Решение № 161 от 07.04.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 119/2025
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 07.04.2025
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.220,ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.222,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл. 327, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл. 346 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Р., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500119 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
В. Ф. А., ЕГН**********, от гр.С.п., обл.Р., е обжалвал решение №1745/18.12.2024г. на Р.нския районен съд,постановено по гр.д.№ 1463/2024 г.,с което са отхвърлени предявените от него трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1,3 и 4 от КТ и чл.220 и чл.222,ал.1 от КТ и е осъден да заплати разноски по делото.Развива оплаквания за неправилност на решението. Моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго,с което да уважи исковете, при законните последици.
Въззиваемата страна „СОЛАР ПАРТНЪРС”-ЕООД, ЕИК201801017, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Кузман Шапкарев“ №1, представлявано от у. А.Т.., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова 1 молба на В. Ф. А. против „СОЛАР ПАРТНЪРС“-ЕООД,ЕИК201801017, с която са предявени искове по чл.344,ал.1,т. т.1,3 и 4 от КТ за отмяна на заповед №5 от 15.01.2024г. на у. на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 15464,34лв представляващи 6 брутни работни заплати и за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, както и искове по чл.220,ал.1 КТ-за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие и по чл.222,ал.1КТ – заплащане на обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работата.
За да отхвърли иска за отмяна на уволнението първоинстанционният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание по чл.328,ал.1,т.3 от КТ – намаляване обема на работата и че направеният от работодателя подбор по чл.329
КТ е законосъобразен.Първоинстанционният съд е приел, че основателността на предявените искове по чл.344,ал.1,т.т.3 и 4 КТ и „тези по чл.225ал.1, чл.222,ал.1 и чл.220,ал.1 и 2 КТ е обусловена от уважаването на иска по чл.344,ал.1 КТ и …тъй като главният иск е неоснователен и недоказан, такива се явяват и предявените аксесорни искове и също следва да бъдат отхвърлени“.
Въззивният съд намира обжалваното решение за частично неправилно, по следните съображения :
По делото не се спори и от данните по трудовата книжка на жалбоподателя В. А. е установено, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 11 от 19.05.2023г., по силата на който жалбоподателят заема длъжността „а.”. С исковата молба А. е представил предизвестие от 12.01.2024г., за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.328,ал.1т.3 от КТ, в което е посочено, че ще му бъде изплатено обезщетението по чл.220, ал.1
КТ за неспазено предизвестие.Връчването на предизвестието от 12.01.2024г. е удостоверено с подписи на двама свидетели – липсва подпис на В. А.. Представен е и препис от заповед №5/15.01.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В. Ф. А. на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ. В мотивите на заповедта като причини за прекратяване на договора изрично е посочено – поради 2 намаляване обема на работата. Твърдението в исковата молба, че заповедта не е връчена по надлежния ред и е „незаконно оформена като връчена при отказ с двама свидетели“, се опровергава от данните по заповедта и от подписа на лицето, на което се връчва – вж.л.7 от гр.д.№1463/24г. на РРС.
С болничен лист за временна неработоспособност №Е20230024268, издаден на 15.01.2024г., на В. А. е разрешен отпуск от 15.01.2024г. до 28.01.2024г.
Впоследствие същият е продължен от ЛКК до 17.03.2024г.
В отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответникътработодател заявява, че основната дейност на „СОЛАР ПАРТНЪРС“-ЕООД е производство на трафопостове, които се изнасят и продават в Р Германия.В хода на производството през 2023г. се оказало, че работниците не се справят, допускат грешки и постоянно се налагало да пътуват до Германия, за да отстраняват нередности.Предвид това, че наетите работници не се справят качествено с възложената работа, у.т е решил „да намали производството“.
Ответникът твърди, че подборът е извършен съобразно критериите по чл.329 КТ. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца /15.01.2024г./, в дружеството са работили 1 у., 1 гл.технически сътрудник, 6 монтажника, 3 а.а, 4 шпакловчици и 1 общ работник. На 15.01.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на 1 а.-ищеца В. А.. В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че след 15.01.2024г. не е бил назначаван друг работник на длъжност „а.“, каквато е била длъжността на ищеца В. А..С отговора е представена заповед №3-0/02.01.2024г. на у. на ответното дружество, с която е разпоредено да се извърши подбор на работниците в „Солар партнърс“-ЕООД…“ във връзка с чл.329 КТ поради намаляване на обема на работата“. Като членове на комисията /по подбор/ са определени А.Т..-у., Д.П.-на длъжност м.с.к.и. и П.Ч. на длъжност „с.к.ф.с.м.“.
