Определение № 2530 от 14.11.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 14.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

П. Попова като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20221100602827 по описа за 2022 година като разгледа В.Н.Ч.Д. № 2827/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение на Софийски Районен Съд, НО, 7-ми с-в по Н.Ч.Д. № 20211110209993/21г., с което е отменено постановление на прокурор при СРП за частично прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 592/2008г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52653/2008г. по описа на СРП.

В протеста се изразява несъгласие с мотивите на СРС. Изразява се несъгласие с въпросното определение на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Изрично се посочва, че мотивът на решаващия съд, за да отмени постановлението на прокурора е на чисто процесуално основание, тъй като не са били налице предпоставките за изготвяне на постановление на СРП от 27.12.2018г.. Изрично изтъква и че в тази връзка съдебния състав е счел, че е напълно безсмислено да се задълбочава по изложения анализ на доказателствата от страна на прокурора и не е направил собствен анализа на доказателственият материал, събран в хода на ДП.

СРП не споделя довода на решаващия съд, че не е било необходимо да се изготвя постановление за частично прекратяване относно съучастническата дейност /като подбудител/ спрямо св.М.А.И..

Позовава се, че отмененото прокурорско постоновление изцяло отговаря на изложеното в Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002г., на ОСНК на ВКС. Акцентира се, че липсата на постановление за прекратяване относно намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни деяния или отделни съучастници накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното производство, защото 1 създава предпоставки за заобикаляне на правилото „non bis in idem“ в бъдещ процес.

На следващо място добавя, че указанията дадени от съда са задължителни за органите на досъдебното производство, като именно в тази връзка наблюдаващия прокурор е изготвил и процесното постановление за частично прекратяване поради недоказаност на обвинението относно съучастническата дейност /като подбудител/ спрямо св.М.А.И..

По тези съображения наблюдаващия прокурор намира, че чисто формалното основание за отмяна на акта й, според нея за незаконосъобразно, като се иска отмяна на обжалването определение и се потвърди последното като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се запозна с протеста, постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, жалбата срещу постановлението и материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

Подаденият частен протест е допустим. Същият е подаден от прокурор при СРП, който се явява процесуално легитимиран да обжалва и в законоустановения срок за обжалване и протестиране и съдържа всички изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледан от съда.

Разгледан по същество протестът се явява основателен, като мотивите на СГС за това са следните:

СГС изцяло се солидаризира с изложеното в протеста, като независимо от това извърши и собствен анализ, при което се установи следното:

Производството пред СРС, по реда на чл.243, ал.5 от НПК е инициирано е по жалба на адв. М.М. от САК, защитник на обв. Д. В. П. срещу постановление на СРП от 27.12.2018г., с което, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, е частично прекратено наказателното производство по ДП № 592/08г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52653/08г., НСН № 418/09г. по описа на СРП, спрямо обв. Д. В. П. за извършено от него деяние по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, относно осъществена съучастническа дейност (като подбудител) спрямо св. М.А.И., поради недоказаност на обвинението.

В жалбата до първоинстанционния съд се твърди, че атакуваното постановление било неправилно поради наличие на съществено противоречие между установената доказателствена съвкупност и приетото от прокурора. Не бил направен дължим анализ на изложеното от свидетелите М.И. и П.Ч., като последното довело до неправилно основание за частичното прекратяване на наказателното производство - поради недоказаност, вместо по чл.243, ал.1, т.1 от НПК - липса на извършено престъпление.

В атакуваното определение на СРС за отмяна постановлението за частично прекратяване на СРП се проследява хронологично процесуалното развитие на делото.

Досъдебното производство е приключвало три пъти с внасяне на обвинителен акт. При първото внасяне на обвинителния акт е било образувано НОХД № 5335/09г. по описа на СРС, НО, 3 с-в. Съгласно 2 обвинителния акт, на обв. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.128, ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на неустановени дати през месеците юни, юли и август 2008г. в гр.София, в телефонни разговори, както и при лични разговори на различни места в гр.София, в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил св.

М.А.И. да намери извършител за нанасяне на телесна повреда по начин, особено мъчителен за пострадалата - чрез заливане с разяждащо вещество (киселина или основа) на св. П. М. М. и обещал парична премия от 3000 лева за извършителя на деянието, като в резултат на горното, на 10.11.2008г. около 14:30 часа в гр.София, пред входа на офис-сграда, находяща се на бул.“България“, № 111, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне в областта на лицето, довело до обезобразяване, което е причинило разстройство на речта завинаги, както и други седем средни телесни повреди (подробно посочени), като деянието бил извършено по начин, особено мъчителен за пострадалата - причиняване на изключително силна и трайна болка в засегнатите участъци и нанасяне на дълбоко корозивни рани по лицето и тялото на пострадалата, в резултат на силно разяждащото действие на концентрираното киселинно вещество.

