Решение № 152 от 31.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Дупница, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ат. Пиронев като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510100999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по искова молба на ответниците С. А. Т. и Й. К. Т. за допълване на постановеното по делото решение като бъде допусната делба по отношение на мазе с площ от 17 кв.м. като прилежащо към двустайното жилище и мазета с обща площ от 54 кв.м. като прилежащи към втори жилищен етаж.

Насрещната страна по молбата е получила препис от същата, по която е депозирала отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В съдебната практика се приема, че допълването на решението по реда на чл. 250 ГПК е необходимо само по онези искания и възражения, по които се формира сила на пресъдено нещо, както и по искания, по които съдът дължи произнасяне с диспозитив.

В настоящия случай молбата за допълване изхожда от легитимирана страна, като същата е депозирана в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съображенията за този извод са следните:

Решението, чието допълване се иска, е такова по допускане на делбата (чл. 344 ГПК), като силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на съделителите, делбените имоти и техните квоти. В случая не се твърди да е пропуснат делбен имот, чиято делба е 1 поискана от страните, а единствено разпределението на принадлежностите към всеки от допуснатите до делба имоти. Известно е, че принадлежностите към недвижим имот нямат самостоятелна съдба, а следват тази на главната вещ. Иначе казано, независимо от това дали са изрично посочени в диспозитива, същите не се изключват от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като не са годен обект на право на собственост извън главната вещ, към която принадлежат. След като не са изключени от силата на пресъдено нещо на решението, то непосочвнето им не съставлява основание за допълване на съдебното решение.

Възприемането на обратното становище (че непосочването им в диспозитива на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК ги изключва от силата на пресъдено нещо на решението), би означавало, че същите биха имали различна съдба от тази на главната вещ, а последното противоречи на характера им на принадлежност.

В допълнение на изложеното по-горе, в конкретния случай не е налице основание за допълване на решението по предлагания от молителя начин и поради това, че от приетата експертиза става ясно, че един от допуснатите до делба имоти се състои от две жилища, докато мазетата са общо три (т.е. молителите предлагат едно от жилищата да разполага с две мазета, а докато за останалите две остава едно мазе).

Наред с горното, предлаганото разпределение на мазетата не се твърди да следва нито от одобрен архитектурен проект, нито от нотариалните актове, въз основа на които са признати правата на страните. Различен извод не следва и от приетата експертиза, в която е посочено кое от мазетата от коя от страните се ползва, но фактическото ползване не е равнозначно на принадлежност към конкретен обект на делбата, тъй като всяка от страните притежава права върху всяка от делбените вещи. Аргументът, че съдът бил допуснал служебна експертиза също не навежда на различен извод, тъй като експертизата е допусната с оглед първоначалното искане за допускане на делба на цялата сграда, срещу което е релевирано възражение за придобивна давност на отделни реални части (в който случай съдът дължи преценка дали възражението за давност касае самостоятелни обекти, подлежащи на изключване от делбената маса при основателност на възражението).

Не е налице основание за допълване на решението и поради това, че в мотивите на решението изрично е посочено, че съдът не дължи изрично произнасяне по поисканите въпроси.

В обобщение, поставените въпроси няма пречка да бъдат разрешени и във фазата по извършване на делбата, след изясняване на точния брой на самостоятелните обекти, от които се състои всеки от делбените имоти, както и след изясняване на групите съделители, между които ще бъде изършена делбата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. А. Т. и Й. К. Т., обективирано в молба от 09.03.2026г. за допълване на решение № 43 от 29.01.2026г. по гр.д. № 999/2025г. по описа на РС-Дупница.

2

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3