Решение № 4355 от 04.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 2676 от 29.02.2024г., постановено по гр.д. № 3365/2023г. по описа на СРС, 166-ти състав, са осъдени собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ********* 4, с идентификатор ***, представлявани от В.В.П. на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните действия, с които пречат на С. Е. Г. и П. Л. Г. а осъществяват достъп до собствения им недвижим имот с идентификатор ***, нахгодящ се в гр. София, ул. ********* 4, като ги задължава да предоставят на ищците ключ от двете врати, находящи се в началото и края на прохода под жилищната сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, ул.

********* 4. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на собствениците на сградата с идентификатор *** да премахнат двете врати в началото и края на прохода. С решението собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ********* 4, с идентификатор *** са осъдени да заплатят на С. Е. Г. и П. Л. Г. сумата от 600 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила в срок въззивна жалба от ответниците собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ********* 4, с идентификатор ***, в която са развити съображения за неправилност на решението в посочената част. Поддържат, че обжалват решението само в частта, с която са осъдени да 1 предоставят ключ от вратите, тъй като ключът щял да осигури безусловен и постоянен достъп на ищците във всички случаи, дори когато достъпът се осъществявал в нарушение на закона или други незаконно действие /напр. незаконно строителство/. Жалбоподателите не оспорвали правото на ищците на достъп до техния имот, стига този достъп да не се осъществявал с ключ, а по друг избран от ответника начин – с електронен чип за електронна ключалка, както и да не представлявал нарушение на закона и правилата за реда в етажната собственост. Считат, че предоставянето на ключ от двете врати правело невъзможно за ответниците да налагат основателно и временно преустановяване на ищците до двора, когато предприемали незаконосъобразни действия, а също така накърнявало правата на членовете на съседната етажна собственост на сградата на ул. ********* 6, които вече разполагали с електронни чипове и щели да се създадат неудобства за тях, когато ответниците ограничавали достъпа на ищците. Оспорват процесният подход до имота на ищците да представлява проход под сградата като твърдят, че представлявал коридор – част от общите части на сградата съгласно чл. 38 ЗС. Излагат оплаквания, че първоинстанционният съд не бил взел предвид нотариалните актове на собствениците на индивидуални обекти в сградата, по силата на които същите разполагали с правото на строеж върху целия имот. Тези вещни права на строеж ограничавали ищците да построят нова сграда в собствения си поземлен имот. Молят съдът да измени обжалваното решение в частта, с която ответниците са осъдени да предоставят достъп на ищците чрез ключ от двете врати, като вместо това постанови достъпът да се извършва чрез предоставяне на електронен чип или друг подходящ начин, с изключение на случаите на строително-монтажни работи, извършвани от ищците.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищците С. Е.

Г. и П. Л. Г., в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочат, че етажната собственост не разполагала с правомощия да преценява дали ищците нарушавали закона, както и да въвежда съответни мерки за ограничаване на достъпа им до собствения им имот. Считат за неоснователно искането на жалбоподателите да бъде предоставен чип вместо ключ на ищците, тъй като това позволявало на етажните собственици да продължат да ограничават достъпа им по своя преценка. Оспорват твърдението на жалбоподателите, че в качеството си на суперфициарни собственици последните имали правото да извършват друг строеж в чужд имот. Поддържат, че както било прието за безспорно в първоинстанционното производство, жалбоподателите ограничавали възможността на ищците да ползват имота си по своя преценка в зависимост от целите, за които желаят да го ползват. Молят съда да отхвърли жалбата. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищците е да докажат, че са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор ***, че ответникът неоснователно ограничава достъпа на ищеца върху него чрез поставянето на заключващи се врати, от които ищците нямат ключ, както и че тези действия пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, а именно, че са налице основания за ограничаване на достъпа на ищците до имота.

В тази насока няма спор и от приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, рег. № 10877, дело № 0530/2011г. от 29.06.2011г. се установява, че ищците П.

