Решение № 16413 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16413 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СН.К.К. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20241110116922 по описа за 2024 година

От ищеца М. О. С. са предявени конститутивни искове за признаване на уволненията, извършени със Заповеди № ЧР-10/07.02.2024 г. и ЧР****/07.02.2024 г., за незаконни и тяхната отмяна – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманите до уволненията длъжности "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация" и "Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт" при ответника "СОФ К" АД – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителни искове за обезщетение в размер на 36840, 48 лв. за период от шест месеца /07.02.2024 г. – 07.08.2024 г. /, през който ищецът е останала без работа заради уволнението – чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. чл. 225 КТ.

В проведеното на 05.08.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал изменение на осъдителните исковете по отношение на техния размер, като го е съобразил със заключението по ССчЕ, посочваща размер на обезщетението от 36340,48 лв.

Ищецът С.. твърди, че сключил писмен трудов договор № 2771/29.08.2006 г. с ответника – "Соф К" АД, за длъжност "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация". С допълнително споразумение към ТД от 01.07.2023 г. било определено основно трудово възнаграждение в размер на 3864 лева и допълнително трудово възнаграждение за ТСПО към момента на прекратяване на ТПО 23, 10% - 803, 81 лева. Излага, че на 07.02.2024 г. му била връчена заповед № ЧР10/07.02.2024 г., с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че въз основа на допълнително споразумение към ТД ищецът съвместявал и длъжността "Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт". Със заповед № ЧР****/07.02.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било прекратено допълнителното ТПО за длъжността "Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт".

1

Ищецът твърди, че процесните заповеди за уволнение били незаконосъобразни. Развива, че не било налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а трудовото му правоотношение било прекратено в действителност на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Посочва, че се ползвал с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но работодателят не бил получил предварително разрешение за уволнението от ИА "ГИТ". Твърди, че била налице злоупотреба с право – работодателят нарочно посочил различно от действителното уволнително основание, за да избегне закрилата на чл. 333 КТ. Излага, че отговарял на въведеното с новите длъжностни характеристики изискване за владеене на чужд език, но работодателят не му предоставил възможност да удостовери това обстоятелство. Развива, че нововъведените изисквания не били пряко свързани с ефективното изпълнение на заеманата длъжност. Сочи, че длъжностната характеристика била променена от лице без представителна работодателска власт. Твърди, че ТПО било заради развиваната от него синдикална дейност. Посочва, че след прекратяване на ТПО не е започвал друга работа на трудов договор. Предвид изложените факти, предявява искове за признаване на уволненията за незаконни и за тяхната отмяна, за възстановяване на последно заеманите длъжности в ответното предприятие, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради твърдените незаконни уволнения за максимален период от шест месеца. Претендира разноски.

Ответникът "Соф К" АД оспорва исковете с твърдение, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно.

Признава фактите относно съществуването и прекратяването на правоотношенията, размерът на получаваното от ищеца възнаграждение.

Поддържа, че фактическото основание за прекратяване на ТПО било не владеенето на английски език на ниво С2 от Общата европейска езикова рамка, което било задължително съгласно актуалните длъжностни характеристики за длъжностите, заемани от ищеца. Оспорва правните и фактически твърдения на ищеца във връзка със законността на уволненията.

Посочва, че на 01.02.2024 г. от А.Д., главен директор "Човешки ресурси" при ответното дружество, са утвърдени нови длъжностни характеристики за заеманите от ищеца две длъжности. Съгласно новите длъжностни характеристики служителите, заемащи процесните длъжности, следвало да владеят английски език на ниво С2 от ОЕЕР. Новите длъжностни характеристики били връчени на ответника. Последният не отговарял на нововъведеното изискване за езикови умения, поради което му били връчени.

Предизвестие № ЧР-07/07.02.2024 г. и Предизвестие № ЧР-09/07.02.2024 г., с които работодателят упражнил правото си едностранно да прекрати двете ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на квалификация за изпълняваната работа. На основание чл. 220, ал. 1 КТ не бил спазен срокът на предизвестието. Развива, че посоченото в уволнителните заповеди правно основание било налице, поради което уволненията били законосъобразни.

Отговарянето на изискванията по новите длъжностни характеристики било абсолютно необходима предпоставка за изпълнението на основните и найважни задължения на служителя. Твърди, че длъжностните характеристики били утвърдени от служител, притежаващ съответна работодателска власт.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 333 КТ е неприложима в хипотезата на 2 прекратяване на трудовото правоотношение на на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Развива, че ищецът нямал закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не бил трудоустроен по смисъла на чл. 314, вр. 317 КТ. Сочи, че ответникът не развивал синдикална дейност и не бил председател, секретар или член на синдикално ръководство на коя да е от синдикалните организации при ответника. По изложените съображения оспорва исковете. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендира присъждането на разноски.

