Решение № 8 от 09.01.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 737/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 09.01.2024
- В сила
- 27.01.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, т. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Добрич, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200737 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. А. В., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-1717-000526 от 30.05.2023 г., издадено от Р.П.П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с което на Я. А. В., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административни наказания ГЛОБА в размер на 100 (сто) лв.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
1
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 12.05.2023 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № ****, Серия АД. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на възражения/обяснения, като е изписал: „Възражения ще направя после“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Р.П.П. е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо 2
РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.
В действителност, в издаденото наказателно постановление не е конкретизирано, че нарушението е извършено в близост до спирка „****“.
Съдът намира, че в конкретния случай това нарушение не следва да се приема като съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице по следните съображения:
Първо: Както е известно от теорията, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с акта се повдига обвинение на определено лице за извършено от него нарушение. Имайки предвид, че АУАН съдържа пълно описание на мястото на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които то е извършено, както и на законните разпоредби, които са нарушени, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Второ: Както вече бе посочено, при съставяне на акта, жалбоподателят е изписал: „Възражения ще направя после“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление.
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на 3 правото му на защита против наказателното постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
Я. А. В. е санкциониран за това, че на 12.05.2023 г., около 15:40 часа, в град Добрич, по бул. „***“, в посока град Б., в близост до спирка „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци - нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Я. А. В. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Г. З. Г. и О. В. С. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че Я. В. е управлявал лекия автомобил, като не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец. Така например в съдебно заседание свидетелят Г. З. Г. дава следните показания: „На въпросната дата с началника С. извършвахме обход в града. Ние двамата не сме назначени на автопатрул, излизаме на проверка на отделните автопатрули. Аз бях водач, а началникът О. С. стоеше от дясната ми страна. При движението ни по бул.“***“, в посока сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, на пешеходната пътека на спирка „****“, натиснах спирачки за да пропусна дете, което тръгна да пресича от дясно на ляво. Господинът подмина пешеходната пътека без да спре. Той беше зад мен, аз съм в дясната лента, той премина в лявата лента. Детето мина след него през пешеходната пътека. Аз пропуснах детето, а той не спря. Детето видя, че аз спирам, тръгна и тогава господинът премина“(цитат). Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетеля О. В. С., който в съдебно заседание заявява:
„Спомням си случая. Касае се за предимство на пешеходец. Датата не мога да посоча коя беше, мястото е спирка „****“, пешеходната пътека. Водач на патрулния автомобил беше Г. Г., аз бях до него. Движехме се в посока към Б.. Ние спряхме с патрулния автомобил на пешеходната пътека да 4 пропуснем пешеходеца, беше ученик - момче. Пресичаше от дясно на ляво.
Водачът реши, че ще мине вляво от нас без да осигури предимство на пешеходеца. Тръгнахме след него, спряхме го, извикахме друг автопатрул и му съставихме акт за нарушение“(цитат).
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г. З. Г. и О. В. С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, относно извършеното от Я. В. нарушение и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. Навежда доводи, че при преминаването си през пешеходната пътека, на платното за движение, както и на тротоара не е имало пешеходци, поради което и не би могъл да извърши вмененото му нарушение. По съществото на делото пълномощникът на жалбоподателя изразява становище, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не е установена по безспорен начин.
Тези възражения на жалбоподателя, не намират опора в събрания доказателствен материал, тъй като същите се оборват от показанията на свидетелите Г. З. Г. и О. В. С..
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява в задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Ако действително жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство не е видял преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, то това се дължи единствено на неговото виновно поведение – отклонение на вниманието и несъобразяване с обстоятелствата, които имат значение за безопасността на движението. В тази насока е и разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, която вменява в задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство, при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство, да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, както и разпоредбата на 5 чл. 43, т. 5 от ЗДвП, съгласно която изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.
Ето защо, съдът намира твърденията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция.
Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г. З. Г. и О. В. С..
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 100 лв. Така наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено от Я. А. В. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които се създава реална предпоставка за пътнотранспортно произшествие с участие на едни от най-уязвимите участници в движението – пешеходците, при това пресичащи на пешеходна пътека, какъвто е настоящия случай.