Решение № 10335 от 23.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10335 гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110121607 по описа за 2022 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба от В. К. А. против Изпълнителна агенция по горите с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № К-1216 от 01.11.2021 г. бил назначен към ответника на длъжността Директор на Регионална дирекция по горите – гр.

Пазарджик за времето, до което длъжността бъде заета въз основа на конкурс с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Определено било трудово възнаграждение в размер на 2140 лева. На 16.02.2022 г. при падане ищецът ударил главата си, от което получил черепно-мозъчна травма, като на същия ден бил приет в болница, за което уведомил ответника. След два дни, на 18.02.2022г. ищецът е бил изписан от болницата, като с два болнични листа му било предписано домашно лечение за периода от 16.02.2022 г. до 02.04.2022 г. – събота. На 04.04.2022 г. се явил на работа. От счетоводството му казали, че вече не е директор и му дали ксерокопие на Заповед № К162/22.02.2022 г., от която разбрал, че трудовото му правоотношение като директор на РДГ – П , било прекратено считано от 23.02.2022 г. В заповедта било записано, че му била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели на 23.02.2022 г. След полученото копие на заповедта, на 04.04.2022 г. ищецът се регистрирал като безработен в Дирекция Бюро по трудаВелинград. Ищецът счита, че заповедта за уволнение била незаконна. Преди да бъде назначен на процесната длъжност, ищецът заемал длъжността главен горски инспектор в РДГ- Пазарджик за периода от 15.02.2018г. до 26.04.2021 г., тоест 3 години,2 месеца и 9 дни. Бил и Директор на Държавно Горско Стопанство „Селища съгласно Договор за управление №4/21.04.2021 г.

1

Посочените длъжности били идентични с процесната. Трудовият договор бил сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ и следвало да се счита за безсрочен.

Процесната заповед се явявала незаконосъобразна, защото била издадена в период на ползван от ищеца отпуск за временна нетрудоспособност, поради заболяване и по тази причина се ползвал със закрилата, предвидена в КТ.

Оспорва заповедта да му е била връчвана при отказ. Моли съда да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 23.02.2022 г. до 23.08.2022 г. в размер на 8154,93 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност и прекратяването на същото. Счита, че заповедта била законосъобразна. Ищецът бил ползвал болнични за периода от 29.12.2021 г. до 23.02.2022 г. плътно с изключение на два работни дни – 14 и 15 февруари 2022 г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му била редовно връчена при отказ. На 16.02.2022 г. ищецът изпълнявал трудови функции, въпреки че бил с черепна травма. Предишните трудови длъжности, изпълнявани от ищеца, били различни от процесната, поради което чл. 70, ал. 5 КТ бил неприложим. Заплащането на обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца било недължимо, тъй като този срок не бил изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, редовно призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, не взема становище. Ответникът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Между страните не се спори, че ищецът е бил служител към ответника на длъжност Директор на Р д по г – гр. П на основание трудов договор № К1216 от 01.11.2021 г. като трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № /22.02.2022 г. Видно от приложеното копие на трудовия договор, същият е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда, за времето, докато длъжността Директор на Р д по г – гр.

П бъде заета въз основа на конкурс. Определен е шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. С процесната заповед трудовото правоотношение е прекратено в срока за изпитване. Същата е била връчена на ищеца при отказ, както е установено от подписите на двама служители – М С и С М . От ищеца по делото е представено копие на Договор за управление № 4 от 21.04.2021 г. (л. 17 до л. 24 по делото), сключен между ищеца и Южноцентрално държавно предприятие. По силата на този договор ищецът се е задължил за срок от пет години да ръководи и представлява Д г с „С в качеството му на директор на поделение. Правата и задълженията на директора на поделение са подробно описани в чл. 12 т. 1 – т. 22. По делото е представено и копие от л. 7 на трудова книжка на ищеца (л. 16 по делото) от която се установява, че ищецът е заемал длъжността Главен горски инспектор към ответника за периода от 15.02.2018 г. до 26.04.2021 г. По делото са представени и копия на епикриза от хирургично отделение и два броя болнични листи (л. 9 до л. 13 от делото), от които се установява, че от 16.02.2022 г. до 18.02.2022 г. ищецът е бил приет за лечение с диагноза 2 мозъчно сътресение без открита вътречерепна рана, като му е било предписано болнично лечение за периода от 16.02.2022 г. до 19.03.2022 г. и домашно лечение за периода от 19.03.2022 г. до 02.04.2022 г.

От ответника е представен препис от длъжностна характеристика за длъжността Директор на р д по г (л. 55 от делото), връчена на ищеца на 01.11.2021 г., както и препис на два броя длъжностни характеристики за длъжността Главен горски инспектор (л. 67 до л. 70 от делото), връчвани на ищеца по време на изпълняване от негова страна на тази длъжност.

Като свидетел по делото беше разпитан Т И Б – служител на ответника. Заявява, че на 23.02.2022 г. рано сутринта пристигнал във Велинград заедно с двама колеги: М С и С Ми . Целта на посещението им във В била да връчат процесната Заповед за прекратяване на трудовото.

Около 7 ч. сутринта пристигнали във В и се отправили към дома на ищеца.

