Определение № 25007 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25007 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 278612/19.08.2025 г. на „ДЕФИГО“ ЕООД срещу определение № 32437/01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 74246/2024 г. по описа на СРС, 77 състав, с което исковата молба е върната по предявения иск за признаване за установено, че в полза на „ДЕФИГО“ ЕООД съществува търговско право на задържане върху описаната движима вещ и производството е прекратено в тази част.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че е предявил осъдителен иск за заплащане на сумата от 11160 лева – обезщетение за съхранение и охрана на ремонтираната вещ. Този иск по своята същност би именно цитираният в обжалваното определение иск за вземането за разноски за вещта, за което било направено и искането за признаване съществуването на правото на задържане. Поддържа подробни доводи относно характера на правото на задържане – както по ЗЗД, така и по чл. 315 ЗЗД. Сочи, че „ДЕФИГО“ ЕООД е приел вещта като добросъвестен търговец и е станал държател на същата с цел да предостави възложената му услуга, която ответникът не е заплатил. Поради това, моли, да бъде постановено решение с което правото на задържане върху вещта да му бъде признато.

Ответната страна оспорва частната жалба. Сочи, че между страните не е налице писмен договор, че ищецът не го е канил, че въпросната вещ не е собственост на ответника, а предявените искове са неоснователни.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, предявена от „ДЕФИГО“ ЕООД против „ОВЕРБИЛД“ ООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор за извършване на ремонт – подробно описаната машина. Ищецът извършил част от уговорения ремонт, но ответникът не изпълнил задълженията си. Поради това, ищецът претендира от ответника: сумата от 12 662.50 лева – възнаграждение за извършения ремонт, сумата от 3579.69 лева – лихва за забава, и сумата от 111160 – обезщетение за съхранение и охрана на ремонтираната вещ.

С исковата молба, ищецът е предявил и иск за признаване съществуването на търговско право на задържане, в негова полза, върху ремонтираната движима вещ.

1

Ответникът не е предявявал насрещни искове.

С обжалваното определение № 32437/01.08.2025 г., Софийски районен съд е приел, че установителният иск е недопустим, тъй като не е налице законова разпоредба, която за предвижда иск за съществуване на търговско право на задържане на движима вещ. Изложил е съображения, че е недопустимо самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане ако не е предявен иск или възражение за разноските за тази вещ. Изложил е съображения, че правото на задържане както по чл. 72, ал. 3 ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ. Това е единственият допустим вариант за предявяване и приемане за разглеждане на възражение за право на задържане, както по чл. 72, ал. 3 от ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ. Недопустимо е и самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане, ако не е предявен в същото или отделно производство иск или възражение за вземането за разноските за тази вещ. Съдът се е позовал и на практиката на ВКС в този смисъл, изразена в Решение № 882 от 08.07.2008 г. по гр. дело № 4074/2007 г., на ВКС, ІІ г. о, решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр. дело № 2329/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.).

Подадената частна жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

По своята същност възражението за право на задържане е всякога акцесорно.

Чрез упражняването му се цели отлагането на изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на извършените от добросъвестния владелец подобрения (по чл. 72, ал. 3 ЗС), респ. отлагането на изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на вземанията по чл. 91 ЗЗД. С оглед на това възражението за право на задържане може да бъде релевирано само като защитно средство по предявен иск за връщане на вещта (в първия случай – ревандикационен, а във втория - или облигационен).

В настоящия случай, както беше посочено, ответникът не е предявил насрещен иск за връщане на вещта, поради което и няма как да бъде релевирано възражението за отлагане връщане на вещта до заплащането на претендираните от ищеца вземания.

Възражението за право на задържане по дефиниция има евентуален характер – разглеждането му по необходимост предполага извод за възникване право на противната страна за връщане на вещта, на което право това възражение е противопоставено като защитно средство. След като противната страни изобщо не е предявила претенция за връщане на вещта, немислимо е да предявява защитно средство целящо отлагане на задължението за връщане на вещта.

Действително, както е посочил и жалбоподателя, същият е предявил иск за разноски, свързани с вещта. Въпросът е в това, обаче, че противната страна не е предявила претенция за връщане на вещта (каквато е била налице в цитираните и от СРС и от жалбоподателя решения на ВКС), поради което и няма как да се разглежда защитно средство срещу непредявена претенция.

Тези принципни постановки важат и по отношение на търговското право на задържане, уредено в чл. 315 ТЗ. Въпреки наличието на някои различия в уредбата на търговското право на задържане по чл. 315 ТЗ (няма изискване вземането да е от същото правоотношение, вземането следва да произхожда от търговска сделка и др.), то запазва характера си на отлагателно (дилаторално) възражение чрез което се цели обезпечаване на вземането на търговеца чрез правото му да задържи намиращите се в него движими вещи или ценни книги на длъжника, респ. за упражняване му е необходимо насрещна претенция за връщане на вещта. Принципно положение е, че търговското право на задържане може да се упражни само от ответника под формата на възражение за задържане на движимите вещи, които се намират в негово държание.

Допустимостта на предявения от „ДЕФИГО“ ЕООД установителен иск не може 2 да се обоснове и с чл. 726, ал. 2 ТЗ, по аргумент от който може да се оспорят и само обезпечението или привилегията на предявеното вземане, без да се оспорва същото, тъй като цитираната разпоредба е приложима и мислима само при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника (и други предпоставки), каквото производство, в настоящия случай, безпорно не е налице.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32437/01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 74246/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3