Определение № 1694 от 23.06.2017, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

............/23.06.2017г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №

2510 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Х.Н., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Н. Недев П., ЕГН **********, с адрес: ***, която искова молба в последствие е насочена срещу наследниците на починалия преди датата на завеждане на исковата молба ответник.

Конституираните като ответницит– наследници на Н.

Недев П. и третото лице –помагач релевират възражения за недопустимост на производството.

Исковата молба е подадена на

27.10.2016г. срещу Н. Недев П., ЕГН **********, с адрес: ***, а в рамките на производството се установява, че ищецът е починал на 25.11.2015г., т.е. почти година преди подаване на исковата молба в съда.

По въпроса допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска е образувано тълкувателно дело No 1 /

2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия. Въпросът е противоречиво разрешаван и до постановяване на тълкувателното решение всеки състав на съда може да споделя както едната позиция, така и другата, а евентуално и да заема различна позиция според вътрешното си убеждение.

При направени възражения за недопустимост на това основание от насрещните страни и предвид, че настоящият състав споделя виждането, че производството е недопустимо, то същото следва да бъде прекратено. Следва да се има предвид, че и дори и да не споделя виждането за недопустимост на производството, ако в хода на същото бъде постановено тълкувателното решение, страните рискуват да развият едно недопустимо производство, което ще бъде евентуално констатирано на много по-напреднал етап от развитие на гражданския процес.

В тази връзка следва да се имат предвид и следните мотиви за недопустимост на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска.

Правоприемството в процеса по реда на член 227 ГПК настъпва само при висящо производство,т.е. когато и двете страни са притежавали процесуална правоспособност./в този смисъл - Решение №58/22.04.2010г. по гр.д.№124/2009г. по описа на ВКС,ІVго/.

В Решение №221/22.02.2012г. по т.д.№1161/2010г. по описа на ВКС,ІІ то се приема, че ако е предявен иск срещу юридическо лице загубило своята правосубектност преди подаване на исковата молба, поради вливането му в друго юридическо лице,този ответник не би могъл да бъде субект на процесуално правоотношение и не би имал качеството на надлежна страна по смисъла на член 15 ГПК/отм/ и провеждането на исковото производство при първоначална липса на правен субект е недопустимо,като е прието че при липса на възникнало процесуално правоотношение между ищеца,ответника и съда,не се касае до нередовност или поправка на исковата молба,която може да бъде отстранена по реда на ГПК,а до липса на първоначална процесуална легитимация,поради неправилното посочване на ответника от страна на ищеца.В същия смисъл са и разрешенията в Решение

№275/07.03.2014г. по гр.д.№1996/2013г. по описа на ВКС,Іго,Решение

№44/19.05.2014г. по гр.д.№4428/2013г. по описа на ВКС,Іго,постановени по реда на член 290 ГПК,както и постановеното по реда на член 274,ал.3 ГПК Определение №576/12.10.2010г. по ч.гр.д.№458/2010г. по описа на ВКС,ІV го.

Предвид горното, съдът приема, че така предявените искове са недопустими и съгласно чл.130