Л. Г. и С. Е. Г. са придобили правото на собственост върху вътрешната сграда на три етажа с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, ул. „*********, ведно с правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр.

София, ул. „*********, с площ от 513 кв.м. при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***; ***;

*** и ***.

Също така няма спор и се установява от представените по делото скици, от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза както и от показанията на св.

В.В., Л.Ш. и Н. Х. /в тази част показанията са напълно еднопосочни/, че на границата на поземления имот с уличната регулационна линия при условията на свързано застрояване е построена пететажна жилищна сграда в режим на етажна собственост с идентификатор *** по КККР на гр. София, като единственият достъп до вътрешността на поземления имот на ищците е чрез проход в сградата в режим на етажна собственост с дължина около 10 метра и широчина и височина около 3 метра.

Отново от показанията на посочените свидетели, както и от приетата от СРС част от архитектурен проект на сградата се установява, че проходът представлява част от конструкцията на сградата в режим на етажна собственост с предназначение да осигурява входа на сградата откъм улицата, както и достъпа на етажните собственици до вътрешната част на поземления имот с оглед необходимостта от обслужване на сградата, поради което същият има характер на обща част по предназначението си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.

Следователно, доколкото фактическите отношения в случая касаят осигуряване на достъп до имота на ищците чрез използване на този проход, е налице иск на трето лице срещу етажните собственици във връзка с обща част от сградата.

3

На следващо място от свидетелските показания, в която част също следва да бъдат кредитирани като добросъвестно дадени, се установява, че от двете страни на прохода – от страната на улица „Цар Шишман“ и от страната на дворното място, са поставени метални врати, които се заключват, като ключ от тях притежават единствено собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост. От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че от страната на улицата е налице тежка метална декоративна врата, поставена още със строежа на жилищната кооперация, като същата се заключва както с ключ, така и с електронен чип. Втората врата от страната на двора е от лека металана конструкция и се заключва с катинари.

Между страните не се спори и първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че етажните собственици ограничават и забраняват достъпа на ищците чрез прохода до поземления имот конкретно за целите на извършване на строително-монтажни работи. Видно от свидетелските показания, етажните собственици осигуряват достъп на ищците за други цели, макар последните безспорно да не притежават ключ от двете врати. Във въззивното производство също не е налице спор по този въпрос, доколкото във въззивната жалба е посочено ясно, че същите считат, че на ищците не следва да се предоставя достъп до имота за извършване на строително-монтажни работи по изложените в жалбата съображения, свързани със законността на бъдещия строеж, както и с твърдяното от тях право на строеж върху целия поземлен имот.

От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че стойността на предоставянето на два броя ключове на ищците /по един за всяка врата/ е 40 лева, каквато е и цената на предявения иск съгласно указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за наличието на основание за етажните собственици да ограничават достъпа на ищците до поземления имот за целите на извършване на строително – монтажни работи в него. В тази насока съдът намира следното.

Както е уточнено с Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на 4 последиците от тях. В конкретния случай ищците се домогват да защитят възможността си да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот с идентификатор *** посредством защита на включеното в него правомощие на ищците да построят сграда в собствения си имот.

В тази връзка на първо място следва да се посочи, че правилно жалбоподателите сочат във въззивната си жалба, че правото на строеж, което притежават по силата на приетите по делото нотариални актове, обхваща целия поземлен имот с идентификатор ***. Неоснователен е, обаче, е доводът им, че това право на строеж им позволява да строят допълнителни сгради в поземления имот, респективно да възпрепятстват собственика на този имот да извършва строеж в останалата част от него. Това е така, защото правото на строеж върху поземления имот, което въззивниците притежават, е учредено за построяването на конкретни обекти на правото на собственост – собствените им индивидуални обекти в построената в имота сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ***. Това тяхно право вече е реализирано с построяването на сградата и неговите носители не могат въз основа на него да реализират други строежи в чуждия поземлен имот, нито да ограничават правото на неговия собственик да ги реализира.