частната жалба, е че тя е неоснователна и необоснована, като изложените в нея мотиви, освен че били неубедителни, противоречали и на петитума на самата жалба, с който се потвърждавала формулировката на главните и евентуални искове на ищците, така, както са формулирани и в исковата им молба. Излага подробни съображения. Сочи, че тя също обжалва това определение, но по други съображения. Поддържайки всичко, вече заявено в отговора на исковата молба, както и в депозираната от нея отделна частна жалба срещу процесното определение, счита, че частната жалба, предявена от ищците по делото срещу Определението на СтРС, постановено в с.з. на 02.02.2024г по гр. д. № 1274/2023г по описа на С. районен съд, е необоснована и недоказана, поради което моли, окръжния съд, да я остави без уважение.

Втората въззивна частна жалба е подадена от М. В. Р., чрез адв. И. Г. З. от АК М. и е също срещу определение от 02.02.2024г на СтРС, постановено по гр. д. № 1274/2023г по описа на С. районен съд. Счита същото за частично недопустимо, а ако бъде прието за допустимо - за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от нея част, както е посочено по-долу в частната й жалба, и като такова го обжалва в законния срок. Излага подробни съображения за това. Цитира съдебна практика.

Моли съда да обезсили определение от 02.02.2024г на СтРС, постановено по гр. д. № 1274/2023г по описа на С. районен съд в частта му, с която производството по заведените от ищците главни и евентуални отрицателни установителни искове е прекратено в частта им за над претендираните от ищците общо 2/6 /две шести/ идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като недопустимо, и да постанови производството по заведените от ищците главни и евентуални отрицателни установителни искове да бъде прекратено в частта им за над претендираните от ищците общо 2/30 /две тридесети/ идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Ако съда прецени обжалваното от тях определение за допустимо, моли същото да бъде отменено в частта му, с която производството по заведените от ищците главни и евентуални отрицателни установителни искове е прекратено в частта им за над претендираните от ищците общо 2/6 /две шести/ идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови производството по заведените от ищците главни и евентуални отрицателни установителни искове да бъде прекратено в частта им за над претендираните от ищците общо 2/30 /две тридесети/ идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

По тази частна жалба е постъпил писмен отговор от другата страна адв.

А. С. К. - АК С.З. като пълномощник и процесуален представител на Г. А. А.

2 и М. А. А.. Същите считат обжалваното определение за допустимо, но неправилно относно прекратяването на производството по предявените от ищците главни и евентуални искове в частта над 2/6 идеални части по подробно изложените в подадената от ищците частна жалба против процесното определение. Що се касае до частна жалба, подадена от ответницата, считат същата за недопустима и неоснователна в частта, с която се иска от въззивния съд производството по предявените главни и евентуални искове да бъде прекратено в частта им за над претендираните от ищците общо 2/30 идеални части. Излагат подробни съображения и молят съда да остави подадената от М. В. Р. без уважение, като отхвърли същата като недопустима и неоснователна в частта, с която се иска от въззивния съд да постанови производството по заведените от ищците главни и евентуални отрицателни установителни искове да бъде прекратено в частта им за над 2/30 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, погрешно посочени от М. В. Р. като „претендирани“ от ищците. Молят да им бъдат присъдени сторените от тях разноски, за които представят доказателства.

Съдът, като взе предвид направените в частните жалби оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Пред С.т районен съд с исковата молба и направени впоследствие в о.с.з. и допълнителна молба уточнения се твърди, че ищците Г. и М. А.и притежават право на собственост върху процесния имот - всеки по 1/6 ид.част или общо 2/6 ид.части, и са съсобственици на имота с останалите преки наследници на А. А. Г., в резултат на упражнявано от последния и впоследствие от наследниците му давностно владение на имота, което е продължило през целия живот на А. Г., а след смъртта му от неговите наследници, манифестирано, необезпокоявано, явно и недвусмислено. Иска се да бъде установено от съда, че ответницата М. В. Р. не притежава право на собственост върху целия имот съответно да бъде отменен изцяло Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 197, том III , рег. № 6155, дело № 472 от 2022г. на Нотариус К.В. с рег. № ** на НК и район на действие PC С.З.. При условия на евентуалност е предявен иск да бъде установено, че М. В. Р. не е собственик на процесната сграда над размера на припадащите й се 1800/9000 идеални части в качеството й на сънаследник на А. Г. И.ов, съответно да бъде отменен процесния нотариален акт в частта над този размер.

