Решение № 222 от 22.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Стара Загора, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501582 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.344, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.258272 от ГПК и във вр. с чл.34 от ЗС и във вр. с чл.24, чл.69 и чл.76 от ЗН.

Въззивното производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 261730/14.05.2021г. от ищцата- съделителка пълнолетната българска гражданка Д.Й.И. от гр.Р., *** против тази част от първоинстанционното Решение № 260072/13.04.2021г. по гр.д.№ 302/2020г. по описа на РС- гр.Р., ***, с която са били отхвърлени предявените от нея унцидентни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.76 от ЗН за обявяване на частична относителна недействителност на договор за покупкопродажба от 25.03.2015г., обективиран в нотариален акт № 10, том 2, peг.№ 984, дело № 137/2015г., договор за дарение на недвижим имот от 05.05.2015г., обективиран в нотариален акт № 104, том 2, peг. № 1407, дело № 196/2015г., и договор за покупко- продажба от 05.05.2015г., обективиран в нотариален акт № 105, том 2, peг.№ 1408, дело № 197/2015г./и трита по описа на нотариус Г.Д.- гр.Р., ***/, като са били допуснати до съдебна делба между Д.Й.И. от гр.Р., *** и Б. Г. Б. от с.К., общ.Р., ***, на 6 бр. отделни недвижими земеделски имоти/ниви/, при съответните квоти за Д.Й.И. - 60/288 ид.ч. и за Б. Г. Б. - 228/288 ид.ч., и е отхвърлен, като неоснователен иска й за делба над определените от РС в размер на 60/288 ид.ч. до претендиралите от ищцата 1

Д.Й.И. квоти в размер на 9/24 ид.ч. за първите 3 бр. имота и в размер на 1/4 ид. ч. за последните 3 бр. имота. Счита в тази му част атакуваното първоинстанционно Решение за немотивирано, незаконосъобразно и недоказано, и моли същото да бъде частично отменено, като въззивния съд постанови ново Решение, с което да уважи изцяло предявените й искове по основание и по размер, ведно със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. Няма представена писмена Защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от другата страна- 8 бр. ответници- съделители/всички пълнолетни български граждани/ Г. Б. Г., Ц.А.Г., Б. Г. Б., С.Т.Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р.А.Д.. и М.А.Д../всички те с общ съдебен адрес в гр.С.З./, които оспорват изцяло подадената въззивна жалба и считат, че в атакуваната му част първоинстанционното Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, тъй като за да достигне до постановяване му, РС бил взел предвид всички събрани по делото доказателства, като ги бил обсъдил в тяхната съвкупност, изводите му били мотивирани при обсъждане на направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства, действащите законови разпоредби и съдебната практика. В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по делото.

Претендира разноските си по въззивното дело. Не са представили писмена Защита по делото.

По делото е подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от 8 бр. ответници- съделители Г. Б. Г., Ц.А.Г., Б. Г. Б., С.Т.Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р.А.Д.. и М.А.Д../всички те с общ съдебен адрес в гр.С.З./, против тази част от постановеното първоинстанционно Решение № 260072/13.04.2021г. по гр.д.№ 302/2020г. по описа на РС- гр.Р., ***, с която са били уважени предявените искове против тях, с които е било прието, че ищцата П.Р. Д. е придобила собственост въз основа на давностно владение на 48/288 ид.ч., равняваща се на 1/6 ид.ч., вместо претендираната 1/5 ид.ч., равняваща се на 6/30 ид.ч. от процесиите недвижими имоти, като излагат подробни фактически и правни аргументи в тази насока.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна- ищцата/съделителка/ Д.Й.И. от гр.Р., *** против въззивна жалба на 8 бр. ответници- съделители Г. Б. Г., Ц.А.Г., Б. Г. Б., С.Т.Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р.А.Д.. и М.А.Д../всички те с общ съдебен адрес в гр.С.З./, против Решение № 260072/13.04.2021г. по гр.д.№ 302/2020г. по описа на РС- гр.Р., ***, в която заявява, че тяхната въззивна жалба била неоснователна и недоказана, тъй като атакуваното Решение на РС било правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и обосновано, като РС бил достигнал до правилен извод, обективиран в съдебния акт, като бил обсъдил всички относими доказателства по делото поединично и в тяхната съвкупност, в резултат на 2 което бил приел, че искът по чл.76 от ЗН е бил изцяло неоснователен.

