Акт № 260 от 15.01.2016, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

2.8.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.02

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20111200500242 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат И. Н., от АК Б., в качеството и на процесуален представител на А. В. Д., с ЕГН *, срещу Решение № 9040/09.12.2010г., постановено по гражданско дело № 1811/2006г. по описа на РС Б., в частта му с която е отхвърлено като неоснователно, възражението с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН от А. В. Д., за намаляване на извършените със саморъчно завещание, обявено на 05.12.2006г., завещателни разпореждания, с които наследодателката на А. В. Д. и М. В. Д. – Б. Г. Д., б.ж. на град Б., починала на 06.04.2005г., е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си – М. В. Д., до размера необходим за допълване на запазената част на А. В. Д. с ЕГН * от град Б., в размер на 1/ 3 идеална част от наследството на Б. Г. Д. и за възстановяване на запазената му част в същия размер, както и в частта на първоинстанционното решение, с която е отказано допускането на съдебна делба на имотите с идентификатор *, с площ от 2003 км.м. и имот с идентификатор *., с площ от 2889 кв.м. по КК на град Б., одобрена със Заповед № РД -18- 32/10.05.2006г. на ИД на АК С., по пунктове 1 и 2 от исковата молба.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се навеждат оплаквания че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване във въззивната жалба е за това, че първоинстанционният съд при формиране на мотивите си във връзка с обжалвания съдебен акт, е приел че представеното по делото саморъчно завещание от ответницата М. В. Д. е валидно и е породило своето правно действие, след като отговаря на изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН. До тези неправилни изводи съдът е достигнал, след като е допуснал съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата по делото, като вместо да изключи представеното саморъчно завещание, той го е обсъждал и е изградил въз основа на него правните си изводи. Първоинстанционния съд не е взел в предвид обстоятелството, че в съдебното заседание в което саморъчното завещание е било представено по делото – 13.12.2006г. от М. В. Д., която се е ползвала от него, същото е било оспорено от А. В. Д., чрез процесуалния му представител, по отношение на неговата автентичност, като едновременно с това е допуснато до разглеждане и възражения, с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазената част от наследството на Б. Г. Д., до размер на идеалната част на А. В. Д. – 1/ 3 идеална част от него. Застъпва се във въззивната жалба становището, че представеното по делото саморъчно завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване на автентичността му, тежестта на доказване е на страната, която го е представила и се ползва от него, а М. В. Д., нито е заявила че ще ползва от представеното от нея саморъчно завещание, нито ангажира доказателства за да докаже неговата автентичност, поради което същото е следвало да се изключи от даказателствения материал, а първоинстанционният съд се е позовал на него при постановяването на решението си. Неправилно е според жалбоподателят обжалваното решение и в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията по реда на чл. 30 ал.1 от ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане, извършено с представеното саморъчно завещание, до размера на запазената част от наследството на А. В. Д., в размер на 1 / 3 идеална част от него. Въпреки заключенията на вещите лица, в които те изразяват становище че не могат да дадат точна оценка на отчуждените имоти ,тъй като понастоящем те не съществуват във вида в който са били отчуждавани, съдът е приел, че общата стойност на притежаваните от Б. Д. имоти, възлиза към момента на смъртта и на 204 932.00лв.,както и че запазената част на А. Д. възлиза на 68 310.67лв., като първостепенният съд е прихванал стойността на дарението извършено през 1969г. в идеални части и е приел, че стойността на дарението от Б. Д., в полза на А. Д., за 1/ 2 идеална част от парцел *, с пл. № *, в кв. * по плана на град Б., ведно с 1 / 2 идеална част от жилищната сграда върху него, е по – голяма от стойността на запазената му част и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН като неоснователен. Във въззивната жалба се извежда възражение, че този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като е необоснован от събраните по делото доказателства. Съдът не е съобразил, че по делото са събрани категорични данни, че имота е отчужден през 1973г., като за обезщетение освен на А. Д., е било определено на неговия баща – В. М. Д., правото да построи апартамент № 7, на етаж ІІІ, В. “Б”, на стойност 5 642лв. Това дава основание за твърдения, че направеното дарение не е произвело своето правно действие, тъй като имота е отчужден, като съдът неправилно е извел извода си, че не е накърнена запазената част на А. Д. от наследството на Б. Д., като този извод е в нарушение на материално правната норма на чл. 31 от ЗН. С въззивната жалба е направено искане пред съда да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде постановено ново решение с което предявения иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН да бъде уважен, както и да бъде допусната съдебна делба върху имотите по пунктове 1 и 2 от исковата молба.

В писмено становище по делото адвокат Немчева поддържа оплакванията направени с въззивната жалба, като моли съда да приеме че представеното по делото саморъчно писмено завещание е нищожно по аргумент на чл. 42 б.”б от ЗН, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗН, тъй като не се доказва от събраните по делото доказателства, че същото е изписано саморъчно от завещателката и носи нейния подпис. Заключението на вещото лице за това че е най – вероятно пописа под завещанието е положен от Б. Д., не е достатъчно за да се докаже неговата валидност. Съобразно нормата на чл. 154 ал. 3 пр.2 от ГПК/отм./, във връзка с чл. 127 ал.1 изр. 1 от ГПК/отм./, страната която е представила саморъчното завещание, съставляващо частен дизпозитивен документ, има процесуалната тежест да докаже при оспорване от другата страна, че текста на завещанието е изписан от завещателката и неин е подписа поставен под него. Такова пълно и главно доказване в рамките на настоящия процес не е осъществено от страната която е представила завещанието и черпи права от него. Изложени са съображения, че ако съдът приеме тезата за нищожност на представеното саморъчно завещание, то произнасянето по иска с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН се явява ненужно и излишно, тъй като искането е за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазена част на един от наследниците и не може да бъде намалявано нищожно завещателно разпореждане, тъй като същото не е произвело правно действие. Следва в този случай да се уважи искането за допускане до делба и не недвижимите имоти по пункт 1 и 2 от исковата молба, които първоинстанционният съд е отказал да допусне до съдебна делба. Адвокат Н. като пълномощник на А. В. Д., моли съда в случай че приеме завещанието за действително, да уважи предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН, като намали същото със сумата – 42 361лв., до размера на запазената част на А. Д., за което излага в писменото си становище подробни съображения.

