Решение № 46 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 260003/3.01.2023г, постановено по гр.д.№ 13912/2018г по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ-НАДЕЖДА” ООД, с ЕИК 202195960, срещу М. И. Ш.-Х., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 654.56лв.-неустойка за неизпълнение на задължение по чл.7, ал.3 от сключено споразумение от 14.01.2013г като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ-НАДЕЖДА” ООД срещу М. И. Ш.-Х. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 654.56лв., като неоснователен.

Осъдено е „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ-НАДЕЖДА” ООД да заплати на М. И. Ш.-Х. сумата от 2 120лв. за съдебни разноски.

Решението е обжалвано от „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ-НАДЕЖДА” ООД, с ЕИК 202195960, чрез адв.Св.Д. от САК, с доводи, че е необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви по част от наведените доводи и доказателства. Възразява срещу приетото от съда, че чл.7, ал.1, и ал.2 от подписаното между страните споразумение, регламентиращи конфиденциалност и лоялност за срок от две години от подписването му, са нищожни, тъй като съдът не е взел предвид волята на страните за уговарянето на тази клауза, съгласно която ответницата се е задължила да не извършва определени дейности срещу получавано насрещно възнаграждение.

Поддържа, че споразумението е свързано само с предаваните на ответницата ноу-хау и документи, разкриващи специфични познания в областта на репродуктивната медицина, а не с цялостния предмет на дейност на лечебното заведение, с което не се ограничава полагането на труд от ответницата като акушер-гинеколог. Дейността по асистирана репродукция е инкорпорирана в отделна Наредба – 28/20.06.2007 /отменена/, а не е обща с 1

„Акушерство и гинекология”.

Сочи, че ключов фактор за практикуване на този вид дейност е опитът, който ответницата е получила в лечебното заведение, предаден й от д-р С., основател на болницата, в която връзка са свидетелските показания на св.В.Г.. В Наредбата са били изброени изчерпателно изискванията за практикуване на медицински дейности по асистирана репродукция, като е посочено, че може да се практикува от лекари акушергинеколози, които имат повече от 3 години опит в областта под ръководството на друг квалифициран за това лекар в лечебното заведение.

Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че ищецът или негов служител не притежават „ноу-хау” в областта на репродуктивната медицина, тъй като нямат регистриран патент или ексклузивни права, тъй като квалификацията и опита по асистирана репродукция е ноу-хау и е специфично знание. В Търговския закон е предвидено, че ноу- хау е и „производствен опит”.

Поддържа, че с постъпването си на работа в конкурентно лечебно заведение преди изтичането на две години, ответницата е нарушила поетото задължение със споразумението за лоялност, за което е получавала отделно възнаграждение- 81 479.96лв. за периода от 1.01.2013г до 20.10.2017г., различно от това по трудовия си договор.

Претендира, че на основание чл.7, ал.3 във вр. с чл.6, ал.4 от подписаното между страните споразумение от 14.01.2013г ответницата дължи неустойка за неизпълнение в размер на четирикратния размер на полученото по споразумението възнаграждение за последната календарна година преди прекратяването на споразумението-сумата от 36 643.56лв.

При евентуалност на потвърждаване на решението по исковата претенция по чл.92 ЗЗД, претендира да се уважи исковата претенция по чл.55 ЗЗД за суми, получени от страна на ответницата без основание в размер на 36 654.56лв. за периода 1.10.2013г до 1.06.2013г.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна-М. Ш. Х., представлявана от адв.Вл.Г. от САК, е оспорила въззивната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че процесната клауза в споразумението е нищожна, че не е налице ноу-хау по делото, тъй като няма регистрация по надлежния ред.

Алтернативно поддържа, че не е налице неизпълнение, тъй като работи в ДКЦ /извънболнична помош/, а не в отделение. Счита, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като полученото е част от трудовото й възнаграждение за престиран от нея труд.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Съдът, като прецени възраженията и доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-”МБАЛ женско здраве-Надежда” ООД, е посочил, че при учредяване на лечебното заведение доктор С., изявен специалист по асистирана репродукция в страната, привлякъл екип от специалисти, които да обучи в притежаваното от него ноу-хау по репродуктивна медицина и чрез тях да се обезпечи бъдещата специализирана дейност на болничното заведение и необходимото високо ниво на обслужване на пациентите. На 28.12.2012 г. бил сключен трудов договор между болничното заведение и д-р М. И. Ш.-Х.. Болницата била открита на 13.01.2013 г. На 14.01.2013 г. между страните било подписано споразумение за предоставяне на услуги в условията на конфиденциалност и лоялност. Съгласно клаузите на същото, било възложено на д-р Ш. извършването на консултантски услуги – предоставяне на становища и консултации, 2 съобразно нуждите на болницата и съобразно предаваните ноу-хау и документи, разкриващи специфични познания в областта на репродуктивната медицина, като ответницата е поела задължение да не работи в период от две години след прекратяване на отношения с лечебното заведение в полза на конкурентни такива. По сключеното споразумение ответницата получавала възнаграждение, извън това по трудовия й договор, в размер на 500 лв. месечно, като в периода месец ноември 2016 г. – месец октомври 2017 г., общо сумата от 9 163, 64 лв. Уговорено било в споразумението, че при неизпълнение на това задължение ответницата следвало да върне четирикратния размер на полученото от нея годишно възнаграждение по споразумението.

Посочено е, че в продължение на пет години д-р Ш. придобила високо специализирани практически познания и ноу-хау в областта на репродуктивната медицина.

