Решение № 5247 от 31.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5247 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100509025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12240/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 21679/2023 г., по описа на СРС, 156 състав, по реда на чл. 250 ГПК, е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, срещу К. Л. В., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на регресни вземания за сумата от 815,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 845,00 лева, представляващи заплатени държавни такси по гр. д. № 8139/2018 г. по описа на СГС, 11-ти състав, по което е постановено Решение № 3424/13.05.2019 г., за ПТП, което е настъпило при следния механизъм – в гр.

София на бул. „Симеоновско шосе“, на прав участък, лек автомобил „БМВ“ се движи в лявата лента с посока от бул. „Н. Габровски“ към бул. „Г. М.

Димитров“, като приближавайки мястото на удара, в дясната лента по посоката на движението успоредно е бил спрян автомобил „Тойота Ярис“, рег.

№ СА ********, като преди да се разминат водачът на автомобила „Тойота Ярис“, рег. № СА ********, предприел маневра за обратен завой, като навлязъл в лявата лента достигайки до двойна непрекъсната линия, като 1 автомобилът „БМВ“ се удря челно в „Тойота Ярис“.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 218163/03.07.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство Гаранционен фонд, ЕИК 121446665 чрез юрк. Я., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил регресните права на ищеца да претендира от прекия причинител на вредите сторените в хода на производството по предявения срещу Гаранционен фонд от увреденото лице иск за заплащане на обезщетение съдебни разноски, в това число и за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на подлежащото на обезщетяване лице. Сочи, че претендираните разноски, претенцията за чието присъждане е оставена без уважение с обжалваното решение, представляват именно такива, които са свързани с определяне размера на дължимото обезщетение за причинените от прекия делинквент вреди. Намира, че районният съд неправилно е възприел тезата, че сторените от въззивника разходи са от процесуално естество и е следвало да бъдат претендирани от третото лице – помагач в рамките именно на производството, в което са извършени. Поддържа, че се касае до единно вземане, което е съставено от размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на последното. Излага твърдения, че доколкото сторените разноски представляват вреди, настъпили в резултат от поведението на ответника, то последният дължи тяхното възстановяване на платилото ги лице – ищец. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който претенцията да бъде уважена. Претендира и присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 248275/31.07.2024 г., подаден от К. Л. В., ЕГН **********, чрез адв. Н., в който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт, както и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същевременно, доколкото в хода на въззивното производство не са ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че мотивите на настоящия съдебен акт не следва да преповтарят същата, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, съдът намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:

Предмет на разглеждане в производството пред първата инстанция е съдебно предявена осъдителна претенция с правно основание чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца по делото при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства, а именно: възникване на застрахователното събитие, предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата (деяние, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди), вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото лице.

С влязло в сила Решение № 3424/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 3

8139/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 11 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Ц.В.Г. сумата в размер от 15 000 лв., ведно с лихвата за забава от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 05.01.2017 г. в гр. София неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни повреди, причинени виновно от водача на МПС марка „Тойота“, модел „Ярис“, К. Л. В., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 35 000 лв.

Със същото съдебно решение ищецът е осъден да заплати на адв. С.С.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 815 лв., както и в полза на Софийски градски съд сумата в размер от 845 лв., представляваща държавна такса.

С влязло в сила Решение № 17853/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21679/2023 г., по описа на СРС, 156 състав, първоинстанционният съд е осъдил К. Л. В. да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 17745,84 лева, представляващи регресно вземане за заплатено обезщетение по Решение № 3424/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8139/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав за ПТП, настъпило при следния механизъм – в гр. София на бул.

„Симеоновско шосе“, на прав участък, лек автомобил „БМВ“ се движи в лявата лента с посока от бул. „Н. Габровски“ към бул. „Г. М. Димитров“, като приближавайки мястото на удара, в дясната лента по посоката на движението успоредно е бил спрян автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА ********, като преди да се разминат водачът на автомобила „Тойота Ярис“, рег. № СА ********, предприел маневра за обратен завой, като навлязъл в лявата лента достигайки до двойна непрекъсната линия, като автомобилът „БМВ“ се удря челно в „Тойота Ярис“, ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане.

Видно от намиращото се на л. 24 от първоинстанционното дело авизо ищецът е заплатил в полза на адв. Чаталбашев сума в размер от 815 лв. на 15.08.2019 г., като в платежния документ е отбелязано основание за плащане посоченото по-горе решение на СГС. От представеното на л. 26 авизо от 22.07.2019 г. се установява, че ищецът е изплатил на Софийски градски съд сумата в размер от 845 лв., представляваща държавна такса по гр. д. № 8139/2018 г., по описа на СГС.

С оглед установените факти по делото, спорен и пред въззивната 4 инстанция е въпросът дали претендираните от страна на ищеца суми за заплатено в полза на процесуалния представител на увреденото лице адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 8139/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 11 състав, както и за държавна такса по последното, се включват в обема от регресни права, с които разполага Гаранционният фонд на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1 КЗ.

Според чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани превозни средства обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Оттук следва, че според последната разпоредба обемът от права, които могат да бъдат част от регресната претенция на Гаранционния фонд срещу прекия причинител на вредите, е принципно очертан, като в него се включва платеното обезщетение за претърпените вреди, били те с имуществени или с неимуществен характер, лихвите върху последното, както и разходите за определянето и изплащането на дължимото обезщетение. Претенцията на ищеца в първоинстанционното производство за възстановяване от страна на ответника на заплатените в предшестващия исков процес разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на увреденото лице, респ. на СГС за държавна такса, би могла да попадне само в последното перо – като разходи за определяне и изплащане на дължимото обезщетение, тъй като безспорно същата няма характер на обезщетение или на лихви върху него.

Според константната практика на касационната инстанция, част от която е цитирана и във въззивната жалба, разходите за определяне и изплащане на 5 обезщетението са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Следва да се посочи, че в този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че такива разходи могат да бъдат ликвидационните разноски, както и разноските за възнаграждения на вещи лица и други разходи, които се намират с обезщетението в посочената от кодекса връзка.

Не следва обратното от изброената от страна на въззивника съдебна практика, а именно Решение № 127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г., по описа на ВКС, I т. о., Решение № 8/22.06.2022 г. по т. д. № 2144/2020 г., по описа на ВКС, I т. о. Това е така предвид обстоятелството, че въпросът дали платените от Гаранционен фонд разноски в производството по иска на увреденото лице се включват в обхвата на регресните му права срещу прекия причинител на вредите, не е бил предмет на касационна проверка от страна на ВКС. В последните актове е разгледан обстойно въпросът за дължимостта на разноските направени от Гаранционен фонд в хода на изпълнителното производство, за които се приема, че се явяват неподлежащи на възстановяване от страна на делинквента.