Определение № 302 от 16.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600356 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба от адв. Г. Н., в качеството му на повереник на С. С. С., срещу определение № 167/21.09.2023г. на ОС - Силистра, постановено по ЧНД № 307/2023г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.06.2021г. на ОП – Силистра, по ДП № 482/2019 г. по описа на РУ - Силистра.

Релевират се доводи за неправилност на първоинстанционното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване, при необоснованост на фактическите и правни изводи; незаконосъобразно кредитирането на заключението на допълнителна комплексна АТЕ, липса на цялостен анализ на фактите и доказателствата. Моли се за отмяна на постановените актове и връщане на делото на прокуратурата за продължаване на действията по разследването.

Делото е за втори път пред въззивната инстанция, след като с определение №260047/12.10.2020г., състав на АС – Варна е отменил определение от 25.08.2020г. по ЧНД №170/2020г. по описа на ОС – Силистра, с което отново е било потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №482/2019г. Въззивният съд е дал указания за извършване на допълни действия по разследването и изясняване на фактите по делото.

1

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

На 10.09.2019г. около 18:20ч. по път II-71, км.10+500 (констатираното при първото въззивно произнасяне противоречие е отстранено) – гр.Силистрагр.Добрич, край с.Богорово е възникнало ПТП между т.а. „Дачия Сандеро“ с рег.№СА0869СН, управляван от Д.Ж.Д. и л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ СС2382СН, управляван от М.С.Я.. В автомобила „Форд“ пътувал и М.С.Д..

Местопроизшествието се намирало в зона на ляв завой по посока на с.Богорово с радиус от 199м.; пътят бил с две ленти за движение, разделени с непрекъсната осева линия. Широчината на пътя била 11м., а на всяка от двете ленти от по 5,50м., банкетите били от по 1,5м., а бетоновите водещи ивици от по 0,25м. Средният наклон в завоя бил около 6,02%. Пътната настилка била едрозърнест асфалт, без повреди и неравности, като произшествието е станало в светлата част на денонощието, пътната настилка била суха, а видимостта много добра.

На инкриминираната дата и час св. З. пътувал от гр. Добрич за гр. Русе, управлявайки тежкотоварен автомобил. Преди с.Богорово, в посока гр.

Силистра пред него се движил т.а. „Дачия“, с изписано лого „МС Фарма“, бял на цвят. Този автомобил бил управляван от Д.Д.. Скоростта на движение на т.а. „Дачия“ била около 70 км/ч. Още с навлизането в левия за тях завой, св. З. забелязал, че автомобилът „Дачия“ се насочил в ляво към осевата линия, преминал я, след това се върнал в своята лента за движение, но веднага след това водачът изгубил отново контрол над автомобила, който започнал да се движи странично по осевата линия с предната част, насочена към десния банкет, а задната-към левия банкет. Скоростта му спаднала на около 63 км/ч.

В този момент в посока на гр. Добрич се движел л.а. „Форд“, управляван от св. Я. със 54 км/ч. Той видял навлезлия в неговата лента за движение автомобил „Дачия“ и предприел спиране, но независимо от това последвал удар между предната лява част на л.а. „Форд“ и лявата страна на т.а. „Дачия“.

Ударът бил челно-страничен, кос, ексцентричен. В следствие на удара т.а.

„Дачия“ се обърнал по таван и продължил движенето си около 2м., след което спрял, а л.а. „Форд“ спрял на място в своята лента за движение. Вследствие на удара Д.Д. изпаднал от автомобила на пътното платно, а св. Я. бил изваден от баща си от неговата страна на автомобила. Д. бил настанен в МБАЛСилистра, но независимо от проведеното адекватно лечение, починал на 17.09.2019г.

От назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта на Д.Ж.Д. се дължи на тежка ЧМТ, довела до централно-мозъчна дисфункция, поради деприсионна фрактура на черепните кости с компресия върху мозъчното вещество с мозъчна контузия, и размекчение на мозъчното вещество, с изпадане в мозъчна смърт.

