Определение № 2445 от 31.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2445 гр. София, 31.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901680 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Джи Ви Ай“ ООД със седалище в гр. София - чрез адв. П. С., срещу постановеното от Апелативен съд - София решение № 254 от 16.04.2024 г. по в. т. д. № 188/2024 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 168 от 25.03.2025 г. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 158 от 12.12.2023 г. по т. д. № 12/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, са отхвърлени предявените от „Джи Ви Ай“ ООД против „Еско сървисис“ ООД искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 89 827.82 лв. - сбор от непогасени задължения по рамков договор от 27.06.2017 г. и издадени въз основа на него 4 бр. падежирали, но неплатени фактури - фактура № 1000000535/31.12.2017 г. с остатък за плащане 69 459.96 лв. с ДДС, фактура № 1000001848/31.01.2018 г. на стойност 13 475.11 лв. с ДДС, фактура № 1000003226/28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. с ДДС и фактура № 1000004623/31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с ДДС, и на сумата 45 294.38 лв. - сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в т. ч. по фактура № 1000000535/31.12.2017 г. - 35 212.34 лв. за период на забава от 22.01.2018 г. до 20.01.2023 г., по фактура № 1000001848/31.01.2018 г. - 6 756.96 лв. за период на забава от 22.02.2018 г. до 20.01.2023 г., по фактура № 1000003226/28.02.2018 г. - 2 486.20 лв. за период на забава от 22.03.2018 г. до 20.01.2023 г., и по фактура № 1000004623/31.03.2018 г. - 838.88 лв. за период на забава от 22.04.2018 г. до 20.01.2023 г.; Осъдено е „Джи Ви Ай“ ООД да 1 заплати на „Еско сървисис“ ООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 10 055 лв. - за производството пред първата инстанция, и в размер на 10 205 лв. за производството пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон - чл.116, б.“а“ ЗЗД и чл.141, ал.2 ТЗ, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е формулирано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните „касационни въпроси по приложението на материалната норма на чл.116, б.„а“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и по отношение на приложението на разпоредбите на чл.141, ал.2 от Търговския закон (ТЗ)“ : „1. Следва ли да се дава приоритет на начина на представителство, уреден в учредителния договор на търговско дружество, който се явява изключение от общия принцип, формулиран в чл.141, ал.2, изр.2 от ТЗ - „При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго“, пред начина, по който съдружниците са уредили да обективират правнорелевантната воля на дружеството в писмена форма - а именно чрез документи, подписани от един от управителите; 2. В продължение на горния въпрос, и вземайки предвид неуредеността на конкретния случай в чл.141, ал.2 от ТЗ, възможно ли е и двете хипотези на чл. 21.2 от дружествения договор да намерят приложение в правния мир едновременно, без едната да получава приоритет пред другата - т. е. от една страна, представителството на дружеството да е при наличие заедно на всички управители и едновременно с това в писмената кореспонденция с трети лица, дружеството като юридическо лице да се счита за обвързано при наличие на волеизявление на единия от управителите; 3. Какво отражение върху признанието на вземането по смисъла на чл.116, б.„а“ от ЗЗД има фактът, че направилият волеизявлението се явява представляващ както на юридическото лице - длъжник, така и на юридическото лице - кредитор в едно облигационно правоотношение“. Във връзка с поддържаните основания за допускане на касационно обжалване са цитирани решения на Окръжен съд - Русе и на Софийски градски съд, както и определения на ВКС по чл.288 ГПК, като е направена уговорка, че ако според преценката на касационната инстанция поставените въпроси не са разглеждани от задължителната и от казуалната практика на ВКС, следва да се приеме, че те са от изключително значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация 2

„Еско сървисис“ ООД със седалище в гр. Благоевград - чрез адв. М. Й., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е обсъдил събраните по делото доказателства и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК е приел за установени следните релевантни за спора факти :

На 27.06.2017 г. е сключен рамков договор за съвместна дейност между „Еско сървисис“ ООД и „Джи Ви Ай“ ООД, с който страните са постигнали съгласие да търгуват с количества електроенергия на свободния пазар. В чл.2.1 на договора е уговорено всеки месец да се изготвя протокол за обменените количества електроенергия и постигнатата цена, а в чл.2.2 е предвидено продавачът да издава ежемесечно фактура на купувача със срок за плащане 5 работни дни от датата на издаване. Договорът е сключен със срок на действие една година, считано от 01.07.2017 г. - чл.2.3.

