Решение № 604 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500943 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл., образувано по жалбите на двете страни по гр.д.№7913/24г. по описа на РС-Бургас, против Решение №537/12.03.25г., постановено по същото дело, с което са частично уважени и частично отхвърлени заявените по делото облигационни претенции на ищеца Етажната собственост (ЕС) на сграда 1(бл.А) в к-с „Лили бийч резорт“- сградата с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, с административен адрес: гр.Созопол ,м.“Ачмалъци“,к-с „Лили бийч резорт“ , заявени против „Мърчандайзер сървиз“ ООД с ЕИК 205049626 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Люлин“ ,бул./ул.“Обелско шосе“№18 и в тежест на страните са разпределени деловодните разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата на ищеца, представляван от управителя на „Интерконсулт- В“ ЕООД, (последното в качеството си на управител на етажната собственост(ЕС), се атакува решението на първата инстанция в отхвърлителните му части над 677,66лв. до 2008,80лв.сумата явяваща се задължения за разходи на ЕС за управлението и поддръжката на общите й части; за сумата над 60,31 лв. до 178,78лв., явяваща се обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.24г. до 20.11.24г. и в частта за възложените на страната деловодни разноски,съобразно уважената част от заявените претенции. В тази част решението се сочи за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални 1 нарушения- необсъждане на всички направени от страните възражения и въведени доводи и като е допусната грешка при определянето на релевантните за спора факти.

Конкретно се развиват подробни съображения в насока, че е изцяло неправилен и необоснован изводът на първата инстанция за извършено от ответника плащане по сметка на дружеството управител на ЕС, с което е погасило задълженията си към ЕС.Отрича се погасителният ефект на това плащане спрямо ищеца по делото- ЕС, т.к. по платежно нареждане сумата е платена на основание „договор“ по гр.д.№7913/24г., а сумите, които се претендират от ответното дружество и които са дължими, са на основание влезли в сила решения на ОСЕС;размерът на сумата по платежното нареждане е различен от размера на претендираната по гр.д.№7913/24г. сума;по платежно нареждане Сумата е платена на „Интерконсулт – В“ЕООД, а по гр.д.№7913/24г. на БРС сумите са дължими и следва да се платят на ЕС в бл.А на к-с“Лили бийч резорт“, т.е. кредиторите в двата случая са различни лица.Следователно липсва погасителен ефект от това плащане.

Не следвало да се приема за доказано също така твърдението на ответното дружество, че плащането е по сключен между него и „Интерконсулт-В“ЕООД договор,т.к. такъв не е представен от позовалата се на него страна. Посочената от ОСЕС нарочна сметка на „Интерконсулт“ била определена само за плащанията по решенията на ЕС,като възможност за изпълнение е също плащане на касата на ЕС. Други варианти за парично изпълнение ОСЕС не е предвидило, а решенията му са задължителни за изпълнение от всички етажни собственици. На следващо място след анализ на доказателствата и взетите от ОСЕС решения, подробно се обосновава схващането на въззивника, че извършеното плащане има отразено основание и то е „по договор“с кредитора , от което следва, че не е в изпълнение решенията на ЕС за поддръжка на общите части. Сочат се уговорки за други плащания на ответника с управителя на ищеца(такса ТВ, интернет от 100 евро,такса домофонна система и др.). В обобщение се моли за отмяна на решението на първата инстанция в тази част и се иска произнасяне по същество от БОС в посока уважаване на заявените претенции изцяло.

Дирят се деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.

В постъпилия отговор по жалбата, подаден от адв.К. Чунчуков, процесуален представител на ответник „Мърчандайзер сървисиз“ООД с управител Владимир Стефанов, с посочен ел. адрес за призоваване, се изразява становище за неоснователност на въведените с горната оплаквания. Страната намира решението за правилно и обосновано, поради което моли то да бъде потвърдено.По същество счита за правилно становището на първата инстанция, че извършеното вече плащане има погасителен за претенцията на ищеца ефект.

Дирят се разноски за съдебното производство. Не се ангажират нови доказателства.

Ответното дружество също е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, В ЧАСТТА с която е осъдено да заплати на ищеца 677,66 лв. представляващи сбор от задълженията за парични вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост, ведно със законна лихва за забава от 21.11.24г. до окончателното изплащане на вземането,В ЧАСТТА, в която е осъдено да заплати на ищеца сумата 60,31лв.като обезщетение за забава върху главницата за периода от 2

01.04.24г. до 20.11.24г. и В ЧАСТТА за присъдените в негова тежест разноски на другата страна, при частично уважаване на собствените му, сторени в производството такива.

В тези части решението на първата инстанция се сочи за неправилно. Конкретно се оспорват изводите на РС, че решенията на ОС на ЕС от 13.11.23г. са валидни и взети законосъобразно .Сочи се, че не са спазени изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на учредителното събрание, т.к. никой от етажните собственици не е бил уведомен за него, не били спазени и изискванията за мнозинство при вземането на решенията за учредяването на ЕС и за определяне на неин управител. Счита се, че неспазването на горните правила на ЗУЕС води до липсата на волеизявление за създаването на ЕС, което прави последната нелегитимна страна в настоящия процес.

В обобщение от горното се моли в тези части решението на първата инстанция да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени всички заявени от ищцовата страна претенции спрямо ответника-жалбоподател. Дирят се деловодни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.

Представен е в срок отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца ЕС на сграда 1 в к-с „Лили бийч резорт“- гр.Созопол.