С разпореждане от 21.08.2009г. съдът е прекратил съдебното производство, поради допуснати съществени противоречия и неясноти в обвинителния акт, като е върнал делото на СРП за отстраняването им.

В изпълнение на указанията на съда е повдигнато ново обвинение, предявено на обв. П. на 13.10.2009г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.128, ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, в което е налице изменение, досежно времето на осъществяване, механизма на изпълнителното деяние и извършителите (като последното не е посочено от първостепенния съд), както следва: „на неустановени дати в периода м.ю н и - м.ноември 2008г. в гр.София, в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил неустановено по делото лице - извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР) да нанесе телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина) и обещал парична премия за изпълнение на горното, като в резултат на тази подбудителска дейност, на 10.11.2008г. около 14:30 часа в гр.София, пред входа на офиссграда, находяща се на бул. “България“, № 111, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда...“. С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД № 12077/09г. по описа на СРС, НО, 3 състав, завършило с оправдателна присъда от 01.11.2012г. Присъдата е отменена от СГС с Решение от 30.05.2016г. по ВНОХД № 5072/15г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг 3 състав на СРС от стадия на съдебното следствие.

Образувано е било ново НОХД № 9732/16г. по описа на СРС, НО, 95 ти състав, като с протоколно определение от 27.09.2016г. съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за изпълнение на указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения - неяснота в обвинителния акт и неописан механизъм на подбуждането. Определението на СРС е потвърдено с Определение на СГС от 02.12.2016г. по ВНЧД № 4507/16г.

В изпълнение на указанията е повдигнато ново обвинение, изготвено на 05.07.2017г. спрямо обв. П. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.128, ал.1, вр. ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК, в което отново е налице изменение, досежно времето на осъществяване и механизма на изпълнителното деяние, както следва: „на неустановени дати в периода от месец юни - до 14:30 часа на 10 ноември 2008г. в гр.София, в качеството си на „подбудител“ - умишлено склонил неустановено по делото лице извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР) да нанесе тежка телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина), като му обещал парична премия в размер на 3000 лева за изпълнение на горното, като същевременно на неустановени дати в периода м.юни - м.ноември 2008г. в гр.София действал и в качеството си на „помагач“ - умишлено улеснил неустановеното по делото лице извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР), да нанесе нанесе тежка телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина), като набавил средство за изпълнение на деянието - доставил на неустановения извършител бутилка с концентрирана сярна киселина и също така му предоставил цветни снимки на св. П. М. М., разпечатани на хартия - лист формат А4, и в резултат на така описаните подбудителска и помагаческа дейности, на 10.11.2008г. около 14:30 часа в гр.София, пред входа на офис-сграда, находяща се на бул.“България“, № 111, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда..

С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД № 15725/17г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав. С протоколното определение от 14.05.2018г„ произнесено в рамките на разпоредително заседание, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Сред указанията на последно място е да бъде „изготвено и постановление за частично прекратяване на наказателното производство или алтернативно - да се отделят материали в друго наказателно производство, имайки предвид, че с постановления от 4

22.11.2008г. и 30.03.2009г. обв. П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпно деяние в съучастие със свидетеля М.И., като впоследствие тази деятелност е заличена мистериозно“. Протоколното определение е потвърдено с определение на СГС от 05.07.2018г. по ВНЧД № 2727/18г., като въззивният състав не е коментирал последното указание на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав е на становище, че е процесуално недопустимо такова произнасяне от страна на първоинстанционният съд, доколкото както бе посочено и по-горе същият е сезиран с жалби от обвиняемия и неговата защита, единствено и само за промяна правното основание за частичното прекратяване на производството относно съучастничестката дейност на обв. П. с лицето М.И..

Липсва жалба от която и да е заинтересована и правно легитимирана страна за изцяло отмяна на постановлението, с което е частично прекратено производството от 27.12.2018г..

В този смисъл, както е ноторно известно в пеналистиката НЕ може да се влошава положението на обвиняем или подсъдим без съответната жалба от правно-заинтересована страна (както е посочено в нормата на чл.335, ал.4 от НПК). Следва изрично да се отбележи, че това правило освен в съдебната фаза на едно наказателно производство е правно-релевантно и в неговата досъдебна такава съгласно разпоредбата на чл.345, ал.3 от НПК.