Решение № 46 от 13.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600081 по описа за 2022 година С определение №293 от 24.03.2022г. по ЧНД №206/2022г. Бургаският окръжен съд определил на осъдения ИВ. Й. П. общо наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години по влезлите в сила съдебни актове по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от определеното общо наказание времето, през което осъденият ИВ. Й. П. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас, считано от 02.12.2019г. На основание чл.25, ал.2 от НК, приспаднал от определеното общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас.

Постановеното определение е протестирано от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас с оплаквания за незаконосъобразност в частта касателно отказа да се приложи нормата на чл.24 от НК. Прокурорът счита, че първоинстанционният съд, за да откаже увеличение на общото наказание, 1 неправилно се е позовал на изключителния принос на осъденото лице в разкриване и доказване на обективната истина относно престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас. В противовес на тези доводи за неприлагане на нормата на чл.24 от НК, изтъква, че посоченият изключителен принос е бил взет предвид и отчетен при индивидуализацията на наказанието, наложено по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас. Обръща внимание, че съдебният акт по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас е преминал въззивна и касационна проверка, като в решенията на горните инстанции е оценена като правилна дейността на Окръжен съд – Бургас по отчитане комплекса от отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка подчертава, че факта на съдействие за разкриване на обективната истина не следва да бъде ценен неколкократно, т. е. както при индивидуализацията на наказанието, така и при преценката за приложението на чл.24 от НК. Възразява срещу приетия от съда факт за неприлагане разпоредбата на чл.24 от НК – възстановяване от осъдения П. на цялата сума от 400 000 лева – предмет на престъплението по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд. По този повод отбелязва, че имуществените отношения са били решени между двете юридически лица – „Тавекс“ ЕООД и „ВИП Секюрити“ ЕООД, а осъденият П. нямал принос във възстановяване на отнетото имущество. Отбелязва още, че благодарение уреждането на имуществените отношения между двете посочени юридически лица, е станало възможно решаване на делото по реда на чл.381 от НПК, респективно постигане на размер на наложеното наказание при условията на чл.55 от НК от 10 години лишаване от свобода за въоръжен грабеж на сумата 400 000 лева, многократно надвишаваща обикновените случаи на грабеж.

Възразява срещу становището на съда, че с увеличаване на общото наказание би се игнорирал принципа за „поглъщане“ на наказанията, законово уреден в чл.23-25 от НК. В подкрепа на искането за увеличаване на общото наказание по чл.24 от НК изтъква изключително високата степен на обществена опасност на осъденото лице, отношенията между осъдения и пострадалия от престъплението, които са близки приятели, изключителната тежест на извършените две престъпления – предумишлено убийство и въоръжен грабеж в особено големи размери, всяко от които наказуемо с лишаване от свобода 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

2

Специално подчертава, че именно близостта между двамата мъже, общото им престъпно минало и споровете, възникнали помежду им по повод предоставяни суми в заем от осъдения, са послужили като мотив за осъдения П. да извърши предумишленото убийство. Отстоява тезата, че само с увеличение на общото наказание с една втора би се постигнала продължителна изолация на осъдения от обществото и само по този начин би се въздействало поправително и превъзпитателно спрямо него. По тези съображения предлага въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като на основание чл.24 от НК увеличи размера на определеното общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода с девет9 години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа въззивния протест.

Счита, че първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отказано приложението на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличение размера на определеното общо наказание, е необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Смята, че в случая е наложително прилагането на чл.24 от НК за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – за поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, за предупредително въздействие върху него и продължителна изолация от обществото с цел отнемане възможността да върши други престъпления, за реализиране на генералната превенция, т. е. за възпитателно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

Обръща внимание, че общото наказание е определено за съвкупност от две престъпления, представляващи предумишлено убийство и въоръжен грабеж в особено големи размери, за всяко от които са предвидени наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които наказания ги определят като тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Намира отказа на съда да приложи чл.24 от НК за неправилен, тъй като е обоснован с обстоятелства, които вече са били отчетени при отмерване на отделните наказания. В тази връзка отбелязва, че процесуалната активност на подсъдимия и неговото съдействие за разкриване на обективната истина относно престъпленията са били отчетени от решаващия първоинстанционен съд, а също и от въззивния и от касационния съд като съществено смекчаващо обстоятелство и като основание да се 3 приеме за справедлива първата алтернатива на предвидените за престъплението наказания – лишаване от свобода, а не изолирането до живот.