Спорен в производството е въпросът относно допустимостта на ищците Г. А. А. и М. А. А. в качеството им на сънаследници и съсобственици да предявят иск и за идеалните части, надхвърлящи техните 2/6 ид.ч., за което и във връзка с възраженията за частична недопустимост на предявения главен иск на отсрещната страна първоинстанционния съд е постановил обжалваното протоколно определение, с което е приел, че следва да се прекрати производството по делото по отрицателния установителен иск, главен и евентуален, предявен от Г. А. А. и М. А. А. против М. В. Р. за 3 подробно описаната в исковата молба сграда, с идентификатор 68850.*******, за размера над 2/6 идеални части от процесния имот.

Съдът в мотивите на обжалваното определение се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. и е посочил, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като цялата съдебна практика и това тълкувателно решение сочела, че правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга неговата правна сфера. Интерес от отрицателен установителен иск било налице и когато ищците имат възможност да придобият имота на оригинерно основание, ако отрекат претендираните от ответника права. Съдът е посочил, че наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обоснованите твърдения, наведени в исковата молба. В настоящия случай е приел, че наведените в исковата молба твърдения и уточненията, във връзка с наличието на правен интерес, направени от ищците по отрицателния установителен иск в първото съдебно заседание са, че бащата на ищците по отрицателния установителен иск цял живот заедно със семейството си е живял в процесната сграда; че след смъртта му къщата продължават да владеят неговите наследници и че от 1971г. имотът се владее спокойно, явно и необезпокоявано единствено от бащата на ищците А. А. Г. и съответно неговите наследници. Посочил е, че в първото съдебно заседание ищците уточняват, че претендират права върху общо 2/6 идеални части от сградата, по 1/6 от всеки - по наследство и давност, като наследници на А. А. Г., за който твърдят, че той е владял имота непрекъснато, необезпокоявано, манифестирано, в резултат на което е придобил сградата по давност и поради това, че баща им е оставил 6 наследника, тяхната обща идеална част от къщата е в размер на 2/6. Ищците сочели, че останалите 4/6 идеални части са собственост по наследство и давност на останалите наследници на баща им А. А. Г., като в конкретния случай С.т районен съд е намерил, че ищците се позовават и обосновават правния си интерес по делото от отрицателен установителен иск за 2/6 идеални части от сградата, позовавайки се на оригинерен способ за придобИ.е на тези идеални части, като съгласно тълкувателното решение, което било посочено, конкретният правен интерес при отрицателен установителен иск се обосновава и доказва от ищците по него. Съдът се е позовал на изложеното в Решение № 35 от 05.03.2019г. по гр. дело № 1845/2018г., I г.о. на ВКС, поради което е приел, че ищците не сочат, обосновават и доказват правен интерес да претендират, че ответницата по отрицателния установителен иск не е собственик за останалите 4/6 идеални части от имота, за които твърдят, че са собственост на останалите наследници на техния баща и да предявяват от тяхно име тези претенции.

Предвид изложеното, съдът е намерил, че производството по главния и 4 евентуалния отрицателния установителен иск не е допустимо в частта над 2/6 идеални части от процесната сграда, поради което следва да прекрати производството по отрицателния установителен иск, главен и евентуален, над частта от 2/6 идеални части от процесния имот.

Въззивният съд намира, че тези изводи на първоинстанционният съд са неправилни и незаконосъобразни.

В настоящия казус, с оглед очертания в исковата молба предмет на спора и който ще бъде установен и доказан в хода на делото, правният интерес на ищците произтича от позоваването на упражняваното давностно владение върху спорния имот, осъществявано от техния общ наследодател А.

А. и в последствие от неговите наследници в т.ч. и ищците и позоваването на възможността ищците да придобият право на собственост върху имота в претендирания от тях обем, след като бъде отречено правото на ответницата или дори върху целия имот при извършена в последствие делба на имота между надлежните страни. Интересът за предявяване на иска за размера над припадащите се на ищците 2/6 идеални части произтича от качеството им на съсобственици на имота и от обстоятелството, че като такива за тях не е без значение с кого следва да упражняват съвместно правата си на съсобственици и всички произтичащи от това право правомощия.