Решение № 3607 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3607 гр. С., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110150509 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 192891/16.09.2022 г., с която от името на „/..../“ АД, против М. Б. Д. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за суми, както следва: 1/ сумата от 1701,05 лева, представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги от ответника в периода от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.

8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 81,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022 г., за които суми на 28.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.

Със заявление вх. № 80913/21.04.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Б. Д., ЕГН ********** за суми, както следва: за сумата от 1701,05 лева, представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги от ответника в периода от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 81,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022 г. На 28.04.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е 1 подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. На 30.08.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена чрез електронна поща на 15.09.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че М. Б. Д. дължи на „/..../“ АД суми, както следва: сумата от 1701,05 лева, представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги от ответника в периода от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр.

С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 81,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022 г., за които суми на 28.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав. Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. ответницата посочва, че съпругът й починал преди две години, като трябвало да изплаща и заеми за операции. Посочва, че преди време трябвало да смени водомерите в процесния апартамент, но пенсията й била в размер от 350 лв. и нямало как да задели тези пари. Моли, в случай, че се постанови осъдително решение против нея, да й бъде разсрочено задължението, тъй като няма финансова възможност да заплати пълния размер на претендираната сума. Заявява, че може да плаща по 50 лева на месец за погасяване на задълженията към /..../ АД. Заявява, че поема ангажимент да си сменя водомерите.

В депозирано възражение в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ответницата е изразила становище по заявените от ищцовото дружество претенции. Оспорва се, че начислените от ищцовото дружество суми са недействителни, доколкото са 2 определяни на база, а не въз основа на отчитане на водомери.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т.2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т.3/.

Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „/..../“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се задължа солидарно с подписване на декларация-съгласие.

В конкретния случай и с оглед изявленията и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е налице спор, че през процесния период ответницата М. Б. Д. е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.

8, клиентски № 1003027918.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено. От заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в имота, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, клиентски № 1003027918 са доставяни вода и ВиК услуги от ищцовото дружество. Установява се, че с уведомително писмо № 000160253/01.12.2012 г. ищцовото дружество е уведомила ответницата, че водомерът в имота е блокирал и е с изтекла валидност на метрологична проверка, които обстоятелства не само не се оспорват от ответницата, но и изрично се признават от последната, видно от изявленията й, направени в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. и обектирани в депозирано възражение в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. От заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза се установява още, че през претендирания в исковата молба период, количеството 4 консумирана вода и ВиК услуги е определяно на база за 4-ма живущи.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.

От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), ко ето съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че стойността на предоставените през процесния период В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в размер на 1701,05 лева.

Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през заявения в исковата молба период, не се оспорва и изрично се признава от ответника, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза.

Същевременно от заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през претендирания в исковата молба период, количеството консумирана вода и ВиК услуги е определяно на база за 4-ма живущи. По делото се установи, че през процесния период ответникът М. Б. Д. е бил потребител на вода и ВиК услуги в процесния имот. Не са ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил обитаван от четирима души, респективно неправилно ищецът е начислявал вода и ВиК услуги за четири броя лица. От друга страна, обаче, от страна на ответникът е извършено признание, че през процесният период, имотът, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, се е обитавал от 3 броя лица /видно от изявленията на ответницата, обективирани в депозирано възражение в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Следователно, настоящият съдебен състав намира, че неправилно ищцовото дружество е начислявало вода и ВиК услуги за четирима живущи, вместо за трима живущи, за колкото се установи в производството, че са ползвали процесния имот, през заявения в исковата молба период.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и доказан до размера от 1275,79 лева, до който размер предявеният 5 иск се явява основателен и доказан.