Определение № 52342 от 29.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52342 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110176903 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

29.12.2025 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На двадесет и девети декември две хиляди двадесет и пета година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 76903 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. В. В., с ЕГН **********, от гр.

София, ул. „................“№ 2А, вх. Б, ет. 1, ап. 22, против „...........................“ АД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „...................“, ж.к.

„.............“, бул. „..............“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните директори Г.Т.Т. и А.В.М., и против „........................... ЕООД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „...................“, ж.к. „.............“, бул.

„..............“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Б.Д., за установяване по отношение на „...........................“ АД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит 1

№ 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, като при условие на евентуалност е предявен иск за осъждане на „...........................“ АД да заплати на ищеца сумата от 82,62 лв., платена без основание на ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5022890 от 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за установяване по отношение на „........................... ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като при условие на евентуалност е предявен иск за осъждане на „...........................“ АД да заплати на ищеца сумата от 413,38 лв., платена без основание на ответника по Договор за предоставяне на гаранция № 5022890 от 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.01.2024 г. сключил с „...........................“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит с погасителен план към него, за сумата от 1 000 лв. при договорен лихвен процент от 35 % на ден, за срок от 22 седмици с падеж 03.07.2024 г. и при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ от 40,57 %. Сочи, че в чл.

4 от договора било предвидено условие за обезпечаване на договора за заем, като ответникът не предоставил реално право на избор на вида обезпечение на ищеца.

Единствената възможност, предоставена на ищеца във връзка с предвиденото обезпечение била сключване на договор за предоставяне на гаранция с „........................... ЕООД.

Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 413,38 лв., която сума била разсрочена на вноски, всяка в размер на 37.58 лв.

Оспорва договорите за потребителски кредит и поръчителство като нищожни. Излага твръдения за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на посочване на разходите, формиращи годишния процент на разходите /ГПР/. В ГПР не бил включен разходът за дължимо възнаграждение за поръчител, което представлявало скрита комисиона за кредитора. Оспорва договора като противоречащ на целта на Директивата. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за потребителски кредит като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подробни съображения относно валидността на и на договора за предоставяне на поръчителство, като твърди, че същият заобикаля закона. Навежда доводи, че при нищожност на договора следва да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, като сумите, платени над сумата от 1 000 лв. са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „...........................“ АД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5022890 от 29.01.2024 г., като твърди, че същият е действителен и не страда от пороци. Позовава се на чл. 19, ал. 5 от ЗПК и 2 практика на СЕС, като твърди, че неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит. Твърди, че в договора е посочен ГПР и общата дължима сума от потребителя, както и че ГПР е изчислен съобразно с изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищеца твърдения за предоставяне на гаранция като задължително условие за отпускане на кредита, както и относно наличие на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че кредитополучателя е имал възможност да избира между три вида обезпечения, както и че преди сключване на договора дружеството е предоставило на ищеца изискуемата информация за вземане на информирано решение, включително в стандартния европейски формуляр, който ищецът е получил преди сключване на договора били описани изискванията към обезпеченията и срока на предоставянето им. Оспорва изложените доводи за недействителност на процесните договори. Излага подробни съображения. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед липсата на правен интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „........................... ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес, позовава се на съдебна практика. В случай че исковете са допустими, оспорва същите като неоснователни. Не спори сключен между страните договор за предоставяне на гаранция, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „...........................“ АД договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило услуга, а ищцата е следвало да заплати договореното възнаграждение. Оспорва наведените от ищеца твърдения относно недействителност на сключения между страните договор. Твърди, че предоставя гаранции по занятие. Излага подробни твърдения относно извършените по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит, както и за предоставяне на поръчителство. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед липсата на правен интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По отношение на начина на съединяване на предявените искови претенции, съдът намира следното: Предявени срещу всяко едно от ответните дружества са установителен иск, като главен, и осъдителен иск, като евентуален. При предявяване на искова претенция като евентуална, същата подлежи на разглеждане от съда само при условие, че съдът отхвърли главния иск. В конкретния случай в исковата молба е направено искане за разглеждане на втория предявен иск срещу всеки от ответниците при уважаване на главните искови претенции. Съдът намира, че предявените кондикционни искове ще подлежат на разглеждане при евентуално уважаване на главните искови претенции, но същите следва да 3 бъдат предявени като обективно и субективно съединени с всяка от главните искови претенции, а не предявени при условие на евентуалност. Предявяването на кондикционните искови претенции при условие на евентуалност би могло да цели освобождаване на ищеца от заплащането на дължимата за това държавна такса, но същевременно при евентуално уважаване на главните искови претенции съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените такива и за ищеца ще остане открита възможността да защити правата си в самостоятелно исково производство. Ето защо в частта относно предявените кондикционни искове производството по делото следва да бъде оставено без движение и на ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с изложените по-горе съображения.

С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба в останалата част е редовна и отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявени са искови претенции от И. В. В. против „...........................“ АД и против „........................... ЕООД за установяване по отношение на „...........................“ АД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, както и за установяване по отношение на „........................... ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже направените възражения, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.

С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе при отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба във връзка с предявените осъдителни искови претенции.

4

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, чл.129, ал. 4 във връзка с ал. 2 и чл. 127, ал. 1, т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав, О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 76903/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 03.02.2026 г., от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са искови претенции от И. В. В. против „...........................“ АД и против „........................... ЕООД за установяване по отношение на „...........................“ АД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, както и за установяване по отношение на „........................... ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 5022890 от 29.01.2024 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.