Протокол № 208 от 30.04.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 208 гр. Сливен, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500139 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Въззивното дружество „Е. Миролио“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител по закон. За него се явява процесуален представител по пълномощие - адв. Р. К. от АК Сливен, редовно упълномощена от първата инстанция и приета от днес пред настоящата.

Въззиваемият И. Т. Х., редовно призован, не се явява явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие - адв. Е. П., редовно упълномощена от 18.03.25г. и приета от днес, която посочва, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява ход на делото да бъде даден.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото. Няма пречки.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.

1

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №122/11.02.2025г. по гр.д. №4750/2024г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Е. Миролио“ ЕАД, гр. Сливен да заплати на И. Т. Х., както следва: сумата от 14028лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2023г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер до пълния предявен размер от 23000лв. е отхвърлен като неоснователен; сумата от 993,68лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2023г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер до пълния предявен размер от 2484,21лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени на страните разноски по съразмерност и ответното дружество е осъдено да заплати съответна държавна такса върху уважените размери на исковите претенции в размер на 679,75лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „Е. Миролио“ ЕАД, гр. Сливен в осъдителните за дружеството части.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - И. Т. Х., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С определение от закрито заседание от 10.04.2025 г., съдът е приел въззивната жалба за редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на същата, както и на писмения отговор.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Определението е връчено на страните с призовките за днешното съдебно заседание.

2

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам писмения отговор.

Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.

В становището си адв. П. посочва, че оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, няма доказателствени искания.

С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на

УСТНИТЕ

С Ъ С Т Е З А Н И Я:

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви моля да отмените изцяло първоинстанционното решение дотолкова, доколкото по делото има събрани категорични данни, че настъпилата вреда е единствено и изцяло в резултат на поведението на въззиваемата страна в условията на груба небрежност при тотална липса на спазване на изискванията за безопасност при работа. Такава е и съдебната практика, която съм посочила. Ако все пак счетете, че са налице условия за обезщетяване на някаква част от настъпилите увреди – имуществени и неимуществени, то ще ви моля да редуцирате така определеният размер с процент за съпричиняване поне 98, като ще ви моля този процент да бъде съобразно претендираната сума от пострадалото лице, а не както е постъпил първоинстанционния съд, макар и допустимо, съобразно практиката на ВКС, но считам, че в случая е неоснователно завишена претенцията и след това редуцирана с този малък процент. Считам, че цялото дело доказва категоричното невнимание и неспазване на трудовите правила, норми, включително и на житейските такива от пострадалото лице, поради което считам, че и не следва работодателя да търпи каквито и да е санкции в 3 тази насока. Затова ви моля да постановите вашето решение в този смисъл.

Претендирам направените по делото разноски, които са в размер на държавната такса. В становището си съм изразила възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна. Видях, че е при условията на чл. 38а от ЗА, така че в тази връзка оттеглям така направеното възражение.

В писменото си становище адв. П. посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и моли съда да го потвърди в обжалваната част. Посочва, че безспорно е установена трудова злополука, а определеното обезщетение е по справедлив размер, отговарящ на критериите на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски по чл. 38 ал.2 от ЗА.

Съдът намира делото за разяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебно решение на 12.05.2025 г.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11.20 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4