В проведените открити съдебни заседания, както и в депозираните писмени бележки ищецът поддържа исковете си, а ответника ги оспорва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По делото не се спори, поради което е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се доказване, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация", и че същото е прекратено с оспорената Заповед № ЧР-10/07.02.2024 г., както и че при хипотеза на "вътрешно съвместителство" ищецът е заемал при ответника длъжността "Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт" до възлагане на длъжността на друго лице, и че трудовото правоотношение за тази длъжност е прекратено с оспорената Заповед № ЧР-8/07.02.2024 г.

Видно от представените Заповеди № ЧР****/07.02.2024 г. и ЧР10/07.02.2024 г. трудовите правоотношения на ищеца с ответното дружество за длъжностите „Директор дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“ и „Ръководител отдел „Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация“ са прекратени едностранно от работодателя. В двете процесни заповеди са посочени идентични основания за уволненията – „на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 липса на професионална квалификация за изпълняваната работа Кодекса на труда и поради следните фактически обстоятелства: липса на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка, установено като необходимо за заемане на длъжността „Директор дирекция „поддръжка, строителство и ремонт“, респективно длъжността "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация".

Твърденията, изложени в исковата молба за незаконност на уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че: не било налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а трудовото правоотношение на ищеца било прекратено в действителност на основание чл.

328, ал. 1, т. 11 КТ; че С. се ползвал с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но работодателят не бил получил предварително разрешение за уволнението от ИА "ГИТ"; че била налице злоупотреба с право 3

– работодателят нарочно посочил различно от действителното уволнително основание, за да избегне закрилата на чл. 333 КТ; ч е ищецът отговарял на въведеното с новите длъжностни характеристики изискване за владеене на чужд език, но работодателят не му предоставил възможност да удостовери това обстоятелство; че нововъведените изисквания не били пряко свързани с ефективното изпълнение на заеманата длъжност; че длъжностната характеристика била променена от лице без представителна работодателска власт.

Ето защо, по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже: че за заеманата от ищеца длъжност работодателят е въвел променени изисквания за образование, които изисквания имат отношение към ефективното изпълнение на работата, промяната е извършена по съответния ред – с мотивирана писмена заповед, издадена от компетентен орган и е налице към момента на уволнението – извършена след възникване на трудовото правоотношение и преди или едновременно с уволнението, както и с оглед въведеното оплакване за злоупотреба с права, да докаже наличието на обективна необходимост от изменение на изискванията за квалификация за конкретната длъжност; че ответникът е събрал сведения дали ищецът се ползва със закрила при уволнение и в случай, че е установил такива основания, е преодолял тази закрила, като е взел предварително съгласие на инспекцията по труда.

В тежест на ищеца е да установи, че уволнението му е поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

Съображенията за това са следните:

На първо място, следва да се разгледа доводът на ищеца, че при прекратяване на трудовите му правоотношения е налице нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с оглед правното значение на предварителната закрила по чл. 333 КТ при уволнение, определена в чл. 344, ал. 3 КТ, а именно - "когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество".

Разпоредбата на чл. 333 КТ регламентира закрилата при уволнение, при която законът поставя законността на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган.

По силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват работниците/служителите, които са трудоустроени, като в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни такъв работник/служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, а съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в този случай преди уволнението се взема предвид и мнението на ТЕЛК.

В уволнителните заповеди от 07.02.2024 г. е посочено, че п роцесните трудови правоотношение са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, 4 като са изложени и конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание за уволненията – „липса на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка, установено като необходимо за заемане на длъжността „Директор дирекция „поддръжка, строителство и ремонт“, респективно длъжността "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация".

Налице задължителна практика на ВКС, в това число Решение № 346/23.07.10 г. по г. д. № 468/09, Решение № 28/26.02.2014 г. на ВКС по г. д. № 2917/2013, IV ГО, съобразно която във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва; от значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение; при противоречие между обосновката на заповедта и посочената правна квалификация /цифровото изражение/ определящо е изложението на фактите; няма пречка мотивите да се изчерпват и с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания / Определение № 1100 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2015 г., III г. о., ГК/. Без значение е квалификацията в уволнителната заповед - съгласно установената практика, съдът е длъжен да изхожда от изложените фактически обстоятелства, с които работодателят е обосновал възникването на правото на уволнение, като евентуалното погрешно квалифициране на тези обстоятелства в заповедта само по себе си не е основание за отмяната му /срв. решения на ВКС, III г. о. по гр. д. № 119/2010 г. и № 854/2011 г. и цитираната в тях практика/.

Разпечатката съдържа 35 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43b7bcf6-6b35-4772-8ab8-036d8b783ca3