Решение № 88 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100600292 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв.Румяна Недялкова от БАК, служебен защитник на осъденото лице М. Ж. С., ЕГН:

**********, срещу определение № 313 от 31.01.2024 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 210/2024 г.

С обжалваното определение съдът на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.

23, ал.1 от НК определил на осъдения С. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за деяния, по отношение на които има постановени 7 влезли в сила съдебни акта, които е групирал, като на основание чл.24 от НК е увеличил общото наказание от 3 години и 4 месеца, с 4 месеца до общ размер от 3 години и 8 месеца. Постановил е на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС увеличеното наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25 ал.2 от НК съдът е приспаднал от общото увеличено наказание времето, през което С. е търпял наказание „лишаване от 1 свобода“ по присъдите, включени в съвкупността, а на основание чл.59, ал. 1 и ал. 2 НК времето, през което осъденият С. е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“,.

Недоволен от определението останал осъдения С., който го оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас, само в частта относно увеличението на общото му наказание на основание чл.24 от НК. В жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, се сочи, че мотивите на БРС, с които се обосновава необходимостта от увеличение на определеното на С. общо наказание, са неубедителни. Изтъква се, че не следва да се прилага института на чл.24 от НК, доколкото деянията по групираните дела били извършени в кратък период от време, като определеното общо най-тежко наказание би изпълнило целите на закона.

В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор излага доводи за правилно приложение на института по чл. 24 от НК в случая, предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения С. поддържа жалбата.

Осъденият С. участва лично в производството, в последната си дума моли за отмяна на увеличението на определеното му от районния съд общо наказание.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

М. Ж. С. - ЕГН: **********, е осъждан многократно, като последните му 7 престъпления, спрямо които не му е налагано общо наказание и са налице основанията на чл.25, вр. с чл.23 от НК, са както следва:

2

1. Със споразумение № 459/07.10.2022г. по НОХД № 3721/22г. на БРС, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено в периода март15.04.2022г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;

2. Със споразумение № 515/26.10.2022г. по НОХД № 2528/22г. на БРС, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено на 25.04.2022г му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;

3. Със споразумение № 557/10.11.2022г. по НОХД № 4115/22г. на БРС, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено на 17.04.2022г му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;

4. С присъда № 159/07.11.2022г. по НОХД № 3943/22г. на БРС, за деяние извършено в периода 21-26.06.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 23.11.2022 г.

5. Със споразумение № 162/12.04.2023г. по НОХД № 830/23г. на БРС, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено в периода 2022.06.2022г му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като е постановено основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;

6. С присъда № 122/27.06.2023г. по НОХД № 2139/23г. на БРС, за деяние извършено на 13.04.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 13.07.2023 г.

7. С присъда № 162/26.09.2023г. по НОХД № 2913/23г. на БРС, за деяние извършено на 02.06.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален 3

„строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 22.12.2023 г.

При така установените факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния съд, че гореизброените осъждания имат за предмет престъпления, извършени от осъдения С. в условията на чл.23, ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, което налага наказанията да бъдат групирани, така както е сторил и първоинстанционният съд. Приспаднати са всички изтърпени до момента наказания лишаване от свобода и задържания на осъдения С..

Напълно се споделя и крайния извод на проверяваната инстанция за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК, макар да не са изложени подробни мотиви в тази насока. Освен процесните седем деяние, спрямо които ще бъде определено и наложено едно общо на-тежко наказание, спрямо осъдения са постановени и влезли в сила общо 42 осъдителни присъди и определения за различни тежки умишлени престъпления. Действително спрямо част от тях също са налице предпоставките на чл.25 от НК, но общият брой на осъжданията на С. и събраните по делото доказателства мотивират еднозначен извод, че осъденият е личност с утвърдени престъпни нагласи. Следва да се отчете неговата разнообразна престъпна дейност, като в този контекст следва да се отбележи, че С. е личност с висока обществена опасност. Необходимо е да се напомни, че една от целите на наказанието, съгласно чл.36, ал.1 от НК, е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В случая тази цел с положителност може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото му наказание по последната група осъждания.

В конкретния случай, с оглед коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да увеличи определеното на осъдения С. общо най-тежко наказание в рамките на допустимия от закона максимум с четири месеца до общ размер от 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца.

4

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 313 от 31.01.2024 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 210/2024 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5