Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3707 от 26.05.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10833/2015
Вид
Решение № 3707
Подписан
26.05.2017
В сила
03.01.2020
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Десислава Костадинова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10833 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от

КЗ/отм/.

Ищецът М.М.И. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 14.06.2015г. на пътното платно на бул. „Тодор Александров“, в близост до кръстовището с бул. „Вардар“. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******, който с автомобила си ударил пресичащия пътното платно пешеходец (ищеца), вместо да му осигури предимство при пресичане. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил Н.Т.бил установен в рамките на ДП № 11250/2015г. по описа на КАТ- СДВР- МВР. В резултат на удара, ищецът получил счупване на дясна бедрена кост и контузия на главата, но лечебно- възстановителния период продължил значително време и той все още се придвижвал с помощни средства. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „РЕНО ЛАГУНА“ с рег. № *******била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 70 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на причиняването на деликта до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство.Процесуалният представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Предявената претенция е оспорена от ответника ЗД „Б.и.“ АД, който не отрича настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, факта на причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******, но оспорва предявените срещу него претенции. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца) в значителна степен, тъй като бил ударен от автомобила след като предприел внезапно пресичане на пътното платно, в нарушение на изискванията на чл. 108, чл.113 и чл. 114 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед вида и характера на травмите. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между релевирания характер и обем на вредите и поведението на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол № К -494 от 14.06.2017г. на СДВР- МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 14.06.2015г. около 22 часа, на пътното платно на бул. „Тодор Александров“, на разстояние около 50 метра от кръстовището с бул. „Вардар“ е било реализирано ПТП между движещия се с посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Константин Величков“ лек автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******и пресичащия пътното платно пешеходец М.М.И., с посока на движение от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 11250/2015г. по описа на СДВР- МВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, както и фотоалбум, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто-техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·

Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в Констативния протокол за ПТП

№ К-494/14.06.2015г., а именно: пътното платно на бул. „Тодор Александров“, на разстояние около 50 метра от кръстовището с бул. „Вардар“.

·

Ударът е настъпил пряко в дясното бедро на свидетеля, което съответства точно на установяние от органите на КАТ механизъм на настъпване на процесното ПТП.

·

В района на настъпване на процесното ПТП пътният участък е прав и позволява добра видимост на разстояние не по- малко от 100 метра. На мястото на настъпването на ПТП няма маркировка за пешеходна пътека, има неработещ пешеходен подлез. В близост до мястото на пресичането – на разстояние до кръстовището има пешеходна пътека, регулирана от светофарна уредба;

·

Водачът на автомобила и пешеходеца са имали обективна възможност да се възприемат взаимно, още преди настъпване на удара и то от значително разстояние, тъй като пътният участък е прав и осветен.

·

Скоростта на движение на автомобила е била около

40 км/ч., а до този извод експертизата достига, като отчита степента и мястото на деформациите по корпуса на автомобила (в мястото на сблъсъка). Скоростта на навлизане на пешеходеца върху пътното платно - до мястото на сблъсъка с автомобила не е известна и обективно не може да се установи с точност (поради което в заключението на експертизата са разгледани няколко отделни хипотези).

·

Процесното ПТП е било предотвратимо във всяка от посочените по- горе хипотези от водача на лекия автомобил, „РЕНО

ЛАГУНА” с изключение на хипотезата, при която пресичащия пешеходец може да е тичал, пресичайки. В тази конкретна хипотеза („пресичане със спокойно бягане“ – цит. експертното заключение ), настъпването на произшествието е било непредотвратимо за водача на автомобила, защото изчисленията сочат, че опасната зона на спиране на автомобила е по- голяма в сравнение с разстоянието, от което пешеходецът на платното е създал опасност от удар.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза ИЗ 17720 от МБАЛ ВМА - София, Епикриза № ИЗ 23769 издадена от МБАЛ ВМА - София, ЕР на ТЕЛК № 241/25.01.2016г., ЕР на ТЕЛК № 462/07.07.2016г., които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца за проведеното лечение и след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·

В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване на дясната бедрена кост;

·

Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·

След постъпване в спешния център на ВМА София, ищеца е бил подложен на оперативна интервенция на 18.06.2015г. за наместване на счупените кости и след проведено комплексно лечение е изписан на 15.07.2015г.

Пострадалият е отказал препоръчана от лекарите операция за поставяне на метарна остеосинтеза. Остеосинтезата, като метод не се финансира от НЗОК, а се закупува за сметка на пациента. Поради порочно зарастване на костта – пострадалият е претърпял нова инвазивна процедура по остеклазия, последвана от поставяне на заключващ пирон. След повторното изписване от болницата, ищецът е можел да осъществява придвижване с патерици за срок от 4 месеца, след което е започнал да се придвижва с бастун.

·

Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил за 5 месечен период след провеждането на втората операция и към периода на изготване на експертизата - м. ноември 2016г. – той все още не е завършил окончателно. В продължение на първите три- четири месеца след ПТП, както и в продължение на два месеца след втората операция - болките и страданията при пострадалия са били с по- висока интензивност, а в останалия период болките са били спорадични;

·

От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от една година и състоянието на травмите е стабилизирано, но възстановителния период не е приключил напълно. Счупените кости на дясното бедро са зарастнали окончателно, но се наблюдава състояние на контрактура, а рехабилитация не би могла да започне преди да бъде изваден пирона.

·

Мекотъканните травматични увреждания на главата са зарастнали без усложнения.

В показанията си, разпитания свидетел М.З.И. поддържа твърдение, че имал непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищеца преди и след настъпване на процесното ПТП. Свидетелят бил баща на ищеца и контактувал с него непрекъснато, а двамата живеели в едно домакинство. След инцидента, ищецът се оплаквал от силни болки, „не бил съвсем адекватен“. След изписването му от болницата, пострадалият продължил да се оплаква от силни болки и претърпял нова оперативна интервенция. Тъй като не могъл да се придвижва сам и изпитвал сериозни затруднения в битовото и хигиенно обслужване – пострадалия бил подпомаган от своите близки. В период от четири месеца след злополуката, пострадалият вече съумявал да се придвижи с помощни средства /патерици/и дори сам посещавал лечебни заведения.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******– да обезщети ищеца за причинените вреди.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва че е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА 720 Д с рег. № *******нарушение на правилата за движение по пътищата. Ударът е настъпил върху пътното платно, удареният е пешеходец, поради което следва извода, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.

5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Последното от споменатите задължения не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението, като евентуален източник на потенциалната опасност т.е. щом обективно е могъл-водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП, независимо дали пешеходецът е пресичал пътното платно правомерно или не. В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от гледна точка на водача – защото в тази насока е заключението на вещото лице Х.И., който е изготвил съдебната авто-техническа експертиза.