Решение № 36 от 16.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Монтана, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и Ш. година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200039 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000001/08.01.2026г. на

Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. М. на Г. Д. Т. ЕГН ********** от гр. М. с адрес за призоваване: с. М., общ. Ч., обл. М., ул. ,,Ш.“ № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и на основание член 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Т., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите Слави Л. М. и Р. А. С. са служители на РУ – Л.. На 03.12.2025 г. участвали в специализирани полицейска операция по контрол на пътното движение на територията на град М.. Около 11:35 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Ф.“, модел ,,ХХХХ“ с рег. № ХХХХ, движещ се по бул. „Т.М.“. При проверката установили, че МПС-то се управлява от собственика – жалбоподателя Г. Д. Т. ЕГН ********** от гр. М. с адрес за призоваване: с. М., общ. Ч., обл. М., ул. ,,Ш.“ № ХХ. След проверка в 1 информационните масиви, свидетелите по производството установили, че управлявания от Т. автомобил е със служебно прекратена регистрация от чл.

143, ал. 10 от ЗдВП /неплатена застраховка „ГО“/ от 25.11.2025 г., за което бил съставен акт № 273382 за установяване на административно нарушение.

Управляваното от жалбоподателян МПС, било закупено от него на 09.09.2025 година. След изтичане на сключената застраховка ГО, на 26.10.2026 година в сектор „ПП“ при ОДМВР М. било получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то. Жалбоподателят не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на 25.11.2205 година, тъй като съгласно действащата разпоредба на член 143,ал.1 от ЗДвП, за служебното прекратяване на регистрацията не е необходимо собственика да бъде уведомяван. Регистрационните табели и СРМПС не били иззети от органите на МВР. След съставяне на АУАН по-късно през деня Т. представил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила била възстановена.

По случая била образувана преписка и материалите били изпратени на РП М. за образуване на досъдебно производство по член 345 от НК. С постановление от 23.12.2025 година РП М. направила отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 199 и чл. 213, ал.1 вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК. В мотивите си наблюдаващият прокурор изтъкнал, че не е налице субективната страна на разпоредбата на член 345 от НК. Преписката била върната на органите на ОДМВР М., за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.

След запознаване с материалите АНО – Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М., счел че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на член 140 от ЗДвП и издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание на основание член 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец на жалбоподателят Т..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Същата не се оспорва и от страни в хода на производството.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от 2 компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП вменяваща задължение на участниците в движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.

Безспорно е установено, че в конкретния случай жалбоподателят Т. е осъществил от обективна страна горепосоченото нарушение, тъй като към 03.12.2025 година същият е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация. Служебното прекратяване на регистрацията приравнява процесното МПС на нерегистрирано по съответния ред такова. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Доказателствата по делото не позволяват формирането на такъв извод. Т. не е бил уведомен по какъвто и да било начин и съответно не може да се обоснове извод, че е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил, направена на 25.11.2025 г.

Следствие на това не може да се формира несъмнен извод, че същият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на нерегистриран по съответния ред автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.

175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс. Съгласно цитираната разпоредба незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление като съгласно 3 ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че в конкретния случай липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото в хода на производство не се събраха доказателства Т. да е бил известен относно факта на дерегистрация на автомобила.

Действително според действащата редакция на разпоредбата на член 143,ал.10 от ЗДвП такова уведомяване не се дължи от страна на органите на МВР, но липсата му безспорно налага извода за липса на знание от страна на нарушителя за така предприетите действия. В същата насока са и изводите на представителя на РП М. относно липсата на представа у жалбоподателя, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация, поради която причина същият счита, че не са налице доказателства за осъществяване на състава на престъплението по член 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от субективна страна.

Дори в конкретния случай административнонаказващия орган да е приел, че нарушението е осъществено и от субективна страна, настоящият състав на съда намира, че е следвало да се обсъди приложението на разпоредбата на член 28 от ЗАНН, т. нар. „маловажен случай“.

Административно наказващият орган не е обсъдил и взел под внимание, срокът в който МПС-то е било със служебно прекратена регистрация и дали от това са настъпили някакви общественоопасни последици. Не е взето под предвид обстоятелството, че веднага след констатиране на нарушението собственикът е подал необходимите документи за пререгистрация на автомобила. От административно наказващият орган не е взето предвид и дали в конкретния случай предвиденото в закона административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Всичко изложено по-горе налага извода, че в конкретния случай атакуваното наказателно постановление е издадено без да е установено безспорно наличието и формата на вината на извършителя на нарушението, както и без изобщо да се обсъди възможността за приложение на разпоредбата на член 28 от ЗАНН, с оглед на тежестта на извършеното и съответното предвидено наказание. Имайки предвид гореизложеното за настоящия съд се налага извода, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000001/08.01.2026г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. М., с което н а Г. Д. Т. ЕГН ********** от гр. М. с адрес за призоваване: с. М., общ. Ч., обл. М., ул. ,,Ш.“ № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и на основание член 175,ал.3, 4 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5