В кръвта на Д. не е констатирано наличие на алкохол.

Досъдебното производство веднъж е прекратявано с постановление на 2 прокурора, като прекратителния прокурорски акт е бил ревизиран от първоинстанционния съд и въззивната инстанция, която е счела, че по делото следва да се извърши допълнително разследване, с оглед изясняване механизма на произшествието и наличието на евентуално независимо съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на св. Я.. С оглед на дадените указания, по досъдебното производство са извършени допълнително процесуално-следствени действия, изготвена е и допълнителна КАТСМЕ.

Чрез жалбата от адв. Г. Н. се отправят съществени критики срещу заключението по изготвената експертиза. Приема се, че разследването не е установило в пълнота дали действията на М. Я., не са допринесли за настъпването на пътно-транспортното произшествие. Коментира се хипотезата на аварийно спиране, съобразена скорост, разрешена скорост.

Твърди се, че въз основа на обективните деформации по МПС-тата може да се направи коренно различен извод за настъпилото произшествие, а оттам и за действията на двамата водачи по време на осъществяването им. Вещите лица е следвало да отговорят на въпроса каква е била скоростта на двата автомобила преди настъпването на събитието; следвало е да се изясни спирачното закъснение и защо коефициента F е получил еднакъв параметър и за двата автомобила.

Доводите са неоснователни. При прочита на заключението на вещите лица се открива следното: пътят в района на произшествието е крива – ляв завой при движение по посока към с. Богорово и Силистра, с радиус 199м. От измерванията е установено, че геометричната видимост в двете посоки е около 80м. Произшествието е осъществено в светлата част на денонощието и метеорологичната видимост е била нормална (факт, който се доказва и от писмо от Националния институт по метеорология и хидрология-л.118, том 1ви, ДП). Няма данни други участници или препятствия да са ограничавали видимостта между двамата водачи, поради което те са могли да се възприемат взаимно от разстоянието на геометрична видимост на пътя. Скоростите на двата автомобила към началото на удара са изчислени. За л.а. „Форд“ тя е 53, 6км/ч., а за т.а. „Дачия е 63, 4км/ч. Според данните, към момента когато се е нарушило устойчивото движение на т.а се е движил със скорост около 70км/ч.

Опасната зона на спиране за двата автомобила, която представлява минимално необходимата зона за водача да спре, от момента на забелязване на опасността за движението до окончателното спиране, в случая е 38,8м. за „Форд Фиеста“ и 61,1м. за „Дачия Сандеро“, управляван от пострадалия.

Определено е спирачното закъснение, обяснено е защо експертите приемат еднакъв коефициент на сцепление за двата автомобила и категорично е даден отговор, че мястото на удара е около средата на завоя, който е с радиус 199м., а видимостта е около 80м., като това разстояние е по-малко от сбора на опасните зони за спиране и за двата автомобила, който е 99.9м. В създадената ситуация, произшествието е било непредотвратимо чрез едновременното спиране и на двата автомобила. Водачът на „Дачия Сандеро“ е имал техническата възможност да предотврати ситуацията, ако е управлявал 3 автомобила по такъв начин, че да се запазва устойчивото му движение на пътя, без навлизане в частта от него, предназначена за насрещно движение.

