Решение № 790 от 13.12.2019, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е №790 гр.К., 13.12.2019 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1172 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.345 от ТЗ вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.410 от

ГПК е образувано ч.гр.д.№594/2019г. по описа на РС-К. и издадена против длъжника Х.М.Е. заповед за изпълнение за на парично задължение в размер ***лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5

ГПК и предвид дадени от заповедния съд указания предявява иска за установяване на вземанията си по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК до размера на ***лв., която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Заедно с установителния иск по чл.422 ГПК предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на ***лв. По повод допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 16.04.2009г., сключен с ответника, последният бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по предпочетения мобилен номер ***с избрана абонаментна програма *** промо, с уговорен срок на действие до 16.04.2010г., като правоотношението било новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***на 14.10.2015г. , с избрана абонаментна програма Пакет 1- ***лв., с уговорен срок на действие до 14.10.2017г., като при възползване от преференциални условия абонатът взел мобилно устройство *** модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на ***. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***по програма Старт ***лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.11.2016г. с уговорен срок на действие до 26.11.2018г., като при възползване от преференциални условия, абонатът взел мобилно устройство *** модел *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на ***лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл.26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора, бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 2***.2016 г. до 24.04.2017г. били издадени фактури. По фактура №***/25.12.2016г. за отчетения период на потребление 2***.2016 г.- 24.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС, от които: -За мобилен номер ***- ***лв.

/без ДДС/ за пропорционален абонаментен план (Старт

***лв., лизингова вноска - ***лв.; Разговори към „Грижа за клиента“ ***лв.

-За мобилен номер ******лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв Стандарт ***лв., лизингова вноска - ***.;

Други услуги ***лв., Други услуги с добавена стойност

***лв., Разговори към „Грижа за клиента" ***лв.. Дължимата сума била платима в срок 09.01.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. По фактура №***/25.01.2017г. за отчетения период на потребление 25.12.2016-24.01.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС от които: -За мобилен номер ***- ***лв. /без ДДС/ за абонаментен план Старт ***лв. лизингова вноска - ***лв.; Потребени услуги ***лв.. -За мобилен номер ******лв.

/без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв

Стандарт ***лв., лизингова вноска - ***.; Потребление услуги ***лв..

Дължимата сума била платима в срок 09.02.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. По фактура №***/25.02.2017г. за отчетения период на потребление 25/01/2017-24/02/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС, от които: - За мобилен номер ***- ***лв. /без ДДС/ за абонаментен план Старт ***лв., лизингова вноска - ***лв.;

- За мобилен номер ***- ***лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв Стандарт *** лв., лизингова вноска - ***.;

Дължимата сума е платима в срок 12.03.2017г. Абонатът потребил, но незаплатил мобилни услуги на обща стойност ***лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца – м.12/2016г., м.01/2017г. и м.02/2017г. С

Кредитно известие №***/25.03.2017г. за извършена корекция по дълга била сторнирана сумата от ***лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на ***лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на ***лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало в размер на ***лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги и във връзка с чл.75, вр. с чл.196, „в“ от ОУ едностранно били прекратени индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. Била издадена крайна фактура №***/25.04.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 1110.74лв. по абонатен номер №***. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** модел ***и за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** модел *** били обявени за предсрочно изискуеми. За устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължала цена в размер на ***лв. след м.04.2017г. като периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.04.2017г. до м.09.2017г. За устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***се дължала цена в размер на ***лв. след месец 04.2017г. съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил след м.04.2017г. до м.10.2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план и бил в неизпълнение на договора си. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Х.М.Е., с ЕГН-**********, че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД в размер на ***лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***за периода от 2***.2016г. до 24.04.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и ответникът да бъден осъден да му заплати сумата от ***лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: ***лв. по

Договор за лизинг от 14.10.2015г. за устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер *** за периода м.04.2017г. до м.09.2017г. и ***лв. по Договор за лизинг от 26.11.2016г. за устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер *** за периода след м.04.2017г. до м.10.2018г. с абонатен №***. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника, счита исковете са допустими и основателни, но не може да даде становище по фактите и твърденията на ищеца, тъй като нямала връзка с ответника. който трайно живеел извън пределите на Р.България. Не възразява по представените писмени доказателства. Предоставя на съда да се произнесе по казуса, според актуалната съдебна практика.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на

РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №357/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.М.Е., с ЕГН-********** за сумите: ***лв. главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги, *** лв. мораторна лихва за забава от 11.05.2017 г. до 11.02.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 25.02.2019 г. до изплащане на задължението, както и *** лв. разноски за по делото, за които „Т.Б.“ ЕАД издал крайна фактура №***/25.04.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 25.03.2019 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 23.04.2019 г. той е предявил иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.

Със специалния установителен иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се цели да се установи със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение, доколкото подаденото срещу нея възражение препятства влизането й в сила. Затова в настоящото производство съдът следва да установи налице ли е идентичност между заповедното и исковото производства по отношение на техния предмет. В заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К. заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор за далекосъобщителни услуги от 16.04.2009 г., като за предоставените на длъжника с индивидуален клиентски №***далекосъобщителни услуги в размер на ***лв. е издадена на 25.04.2017 г. крайна фактура. В исковата молба ищецът навежда и допълнителни доводи, че предоставяните на длъжника мобилни услуги за два мобилни номера са сключени два договора за лизинг на мобилно устройство марка *** модел ***и устройство марка *** модел ***. Въвеждането обаче на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /Решение №281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015 г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в тази връзка е и т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно, която „в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, може при условията на чл.210, ал.1 от ГПК да се предяви осъдителен иск.“. Освен това, наред с вземането, предмет на заповедта за изпълнение, може да се предяви и иск за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него ще е осъдителен и ще се счита предявен от датата на предявяването му и ищецът по него няма да ползва внесената държавна такса в заповедното производството. Предявеният иск за установяване на вземането по заповед №357/26.02.2019 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК не е за целия размер, за който е издадена заповедта, а за по-малка сума поради което установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК като компетентен да обезсили заповедта е съдът по заповедното производството. Предвид гореизложеното предявените установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителен иск за заплащане на лизингови вноски с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД са допустими, поради което и следва да се разгледат по същество.