Определение № 971 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. София, 11.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20221000500912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.02.2022 г. на ищцата А. И. И. срещу разпореждането от 8.02.2022 г. по т. д. № 233/2022 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство.

В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел, че предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим, тъй като се касаело за оспорване на решение на орган на ответното събирателно дружество, а чрез предявеният иск се заобикаляла защитата по чл. 74 ТЗ. Сочи се, че твърдението в исковата молба е за липсата на валидно решение на съдружниците за приемане като съдружник на П. Б. В., поради което вписването на същото в ТР представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. И. И. с искова молба от 2.02.2022 г., с която срещу събирателно дружество „Тоби – Б – В. и сие“ е бил предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването обстоятелствата, вписани в търговския регистър с вписване № 20081027115554 по повод заявление № 20081027110101.

В исковата молба се твърди, че ищцата била съдружник в ответното дружество от учредяването му до момента. Наред с нея първоначален съдружник бил и Б. Н. В., който впоследствие бил изключен като такъв с влязло в сила на 10.02.2020 г. съдебно решение от 25.10.2017 г. по търг. дело № 5735/2016 г. на СГС, което е вписано в ТР. В периода, в който бил съдружник, Б. В. заявил за вписване промяна по партидата на дружеството със заявление № 20081027110101, като такава била вписана, изразяваща се във вписване на сина му П. Б. В. като съдружник и представител, въз основа на приложен към заявлението протокол от събранието на съдружниците от 16.06.2008 г. за 1 приемане на същия. Този протокол бил подписан само от Б. В. и П. В., а ищцата не участвала в това събрание, но за нея била представена пощенска разписка за доставяне на пратка с отбелязване, че същата не е потърсена от получателя. Твърди се, че това решение за приемане като съдружник не било валидно, тъй като не е прието единодушно и писмено от съдружниците съгласно изискванията на учредителния договор. По тези съображения се желае съдът да установи, че вписването на това обстоятелство е вписване на несъществуващо обстоятелство.

За да постанови обжалваното разпореждане от 8.02.2022 г., с което е прекратил производството, СГС е приел недопустимост на иска. Приел е, че предвид постановките на ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС, несъществуващо е обстоятелство, което не е валидно възникнало – липсващо или нищожно решение на орган на дружеството, което е вписано. Приел е, че в случая ищцата твърди незаконосъобразност на взето решение относно приемане на съдружник и избора му за представител, тъй като не са спазени изискванията относно свикването на събранието на съдружниците и мнозинството при вземане на решение, което можело да се проверява само по исковия ред на чл. 74 ТЗ, а не и по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на исковата молба е иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване порочността на вписани по партидата на ответното дружество в ТР обстоятелства – вписване на 27.10.2008 г. на лицето П. Б. В. за съдружник и за един от представителите на дружеството. Искът е за установяване несъществуването на факти с правно значение, като е спазено изискването на чл.

124, ал. 4 ГПК искът да е изрично предвиден в закона.

Както е изяснено и в задължителното за съдилищата ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС /мотивите към т. 3/ трите възможни порока на едно вписване в регистър са следните: 1) нищожност на вписването е налице при вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и ако е извършено въз основа на нищожен акт за вписване, 2) недопустимост на вписването е налице ако е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезира н, и 3) вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство.

Същественото за предмета на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са наведените от ищеца факти, които според него водят до порок на вписването от вида на визираните в закона /нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство/, но не и конкретният наведен порок. Видът на този порок представлява посочена от ищеца правна квалификация на последиците, до които според него водят наведените факти. Тази правна квалификация /която може да се даде не само с цифрово обозначаване на съответната нормативна разпоредба, но и със словесно въпроизвеждане на пороците по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/ обаче не обвързва съда и не определя предмета на исковата претенция, а тя следва да бъде определена служебно от съда. По тази причина при произнасянето по подобен иск съдът е длъжен служебно да прецени дали наведените от ищеца и доказани факти водят до порок на вписването от вида на някой от релевираните в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и ако установи такъв – да го прогласи. Подобна преценка обаче съдът следва да извърши едва при произнасянето му по съществото на иска, а не на 2 фазата по допустимостта му. Дали твърдените от ищеца факти водят до порок на вписването и от кой вид не може да се преценява във фазата по проверка на редовност и допустимост на иска. По същия начин се процедира и при всеки друг иск – ищецът сочи фактите, от които извежда правни последици. Дали тези факти са се случили и дали са относими към претендираните правни последици е въпрос по съществото на спора.

В конкретния случай ищцата е изложила факти, които според нея опорочават вписаните процесни промени, като според нея видът на порока е „несъществуващо обстоятелство“. Извън преценката за допустимост на иска е дали фактите са настъпили, а ако са настъпили дали те водят до претендираните последици – това следва да се прецени с крайното решение по същество.

Друг е въпросът, че в случая се касае до събирателно дружество, в което няма органи на управление, вкл. общо събрание – такова имат само капиталовите дружества и само при тях се поставят въпросите за кворум и мнозинство. В събирателно дружество всеки от съдружниците има право на управление, както и право на вето, доколкото по правило решенията се вземат с единодушие между съдружниците, ако в учредителният договор не е предвидено друго. По тази причина в теорията има различни виждания дали редът за оспорване на решенията на ОС по чл. 74 ТЗ въобще е приложим за СД – според едни виждания той не е приложим[1], а според други е съответно приложим[2]. Ето защо автоматичното пренасяне на последици при пороци на решения ОС на капиталово дружество при неспазен кворум или мнозинство спрямо решения на общността на съдружниците в СД не е съвсем удачно, а следва внимателно да се прецени до какъв вид правни последици води съответния порок с оглед спецификите при персоналните дружества.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е допустим.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

[1] така О. Герджиков, Коментар на ТЗ, книга 1, изд. 2007 г., стр. 410 и 459.

[2] така А. Антонова, Събирателно дружество, изд. 2004 г., стр. 106 – 107.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 8.02.2022 г. по т. д. № 233/2022 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство.

Определението не подлежи.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3