След образуване на в.гр.д. в ОС- Ст.Загора на 02.09.2021г. поради междувременно настъпила смърт на част от страните по делото/съделители/, с постановено в з.з. Определение № 554/18.10.2021г., на осн. чл.229, ал.1, т.2 и чл.230, ал.1- 3 във вр. с чл.267 и чл.268 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС във вр. с чл.24, чл.69 и чл.76 от ЗН, настоящият въззивен ОС- Ст.Загора е заличи, като страни по делото починалите на 04.04.2021г. А.Г.Д. от гр.С., на 08.05.2021г.

С.Г.Ф. от с.Б.к., *** и на на 15.07.2021г. С.Т.Ф. от гр.С.З., като е конституирал на тяхно място наследниците им по закон съответно- на починалия А.Г.Д./бивш жител на гр.С./- двамата му наследници по закон- сина му Р.А.Д.. и дъщеря му М.А.Д../и двамата от гр.С./, на починалия С.Г.Ф./бивш жител на с.Б.к., ***/ и на С.Т.Ф./бивша жителка на гр.С.З./- двамата им наследници по закон- дъщеря им К. Д. Ф. и и сина им Т. Д. Ф./и двамата от гр.С.З./.

По делото предварителна Писмена защита са представили двамата съделители- въззиваемите Г. П. Г. и Й. П. К. чрез общия си процесуален представител- адвокат по делото, в която заявяват, че с оглед неприложимостта на чл.76 от ЗН към извършеното прехвърляне от тяхна страна, искът правилно е бил отхвърлен, като неоснователен, че покойната П.

Д. е наследила съответна част от земите на баба си Д.Т. и не е притежавала право на собственост върху възстановените имоти на дядо й Г.Т., поради което отделно по отношение на земите от всеки от наследодателите следвало да се определят квотите на всеки от сънаследниците/ищцата, те двамата и останалите ответници- сънаследници/, размерът на тези квотите бил от значение за правилното произнасяне по допускане на процесната делба, като по този иск те правилно не са били конституирани, като ответницисъделители, предвид неоснователността на иска по чл.76 от ЗН за сделката от 25.03.2015г., предявен срещу тях, че във връзка с определяне кръга на законните наследници на общия наследодател Г.Т. следвало да се приеме за правилен изводът на РС по отношение оставеното от наследодателя завещание, което не е било универсално, а частно по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, като заветът на наследствени права, направен от Г.Т. в процесното завещание, нямал действие по отношение правата върху земеделските земи, останали в наследство от съпругата му Д.Т., защото възстановяването на тези права е било извършено в доста по- късен момент след смъртта на завещателя, поради което бил напълно правилен извода на РС. Молят ОССт.Загора да приеме за правилен изводът на РС, че П.Р. Д. приживе е осъществила придобиване по давност на част от наследствените земеделски земи/част от земите на наследодателя Г.Т./, на когото тя не е била законен наследник, макар тя да не била придобила по наследство част от земите на дядо си, тя ги била придобила по давностно владение относно 1/5 ид. част към момента на сключване на сделката/25.03.2015г./, поради разпределянето на наследствените дялове и придобитите по наследяване части от останалите съсобственици- продавачи при зачитане от тяхна страна права на П. Д..