В срока по чл. 201 от ГПК/отм./ е депозирано писмено становище от адвокат Б. Ю., АК Б., пълномощник на М. М. и Г. М., с което се оспорват оплакванията във въззивната жалба изцяло. Твърди се, че представеното саморъчно завещание е автентично и страната която го представя ще се ползва от него, като не са били представени пред първата инстанция доказателства, само защото М. М. не е участвала в това заседание и не е присъствал неин пълномощник. Подкрепя се извода на първостепенния съд, че запазената част на А. В. Д. от наследството на Б. Д. не е накърнено, поради което правилно и законосъобразно, предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН е бил отхвърлен от съда в град Б..

В писмено становище след даване ход на делото по същество, адвокат Ю. поддържа възраженията си от писмения отговор по делото по реда на чл. 201 от ГПК /отм./ Моли съда да счете оспорването на автентичността на представеното саморъчно завещание за неуспешно. Излагат се съображения, че вещото лице П. в експертното си заключение пред въззивната инстанция ясно е посочил, че подписа под саморъчното завещание е на Б. Д., с вероятност от 80-90%, като съмнението се основава на обстоятелството че възрастните хора с възрастта си опростяват подписите си и в този смисъл ги изменят. Поради това следва да се счете, че саморъчното завещание е автентично, подписано е от Б. Д. и е произвело правното си действие, тъй като отговаря изцяло на изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН. Възразява се в писменото становище по делото, че възражението по чл. 30 от ЗН не е направено пред първоинстационния съд надлежно, ката не е конкретизирано според изискванията на процесуалния закон. Това дава основание за твърдения от страна на пълномощника на М. М., че възражението по ч. 30 от ЗН има отношение към имотите, предмет на делбата с идентификатори * и * но не касае жилищния имот. Подкрепят се изводите на първостепенния съд, че предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН е неоснователен, тъй като установява се, че Б. Д. е дарила сина си – А. Д. с 1 / 2 идеална част от жилищен имот, като в последствие този имот е бил отчужден, а А. е получил като обезщетение друг жилищен имот. Оспорват се оплакванията във въззивната жалба в тази връзка, че дарението не е произвело действието си, тъй като отчуждаването не е безвъзмездно и доводите на другата страна относно отчуждените имоти са противоречиви и взаимно изключващи се.

Производството е за делба на наследство по реда на чл. 69 от ЗН, както и за делба на съсобствени недвижми имоти, в първа фаза - по допускане на делбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 69 ал.1 ЗН предявен от А. В. Д. с ЕГН * и Д. М. Д. с ЕГН *, и двамата с адрес: Б., У. “В. А.” № *, срещу: В. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № * и Г. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № * – наследници на Й. Г. Ш.; Е. Г. Б. с ЕГН *, Г. С. Б. с ЕГН * и Н. С. Б. с ЕГН *, и тримата с адрес: Б., У. “Г.С.Р.” № * – наследници на К.Г. К.; М. В. М. с ЕГН * и Г. Б. М., и двамата с адрес: Б., У. “Т. М.” № *, и е за делба на съсобствени недвижими имоти.

Сочи се в исковата молба, че ищците са съпрузи и първият от тях- А. Д. заедно с ответниците /без Г. Б. М./, са наследници на Г. А. Ш., бивш жител на Б., починал на 27.10.1951 г. и М. Г. Ш., бивша жителка на Б., починала на 12.01.1954 г., които са оставили четирима наследници по закон – децата им Б. Г. Д., Й. Г. Ш., К.Г. К. и К. Г. П..

Навадени са фактически твърдения за родствените отношения между страните по делото – А. В. Д. и М. В. М., са брат и сестра и са преки наследници на Б. Г. Д., б.ж. на град Б., починала на 06.04.2005г., дъщеря на общите наследодатели по делото, като последния ответник – Г. Б. М. е неин съпруг. Останалите ответници са преки наследници на К.Г. К. и Й. Г. Ш., като са наследници на общите наследодатели по право на заместване. Пряка наследница е б.ж. на град Б. – К. Г. П., която е починала без да остави преки наследници, поради което наследници на нейния наследствен дял са нейните братя и сестри – Б. Г. Д., Й. Г. Ш. и К.Г. Ш., а по право на заместване техните наследници по закон.

Искането е за делба на два земеделски имота, за което се твърди че са останали в наследство от общите наследодатели на страните, при квоти по 1/ 3 идеална част за всяко от наследствените колена, както и на жилищен имот – апартамент, останал в наследство от Б. Г. Д., при квоти 1/ 6 идеална част за ищците по делото и 5/6 идеални части за М. В. М. и за нейния съпруг.