На 19.10.2017 г. страните прекратили неговото действие по искане на ответницата.

В нарушение на споразумението и шест месеца след неговото прекратяване, на 25.04.2018 г., било обявено, че от 2018 г. д-р Ш. била назначена за началник на центъра по Репродуктивна медицина в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“. Постъпването й на работа в конкурентното лечебно заведение било в нарушение на постигнатото споразумение доколкото двегодишният срок, уговорен в него, не бил изтекъл.

При изложените твърдения за нарушение на споразумението и на основание чл. 7, ал.3 от него и чл.92 ЗЗД, ищецът е претендирал заплащане на неустойка в размер на 36 654, 56 лв.

В условията на евентуалност е претендирал връщане на основание чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД на горната сума като платена без основание, ведно със законната лихва върху сумата.

Ответницата М. Ш. Х. е оспорила исковите претенции с доводи, че не е нарушила поетите със споразумението задължения за разкрива получената конфиденциална информация на трети страни, че в споразумението не е посочено предоставяне на ноу-хау от ищеца, тъй като правото върху производствен опит се отстъпва с лицензионен договор, а такъв не е сключван между страните.

Направила е възражение за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на чл.7 от Споразумение от 14.01.2013г., в частта относно забраната да извършва дейност без изричното писмено съгласие на болницата, конкуриращи се нейната, тъй като се нарушава конституционното й право да полага свободно труд, както и уговорените санкции за неизпълнение.

Изложила е доводи, че новият й работодател е ДКЦ, който осъществява извънболнична помощ, която не се конкурира с тази на ищеца.

Оспорила е и претенцията по чл.55 ЗЗД с доводи, че не е получила възнаграждение без правно основание.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция по чл.92 ЗЗД, като е приел, че клаузата на чл.7, ал.1 и ал.2 от споразумението е нищожна и не се дължи неустойка за неизпълнението им. По отношение на исковата претенция по чл.55 ЗЗД е приел, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като сумите са получавани въз основа на сключеното споразумение.

Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и е следната:

Не се спори между страните по делото, че са били в трудовоправни отношения, което се установява и от представения трудов договор № 77/28.12.2012 г.

Безспорно между страните е и, че между тях е сключено споразумение от 14.01.2013 г., съгласно което ищецът е възложил на ответницата извършване на консултантски услуги – предоставяне на медицински становища и консултации, съобразно нуждите на първата 3 страна и съобразно притежаваните от ответницата специфични познания в областта на медицината като за тяхното изпълнение ищецът предоставил на ответницата достъп до информация и специални преференции, която се счита за конфиденциална /чл. 1 ал.2 от споразумението/. В клаузата на чл.1 ал.3 от същото страните са постигнали съгласие относно съдържанието и смисъла на „конфиденциална информация“ за целите на споразумението. Уговорено е възнаграждение в размер на 500 лв.

В чл.7, ал.1 от споразумението е уговорено, че ответницата се задължава в срока на споразумението и две години след неговото прекратяване, независимо от основанието за прекратяване, без изричното писмено съгласие на болничното заведение, да не извършва дейности, пряко или косвено, изцяло или частично, конкуриращи се с тези на работодателя в срока на неговото действие и две години след прекратяването му.

В чл. 7 ал.3 от споразумението страните са постигнали съгласие, че при нарушаване клаузите за лоялност ответницата дължи обезщетението по чл. 6 ал.4 от същото, а именно – четирикратния размер на полученото от нея годишно възнаграждение.

Страните не спорят, че процесното споразумение е прекратено, считано от 20.10.2017 г., видно от сключения анекс към него от 19.10.2017 г.

Не се спори между страните, че през 2018 г. ответницата е започнала работа по трудово правоотношение като „лекар началник на Център за асистирана репродукция“ в „Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД, което е отразено в приложената справка от НАП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По делото е предявена искова претенция по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по сключено между страните споразумение. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и обезщетява вредите от неизпълнението, без да е необходимо да се доказват.

В сключеното споразумение между страните от 14.01.2023г., чл.7, ал.1 от него, е уговорено, че ответницата се задължава в срока на споразумението и две години след неговото прекратяване, независимо от основанието за прекратяване, без изричното писмено съгласие на болничното заведение, да не извършва дейности, пряко или косвено, изцяло или частично, конкуриращи се с тези на работодателя в срока на неговото действие и две години след прекратяването му. По отношение на тази клауза е релевирано възражение за нищожност от ответницата по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като се нарушава конституционното й право да полага свободно труд, както и уговорените санкции за неизпълнение.

В чл.1 от Споразумението е уговорено, че болничното заведение възлага а ответницата се задължава да извършва консултантски услуги-предоставяне на медицински становища и консултации, съобразно нуждите на МБАЛ и притежаваните от служителя специфични познания в областта на медицината и конкретно по специалност лекар-акушер гинеколог, като за изпълнение на същите се предоставя информация от болницата на ответницата, и поемане на ангажимент за лоялност. Като конфиденциална информация се определя в чл.1, ал.3 на споразумението- всякаква форма, писмена или друга, касаеща предмета на дейност на МБАЛ, бизнес отношенията й, споразумения, организации, клиенти, пациенти, стратегически планове, открития, продукти, процеси, методи, техники, ноу-хау, формули, маркетингови проучвания и прогнози, финансови данни, анализи на конкуренцията, данни за персонала, списъци с наети лица, компютърни програми, компютърен софтуер, ценова политика, маркетингови споразумения и др., каквато е посочено в чл.2, ал.2, че е получена от ответницата.