Считат, че процесната въззивна жалба на ищцата Д.Й.И. се отнасяла до 3 размера на придобитата по давност от П. Д. идеална част от процесните имоти, те не я оспорвали, поради което признавали, че П. Д. е наследник на наследодателя Д.Т., и считат, че в.жалба била основателна по отношение земите на наследодателя Г.Т.. Молят въззивния съд да се произнесе в този смисъл, като уважи въззивната жалба. Претендират разноските си пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, като обсъди мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и становищата на другите страни в Отговора на в.жалба, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният ОС- Ст.Загора намира при извършената служебна проверка на въззивната жалба, че процесната въззивна жалба е процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане в РС- гр.Р., ***, постановил атакуваното първоинстанционно решение, в законния 2 – седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищца- въззивен жалбоподател/, имаща интерес от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено от надлежния родово и местно компетентен първоинстанционен РС- гр.Р., ***. Поради което процесната въззивна жалба се явява процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направените оплаквания.

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като в конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното решение е допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба оплаквания.

Основните спорни фактически и правни въпроси по делото са свързани с вида осиновяване, датата на откриване на наследството и кръга от лица, собственици на възстановени процесни земеделски земи от тогавашната ОПК/сега ОСЗГ/- гр.Р., *** по реда на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд констатира, че в противоречие с разпоредбата на чл.1 от ЗН и във вр. със задължителната т.2 от ТР № 1/1998г. на ОСГК- ВКС- София РС- Раднево е приел, че кръгът от наследници и процесната наследствената маса следва да се отчита към момента на възстановяване на собствеността върху земеделските земи от ОПК- Раднево по реда на ЗСПЗЗ, тъй като наследствата се откриват от датите на смъртта на съответните наследодатели и е относно тези техни активи/процесните земеделски земи/, които към онзи момент са им принадлежали лично или по наследство, към тях следва да се прибавят към онзи момент на смъртта и възстановените по- късно след 1991г.

4 негови лични и/или наследствени процесни земеделски земи на принципа „връщане в предишното състояние“/реституцио ин интегрум/.

Същевременно напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че П.Р. Д. е придобила съсобственосттта върху дела от наследството/който принципно би имала, ако имаше право да наследи от наследодателите си Й. Г. Б. и Д.Б.Т./ чрез осъществявано необезпокоявано непрекъснато добросъвестно владение, продължило повече от 20г./от 17.11.1997г. до датата на подаване на исковата молба- 03.07.2020г./, тъй като всички от реалните, действителни наследници са признавали с конклудентни действия това й право и са я считали за сънаследник наред с тях, макар очевидно тя да не е била такава по формалния смисъла на закона. Поради което РС правилно е намерил за основателно възражението на ответницата П.Р. Д., заявено в нейния писмен Отговора на ИМ, за придобита по давностно владение съсобственост върху 1/6 ид.ч. от земеделските земи, припадащи се на неналичния за нея наследствен дял, ако тя евентуално имаше по закон право да наследява, наред с останалите наследници по закон. Следователно РС е следвало да приеме за установено по несъмнен и безспорен начин, че П.Р. Д. е придобила по давностно владение съсобствеността действителните 1/6 ид.ч., а не претендираните от нея в повече до 1/5 ид.ч. от процесиите земеделски земи, след смъртта на 05.10.2003г. на Е.Г.Т.. Същата не е оставила свои низходящи наследници по смисъла на чл.5 и сл. във вр. с чл.10 от ЗН, тъй като родните й братя и сестри, както и техните наследници по закон са уголемили своите дялове и този на П. Д. от дела на Е.Т. с по 1/5 ид.ч. за всеки от тях/брат и сестра/. Безспорно е доказано от събраните по делото на РС непротиворечиви гласни доказателства/свидетелски показания/, че в периода от 05.10.2003г./датата на смъртта на Е.Г.Т./ до 03.07.2020г./датата на подаване на исковата молба в РС/ в продължение на повече от 16 г. П.Р. Д. е придобила чрез осъществявано необезпокоявано владение собствеността върху дела от наследството на Е.Г.Т., който принципно би имала, ако имаше право да наследи.