Според експертите, ударът е бил челно-страничен, кос, ексцентричен и е започнал между предната лява част на л.а. „Форд Фиеста“ в областта на предна броня, преден ляв фар и предния капак и лявата страна на товарния автомобил, в областта на левите врати. При проведен оглед на местопроизшествие и фотоалбум се установява, че задна лява врата е установена силно деформирана навътре към купето. Задни гуми са установени с тасове, като задната лява гума е изкривена. При извършен оглед на ВД/л.14, том 2-ри, ДП/ е установено, че задна лява врата заедно със средна лява, задна лява колона, и прилежащата част на пода и прага са огънати навътре. Предна лява врата е изместена напред от отвора си, в резултат на деформацията, цялата задна част на автомобила е изместена наляво. Вратата на багажника е деформирана в горния си край и изместена наляво от отвора си. Заключението на вещите лица, касаещо съприкосновението на двата автомобила, кореспондира с наличните деформации, установени при огледите, както и със заявеното от свидетелите („Движещият се пред мен л.а. започна да криволичи, първоначално вляво от осевата линия, след това се върна в дясното платно, започна да взема рязко завоя….задната лява врата се удари в предната част на Форда“-св. З., л.39, том 1-ви, ДП; „Но моята врата не се отвори, татко ме хвана за ръката и ме извади от неговата страна“ – св. М. Я., л.81, том 1ви, ДП; „Като видях тази кола, тя влезе в нашето платно, набиваме спирачки чуваме, че ни удря. После сина ми не успя да излезе…дръпнах го от моята страна, понеже вратата беше ударена..“ – св. М.Д. – л.92, том 1-ви, ДП ), а оттам свидетелства и за установява на механизма на възникване на ПТП-то, като оборва изведените от адв. Н. доводи за различен механизъм на осъществяване на злополуката.

В заключението на допълнителната КАТСМЕ се откриват и други значими за предмета на доказване факти. Когато т.а. „Дачия Сандеро“ е пресякъл осевата линия и е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, л.а. Форд се е намирал на около 15,3м. преди мястото на удара.

Отговорено е ясно също, че ако М. Я. е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който т.а. е пресякъл осевата линия и е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, то Я. не е имал техническата възможност да спре автомобила си преди мястото на удара. Сочи се, че за да бъде предотвратено произшествието е било необходимо и двата автомобила да спрат преди мястото на удара, което обаче технически е било непостижимо, предвид видимостта. Конкретната причина за настъпване на сблъсъка е навлизане на т.а. „Дачия Сандеро“ в лентата за движение, предназначена за насрещно движещия се л.а. „Форд“, управляван от М. Я..

Както вече бе посочено, л.а. „Форд“ се е намирал на 15,3м. преди мястото на удара, когато другият автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, а опасната зона за спиране (за Форда) е 38,8м.

Спиране само от страна на водача на „Форд“ не е било достатъчно, за да 4 се предотврати произшествието. Конкретна и каузална причина за настъпване на произшествието от технически характер, е навлизането на т.а. “Дачия“ в частта от пътя, предназначена за насрещно движение, в която се е движел л.а. „Форд“.

Изяснено е в теорията и практиката, че причинната връзка между деянието и престъпния резултат представлява необходим обективен признак на престъплението. Когато съставът на престъплението предвижда настъпването на определен резултат, тогава е задължително да се установи, че деянието на извършителя е причина за настъпването му. Въпросът за връзката между деянието и резултата се решава с помощта на едно хипотетично съждение – “ако мислено премахнем даденото деяние и резултатът пак би настъпил, деянието не е необходимо условие за резултата, сиреч няма причинна връзка; ако пък при отмахването на деянието би отпаднал и резултатът, или би се променил в някое негово съществено за правото качество, причинната връзка е налице. Тя съществува щом като деянието е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non) за настъпване на общественоопасния резултат, т.е. щом като деянието е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на съответното място, време и т.н.

Следователно, в създадената пътнотранспортна ситуация, причина и необходимо условие за настъпването на резултата, са действията на загиналия водач, изразили се в липса на контрол на управляваното МПС и навлизане в насрещната лента за движение. Доводите, отразени в жалбата за това, касаещи съобразената скорост, разрешена такава (а М. Я. се е движел именно с разрешена за пътния участък скорост), действия по аварийно спиране, са събития, които не биха повлияли на причинно-следствения процес, нито пък биха се явили една нова самостоятелна по произход деятелност, която не бидейки в никакво отношение към първоначалната такава, се насочва към осъществяване на резултата и по този начин прекъсва причинната връзка.