Смята, че изтъкването на това обстоятелство като ново е необективно, а приемането му като основание за отказ да бъде увеличено общото наказание по чл.24 от НК – е дълбоко несправедливо. Оспорва второто обстоятелство, послужило на съда като основание за отказ да се увеличи общото наказание – факта на възстановен предмет на престъплението, като подчертава, че заслугата за възстановяване на щетата не е на осъденото лице, а на охранителната фирма, от чието владение е била отнета сумата. В подкрепа на това свое становище се позовава на представения протокол от съдебно заседание от 22.10.2021г. по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд, който ясно сочи, че сумата е счетена за възстановена по силата на постигнато споразумение между пострадалото юридическо лице „Тавекс“ ЕООД и охранителната фирма „ВИП Секюрити“ ЕООД, от чието владение парите са били отнети, като това обстоятелство вече е било условие за конкретно облекчение на осъденото лице – приключване на съдебното производство със споразумение по чл.381 от НПК. Намира за декларативен и напълно необоснован извода на съда, че прилагането на чл.24 от НК би игнорирало принципа за поглъщане на наказанието, защото с приложението на чл.24 от НК в искания от прокуратурата размер не се достига сбора на наложените за двете престъпления наказания. Смята, че в случая прилагането на чл.24 от НК би възстановило справедливостта и принципа за съответност на наказанието на извършеното престъпление.Определя отказа на съда за увеличение на наказанието по чл.24 от НК като потвърждение на безнаказаност на изключително тежка престъпна деятелност, каквато е квалифициран случай на грабеж. По тези съображения и с оглед изложеното в протеста на Окръжна прокуратура – Бургас, заключава, че са налице всички обективни обстоятелства за изменение на първоинстационното определение, като на основание чл.24 от НК се увеличи определения общ размер на наказанието лишаване от свобода от осемнадесет години с девет години лишаване от свобода.

Служебният защитник на осъденото лице ИВ. Й. П. оспори основателността на въззивния протест, като заяви, че определението на окръжния съд е правилно и законосъобразно. Предостави на апелативния съд решаването на спора.

4

Осъденият ИВ. Й. П. поиска да бъде потвърден акта на първоинстанционния съд, с което му е наложено общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода и същото да не бъде увеличено.

Настоящият въззивен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с чл.318, ал.2 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което той е допустим.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на прокурора и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, направи извода, че протестът е частично основателен.

Бургаският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз основа на които обосновано е приел за установени следните факти:

С определение №108 от съдебно заседание на 22.11.2021г. по НОХД №2698/2021г. Софийски градски съд е одобрил постигнатото между прокурор от Софийска градска прокуратура, подс. ИВ. Й. П. и неговия защитник споразумение за решаване на делото, съгласно което подс. П. се признавал за виновен в извършване на 22.02.2016г. на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на подс. П. се налага наказание лишаване от свобода за срок от десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъда №1/21.01.2021г., влязла в сила на 23.02.2022г., по НОХД №965/2020г. на Окръжен съд – Бургас, подс. П. е бил признат за виновен в извършване на 16.11.2019г. на престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години. Със същата присъда подс. П. е бил признат за виновен в извършване на 16.11.2019г. и на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. П. е било определено за двете престъпления – предмет на разглеждане по делото общо наказание лишаване 5 от свобода за срок от осемнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Въз основа на тези обосновани фактически констатации окръжният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдения ИВ. Й. П. едно общо наказание за извършените от него три престъпления, за които е бил осъден с актовете по цитираните по-горе две наказателни дела и които се групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния едно общо наказание.

В казуса, както правилно е приела първата инстанция, осъденият И.П. е извършил три престъпления - предмет на разглеждане по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и по НОХД №965/2020г. на Окръжен съд – Бургас, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда или определение, одобряващо споразумение, за което и да е от тези деяния. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23 – чл.25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения и за определяне на едно общо наказание за описаните по-горе три престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.