Приложение №1 към заповедта са вътрешни правила за подбор на персонал, утвърдени от у. на дружеството-л.53 от гр.д.№1463/24г. на РРС. От Протокол за извършен подбор, с дата 03.01.2024г. се установява, че комисията е оценявала следните лица, служители на длъжност „а.“-И.Д. и В. А.. По първият основен критерий Професионална квалификация, който включва оценки по образователна степен, допълнителна квалификация и професионален опит и двамата имат еднакъв брой точки-максималния 9т. По критерий ниво на изпълнение на възложената работа А. е получил по ниски 3 оценки от Д..Следва да се отбележи, че според отговора на исковата молба, подаден от ответника, към 15.01.2024г. са работили 3 а.и, а според Протокола за подбор от 03.01.2024г. подбор е правен само между две лица на тази длъжност.
С писмена молба ищецът е оспорил представените от ответника писмени доказателства и е поискал откриване на производство по чл.193 ГПК за проверка относно датите, записани в документите и подписите. В съдебно заседание на 08.07.2024г. процесуалният представител на ищеца отново е заявил, че иска откриване на производство по оспорване на писмените доказателства, представени от ответната страна.Първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на документи и е задължил ответника „да представи електронните документи, ведно с електронен носител на файловете, чрез които са създадени“.В мотивите на решението съдът не е посочил дали приема, че оспорването не е доказано.
В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани В.С. и М.М., посочени от ищеца и П.Ч., посочен от ответника.Първият свидетел твърди, че на 15.01.2024г. ищецът му се обадил, че не се чувства добре и го помолил да занесе болничния му до местоработата. Свидетелят предал болничния на лице на име Д., който погледнал документа и казал „не е приключило нищо“.Свидетелят М. на 5.03.т.г.придружил ищеца до фирмата, за да си вземе трудовата книжка.Свидетелят Ч. разяснява, че дружеството произвежда бетонно изделие за оборудване на соларни паркове.С показанията си Ч. установява, че В. А. не се справял добре с работата – неизпълнението се изразявало в неправилно сглобяване на продукта.Работата намаляла заради тези грешки; имало доста рекламации.Свидетелят уточнява, че той и другият член на комисията по подбор-Д./Д.П./ били във фирмата, а А.Т.. участвал по телефона-„на видеовръзка“.
Във връзка с твърдението за намаляване обема на работата, ответникът е представил копия от фактури за закупени от дружеството количества бетон, очевидно необходим за основната дейност на дружеството.От данните по фактурите е видно, че през различни периоди от време са закупувани различни количества – например с фактура от 28.04.2023г.-17,50куб.м.;от 10.05.2023г.21,30куб.м.;по фактура от 31.05.2023г.-29,30куб.м;12.06.2023г.-34,6куб.м. На 20.06.2023г. са закупени 21,20куб.м, а на 30.06.2023г.-два пъти по-голямо 4 количество – 42,40куб.м. С фактура от
21.07.2023г.-34,8куб.м. На
31.08.2023г.-32,6кубм, а на 10.09.2023г.-10,40куб.м.С фактура от 12.02.2024г. са закупени 12,2м.куб.
От данните по приетата съдебно-счетоводна експертиза вх.
№33355/12.11.2024г. е установено, че по данни на информационната система на Националната агенция за приходите, през периода м.01.2023г.-м.09.2024г. дружество „Солар партнърс“-ЕООД е декларирало доставки на стоки и услуги в страната, и в страни от Европейския съюз, в различен обем.От таблицата може да се направи извод, че през различните месеци обема на доставените стоки и услуги е различен. От експертизата е установено, че през м.м.01.,04 и 05.23г. пред НАП са декларирани доставки на стоки и услуги само в страната, а през м.02., м.03.и м.06. 2023г.-само в страни от ЕС.През м.08. и 09.2023г. не са декларирани доставки на стоки и услуги, но от друга страна само за м.октомври 2023г. са декларирани доставки на услуги в ЕС за 1638262,18лв и доставка на стоки в ЕС за 353164,23лв. От експертизата е установено, че за м.м.11 и 12.2023г. не са декларирани доставки.През м.01.2024г. в ЕС са доставени стоки и услуги на обща стойност 965183,44лв.; за м.02.2024г. доставките са само в страната – 349440, а през м.03.24г. са декларирани извършени доставки на стоки и услуги в страната и на услуги в ЕС.Данните са извлечени от справки-декларации по ДДС и дневниците за продажби.