Застанали пред входа да чакали да излезе, за да му връчат заповедта. Около 07:00 – 07:15 били пред блока на ищеца. Към 07:45 той излязъл от входа на блока и се отправил към личния си автомобил. Заедно с него била и дъщеричката му. Тогава свидетелят не говорил с него тъй като не искал разговорът, който щели да проведат, да се състои пред дъщеря му. Детето било предполагаема възраст 8-10 г. Когато излязъл от входа, свидетелят се усмихвал, състоянието му било бодро и весело. Свидетелят не забелязал да има някакво физическо страдание, нито физически белези. Към 9 часа тримата служители засекли ищеца пред входа на жилището му. Застанали до него, като свидетелят не забелязал никакви белези по него, нито пък видими страдания. Изчакали го да се върне пред блока. Той управлявал колата, с която закарал дъщеря си. Останал в автомобила около 5 мин. провеждайки някакъв телефонен разговор. Служителите не се познавали с ищеца преди този момент. Свидетелят му се представил, с име, фамилия и длъжност и му съобщил целта, за която служителите били там. Свидетелят му показал процесната заповед. Прочел нейното съдържание, като наблегнал на правното основание – чл. 71 от КТ – на което се прекратява неговото трудово правоотношение. Попитал ищеца желае ли да подпише заповедта. Той отговорил, че иска да си помисли. Пожелал да се посъветва с адвокат. Заявил, че ползва отпуск по болест. Свидетелят му казал, че няма време да чака.

Ищецът отказал да я подпише. След което служителите си тръгнали. Отказът бил подписан от двамата служители, които били свидетели и присъствали на момента на отказа за подписване. И М С и С М присъствали през цялото време на срещата. Отказът на ищеца да получи заповедта бил вписан в нея от двамата служители.

След преценка на тези показания, съдът ги намира за обективни и вътрешно непротиворечиви. Наличието на евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, налага извършване на преценка на показанията му по реда на чл. 172 ГПК. Настоящата съдебна инстанция ги приема за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня дадени случаи по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет.

Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на 3 правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Редно е да се отбележи също така, че всеки свидетел дава показанията си под страх от наказателна отговорност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че наличието на трудово правоотношение между свидетеля и ответника по делото не може да изключи изначално възможността същият да свидетелства и да дава достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, поради която съдът при преценка на свидетелските показания следва да подходи с по-завишена критичност. В случая по делото липсват дори индиции, че свидетелят е недобросъвестен, респ. че показанията му изопачават фактите, за които свидетелства.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Доколкото в случая в договора е уговорен неопределен срок – докато длъжността Д на Р д по г – гр. П бъде заета въз основа на конкурс – съдът намира, че шестмесечният срок, уговорен в полза на работодателя, не противоречи на тази разпоредба. Съгласно ал. 4 на същия член В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск, а съгласно ал. 5 – за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Във връзка с последната разпоредба е основното съображение на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед – фактите, че същият е заемал длъжността Г г и към ответника за периода от 15.02.2018 г. до 26.04.2021 г. и длъжността директор на поделение към Държавно горско стопанство „С според него приравняват изпълняваните от него длъжности на длъжността Директор на Регионална дирекция по горите – гр. П , поради което процесният трудов договор бил сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ и следвало да се счита сключен без срок за изпитване за неопределено време. След анализ на доказателствената съвкупност съдът намира следното: длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите“, съобразно приетата по делото длъжностна характеристика (л. 51 от делото) се намира в йерархията на Изпълнителната агенция по горите, като е директно подчинена на Изпълнителния директор на Агенцията и стои над служителите по утвърдено длъжностно разписание. Основните задължения на длъжността са да ръководи, организира и представлява съответната регионална дирекция.

Също така възлага изработването на планове за горите, съгласно Закона за горите, утвърждава същите, изготвя доклади за работата на съответната регионална дирекция, издава актове, свързани с трудовите правоотношения с другите служители на дирекцията, издава индивидуални административни актове, утвърждава и контролира система за финансово управление и контрол. Длъжността „Главен горски инспектор“ съобразно приетите по делото длъжностни характеристики (л. 67 до л. 70 от делото) също се намира в йерархията на Изпълнителната агенция по горите. Тя е непряко подчинена на длъжността Директор на Регионална дирекция по горите, като между двете длъжности, съществуват още две длъжности – контролиращ ръководител и оценяващ ръководител – като тези две длъжности са в отношение на субординация с длъжността Директор на Регионална дирекция по горите и в 4 отношение на суперординация с длъжността „Главен горски инспектор“. Тази длъжност е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството, изготвяне на анализи и отчети, осъществяване на контрол по изпълнението на вече изработените планове за горите, съгласно Закона за горите, участие в комисии по проверка и одобряване на различни актове, участие и контрол в различни проверки, консултиране, съставяне на констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения. Анализът на длъжностните характеристики показва, че тези длъжности не са с идентични или сходни трудови функции. Длъжността „Главен горски инспектор“ е административно-обслужваща директора на Регионална дирекция, докато, дейността на последния е организационноуправленска. Поради това съдът намира, че между тези две длъжности не е налице идентичност, която да отговаря на заложения в чл. 70, ал. 5 КТ критерий „за една и съща работа“. Заеманата от ищеца длъжност директор на поделение към Държавно горско стопанство „Селище“ също не е основание за приложимост на тази разпоредба, тъй като не отговаря на изискването ищецът да е служител в едно и също предприятие. Този договор е сключен между него и Южноцентрално държавно предприятие ДП – юридическо лице, създадено на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за горите вр. чл. 62, ал. 3 ТЗ.

Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43b424be-a064-4ac2-ae0e-3528d96626a3