В изпълнение на постигнатите договорености „Джи Ви Ай“ ЕООД е издало към „Еско сървисис“ ООД спорните фактури за извършена услуга доставка на електроенергия, както следва : Фактура № 1000000535/31.12.2017 г. с падеж за плащане 21.01.2018 г. за доставка на 1268.784 MWh електроенергия, съгл. приложен протокол, калкулирана по дневна тарифа, за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. с ДДС; Фактура № 1000001848/31.01.2018 г. с падеж за плащане 21.02.2018 г. за доставка на 134.515 M W h електроенергия, съгл. приложен протокол, калкулирана по дневна тарифа, за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. на стойност 11 299.26 лв. без ДДС и 13 475.11 лв. с ДДС; Фактура № 1000003226/28.02.2018 г. с падеж за плащане 21.03.2018 г. за доставка на 50.279 MWh електроенергия, съгл. приложен протокол, калкулирана по дневна тарифа, за периода 01.02.2018 г. - 28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. с ДДС; Фактура № 1000004623/31.03.2018 г. с падеж за плащане 21.04.2018 г. за доставка на 16.298 MWh електроенергия, съгл. приложен протокол, калкулирана по дневна тарифа за периода 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с ДДС.

Дружеството - ищец е изпратило до ответника покана за доброволно плащане на задълженията по фактурите, която е връчена чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.1 ГПК. С преводни нареждания от 26.01.2018 г. и от 02.02.2018 г. „Еско Сървисис“ ООД е превело на „Джи Ви Ай“ ООД съответно сумата 50 000 лв. и сумата 40 000 лв. за плащане на ел. енергия.

3

С писмо, получено на 04.01.2021 г. от К. В., „Джи Ви Ай“ ООД - чрез представляващия дружеството Калин Грозданов, е поканило „Еско сървисис“ ООД да признае задълженията по посочените фактури. В отговор на искането е изпратено потвърдително писмо от 04.01.2021 г., с което К. В. в качеството на представляващ „Еско сървисис“ ООД е удостоверил, че вземанията по процесните фактури фигурират в счетоводните регистри на дружеството към 31.12.2020 г.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка М.М., която е заявила, че извършва счетоводни услуги и обслужва счетоводството на „Еско сървисис“ ООД от създаването на дружеството; Дружеството имало практика в отношенията с клиенти и доставчици при получаване на искане да се сравняват салда и след счетоводна справка да се изпращат потвърдителни писма, които минавали през финансовия директор и задължително се подписвали от всички вписани в търговския регистър управители на „Еско сървисис“ ООД, тъй като те представлявали дружеството заедно; След 2018 г. не е имало искания и не са извършвани сверки на салда между „Джи Ви Ай“ ООД и „Еско сървисис“ ООД; Практически невъзможно било на 04.01.2021 г. свидетелката да извърши справка за салда поради ползване на отпуск, а освен това за самата справка били необходими около 2 дни; За да бъдат потвърдени салдата, съответно задълженията, било необходимо да се направи цялостен преглед дали всичко е осчетоводено правилно и дали сумите се засичат години назад, което изключвало възможността в рамките на един ден да се изготви и върне поисканата от „Джи Ви Ай“ ООД справка с потвърждение; Сверката на салда се извършвала в началото на всяка година за изтеклата предходна година със знанието на финансовия директор на „Еско сървисис“ ООД, като за възникналите през 2017 г. задължения справката следвало да бъде извършена в началото на 2018 г., а за задълженията от 2018 г. - в началото на 2019 г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно графологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от въззивния съд като обективно и компетентно. Според заключението подписите, положени за „име и подпис“ над ръкописно изписаните имена в частта „К. В.“ върху оригинала на документите „потвърдително писмо от 04.01.21 г.“ и „покана за потвърждаване на вземания и задължения от 04.01.21 г.“, са изписани от К. В..

При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно сключен договор за търговска продажба на стоки с предмет ежемесечни доставки на електроенергия със срок на действие от 01.07.2017 г. до 01.07.2018 г. В изпълнение на договора ищецът е доставил на ответника количества електрическа енергия, отразени в спорните 4 бр. фактури и в приложените към тях протоколи, поради което за ответника е възникнало задължение да плати цената на доставената електрическа енергия по всяка от фактурите. В договора страните са уговорили срок за плащане - до 5 работни дни от 4 издаване на фактурата, и тъй като не е доказано съгласие на ответника за промяна на уговорения падеж, плащането е следвало да се извърши съобразно уговореното в договора, а не съобразно посочения във фактурите друг падеж.

Ответникът е заплатил сумата 90 000 лв., с която според признание на ищеца е погасил частично задължението си по фактура № 1000000535/31.12.2017 г.

Не са представени доказателства за плащане на останалата част от дължимите суми, възлизаща на претендираните с иска по чл.327, ал.1 ТЗ 89 827.82 лв., поради което искът за дължимата сума е основателен.

С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност, което въззивният съд е разгледал и след преценка на фактите и доказателствата по делото е приел за основателно.

Съобразявайки разясненията в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“, въззивният съд се е произнесъл, че задълженията на ответника към ищеца, произтичащи от сключения рамков договор, покриват дефиницията за периодично плащане и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. В случая погасителната давност за главниците по процесните фактури е изтекла (за най - късно издадената фактура от 31.03.2018 г. - към 07.04.2021 г.) и претендираните от ищеца вземания са погасени по давност.