В периода м.07.2023г.-м.01.2024г. дружеството е отразило в счетоводните си регистри получени аванси от клиенти в страната и клиенти от ЕС, като най-голяма сума от получени аванси е през м.10.2023г.2076822,69лв.За м.11.23г.-509785,85лв, а за м.12.23г. и м.01.24г. според регистрите няма получени аванси.
От същата експертиза е констатирано, че на 15.01.2024г. е прекратен трудов договор от 19.05.2023г. за длъжност а., на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ.
В същото време, дни преди това – на 09.01.2024г. е бил сключен трудов договор за същата длъжност.Въззивният съд кредитира заключението на експертизата, което не е оспорено от страните и предвид специалните знания на вещото лице, както и на обстоятелството, че експертизата е изготвена след анализ на съответната счетоводна информация – справки-декларации по ДДС на „Солар партнърс“-ЕООД за период 2023г., м.м.януари-септември 2024г., 5 предоставени от ТД на НАП-София; Дневници за продажби на „Солар партнърс“-ЕООД за период 2023г., м.м.януари-септември 2024г., предоставени от ТД на НАП-София и Справка за актуално състояние на всички трудови договори на „Солар партнърс“-ЕООД за период 01.01.2023г.-30.09.2024г.
От заключението по съдебно–счетоводна експертиза вх.
№26363/09.09.2024г., приета от районния съд, е установено, че в случай, че се приеме, че исковете по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ са основателни, обезщетението възлиза на 2577,39лв.-брутен размер, съобразно разпоредбата на чл.228 КТ.Съответно, обезщетението по чл.225,ал.2 КТ е 15464,34лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е незаконосъобразна. За да се приеме, че при работодателя е налице действително намаляване обема на работа, това състояние следва да обективно да съществува и да е трайно установено към момента на уволнението.От писмените доказателства-фактури и от данните по експертизата е видно, че за някои месеци – м.08. и 09.2023г., м.12.2023г. и м.01.2024г. ответното дружество не е регистрирало аванси от клиенти, но за м.07.2023г. авансите са за 1429320,56лв., а за м.10.2023г. – 2076822,69лв. Не се сочат данни за м.02.2024г.От експертизата е безспорно установено обстоятелството, че за м.10.2023г. дружеството е извършило доставки на стоки и услуги в много голям обем.За м.11. и м.12. 2023г. не е декларирало доставки, но за м.11.2023г. има получени аванси. За м.01.2024г., когато е прекратено трудовото правоотношение на А. и в следващия период - м.02., м.03. и м.04.2024г. са декларирани доставки на стоки и услуги в страната и в ЕС. От обстоятелството, че на 09.01.2024г. е сключен нов трудов договор за същата длъжност-„а.“, също насочва на безспорен извод, че обема на работата за процесната длъжност, не е намалял. В случая релевантно е колко лица заемат щатната бройка за длъжността, към кой момент, а не ангажираните по граждански договори. В случай, че работодателят е имал забележки към изпълнение на задълженията от страна на ищеца, следвало е да прекрати трудовия му договор на друго основание. В настоящото производство работодателят, чиято е доказателствената тежест, трябва да установи, че за един относително продължителен период от време преди правнорелевантния момент е налице спад в обема на реализираните приходи и по конкретно – в 6 обема на извършваните доставки на стоки и услуги. Ангажираните доказателства не насочват на такъв извод. Обратно, за м.10.2023г. е деклариран голям обем доставки на стоки и услуги, такива са налице и за периода м.01.-м.4.2024г.За м.11.2023г. не са декларирани доставки, но в счетоводните регистри са отразени получени аванси за повече от 500000лв.Назначен е нов работник на същата длъжност, дни преди прекратяване на трудовия договор на ищеца.