В него жалбата на „Мърчандайзер сървиз“ ООД се сочи за неоснователна.Конкретно се възразява срещу оплакването,че не бил осъществен съдебен контрол върху законосъобразността на взетите от ОСЕС решения, като страната се солидаризира с мотивите на първата инстанция, че не е допустим инцидентен контрол на неоспорени в срок решения на ОСЕС, а в процеса няма данни за обжалването на конкретните решения, от които произтича вземането. Оспорва се и възражението, че неспазването на правилата на ЗУЕС водело до липса на волеизявление за създаването на ЕС, което от своя страна я правило несъществуваща, нелегитимна страна в настоящото производство.Опонира се с тезата, че ЕС възниква по силата на закона, когато са налице предпоставките, визиран в чл.37 от ЗС, като за създаването й не е необходимо нарочно съгласие, изразено от етажните собственици, нито е нужно обективно ползване на общите части на сградата- достатъчно е законовите предпоставки да са налице.Ето защо страната намира, че ЕС съществува и е легитимен участник в процеса. В обобщение се моли жалбата на ответника да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение в атакуваната част да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Не се ангажират нови доказателства и се дирят деловодни разноски.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила двете въззивни жалби за допустими, а тази по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното първоинстанционно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС на сграда 1 /блок А/ в 3 к-с “ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“ с идентификатор №*** по КККР на гр.Созопол чрез нейния управител „ИНТЕРКОНСУЛТ - В” ЕООД с ЕИК 102189532 срещу „МЪРЧАНДАЙЗЕР СЪРВИЗ“ ООД с ЕИК 205049626 за осъждането на ответника да му заплати сумата от 2008, 80 лв. – вноски към етажната собственост за 2024г. по решение на ОС на ЕС от 13.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 178, 78 лв. – обезщетение за забавено плащане, ведно с направените разноски в хода на процеса.

Предявените искове са с правно основание по чл. 38 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.

Претенциите са обосновани със следните твърдения: ответникът е собственик на недвижим имот: СО в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, представляващ Апартамент №А309, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1 /едно/, с площ от 49, 61 кв.м. и 7, 45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата или общо в размер на 57, 06 кв.м.съгласно н.а. за покупко – продажба на недвижим имот №111, том II, рег.№2412, дело №258/26.05.2021 г. на нотариус с рег. №248 при БРС.

На 13.11.2023 г. било проведено Общо събрание на етажните собственици (ОСЕС)на сграда 1/блок А/ в комплекс „ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“, на което били взети решения за: избор на управител на ЕС, за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддръжка за 2024 г., за сроковете и начина на плащането им, за определяне на финансовата година и др. С решение по т.3 от протокола на ОСЕС било взето решение за избор на „Интерконсулт – В“ ЕООД за управител на процесната ЕС. С решението по т.5 от протокола на ОСЕС било взето решение етажните собственици да заплащат вноски за покриване на разходите за управление на ЕС в размер на 4 евро на кв.м. върху общата застроена площ на обекта, вкл. общите части на годишна база и парични вноски за покриване на разходите за поддържане на общите части в размер на 14 евро на кв.м. върху общата застроена площ на обекта, вкл. общите части на годишна база. С решение по т.6 от дневния ред било прието финансовата година да започне на 01.01.2024 г. и да приключи на 31.12.2024 г., а плащането на дължимите суми към ЕС можело да се извърши по банковата сметка на управителя на ЕС или в брой на касата на ЕС. Решението на ОСЕС от 13.11.2023 г. се сочат за влезли в сила.

Сочи се и, че по силата на решенията на ОСЕС ответното дружество дължало сумата в размер на 1027, 08 евро, равняващи се на 2008, 80 лв. Задълженията следвало да бъдат заплатени в срок до 31.03.2024 г. Предвид обстоятелството, че ответното дружество било задължено да заплати сумата, но не го сторило в срок, то дължало и лихва за забава върху сумата в размер на 178, 78 лв. за периода 01.04.2024 г. до 20.11.2024 г.

Ответникът е представил в срок писмен отговор на исковата молба.

В него сочи, че нямало валидно формирана етажна собственост на сграда 1 /блок А/;не били спазени изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на учредителното събрание, т.к. никой от останалите собственици в сграда не бил уведомен за свикване на събранието; не били спазени изискванията за мнозинство при вземането на решенията за учредяването на ЕС и за определянето на управител. Молил е за откриване на нарочно 4 производство по оспорване на всички решения на етажната собственост, взети на общото събрание на 13.11.2024 г. и за възстановяване на срока за оспорване на решенията, т.к. ответникът узнал за това общо събрание с връчване на исковата молба, които искания са оставени без уважение от БРС.Поддържал е, че изтъкнатите пороци относно свикването и провеждането на общото събрание на съсобствениците на сграда А и на взетото решение за определяне на таксата за управление в размер на 4 евро на кв.м. и 14 евро на кв.м. за поддръжка се отразявали и на тях.Решението било незаконосъобразно, поради което исковите претенции били лишени от основание. Твърди също, че между управителя на ЕС и ответното дружество съществувала уговорка за заплащане на сума за поддръжка и управление в размер на 10 евро на кв.м. на година, както и 100 евро на година за ТВ и Интернет. Тази сума била заплатена на „Интерконсулт – В“ ЕООД в размер на 1331, 14 лв., за което е представил платежно нареждане от 28.03.2024 г. Плащането било извършено по посочена от „Интерконсулт – В“ ЕООД банкова сметка, която била различна от посочената в исковата молба. Тази сметка обаче била посочена в издадената от „Интерконсулт – В“ ЕООД проформа – фактура, както и в издадената от тях фактура. Молил е за отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43b9c3e8-b70b-416d-895c-c45efa05f383