Решение № 112 от 07.05.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. С., 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. К. като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20252200100024 по описа за 2025 година

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация чл. 2 ал.1, т.3 предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините/ЗОДОВ/ и цена съответно: 2400 лв и 26 000лв.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.11.2020г РП-С. образувала срещу нея ДП №3/2020 по описа на ОСО при РП-С., пр. № 141/2020г по описа на РП-С., за това, че на 27.09.2016, в гр.С., ж.к.“С.к. **, след предварителен сговаряне с Д. В. К., поч. на ***г, е държала акцизни стоки без бандерол - етилов алкохол с различен градус плато и процентно съдържание на алкохол в пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, на стойност 816.47 лв, като случаят не е маловажен- престъпление по чл. 234 ал.3. т.2 вр. ал.1 предл.2 от НК.

Твърди, че с постановление на прокурора от 18.11.2020г била привлечена в качеството на обвиняем и взета мярка за неотклонение „подписка“, а на 06.01.2021г РП-С. внесла обвинителен акт срещу нея за престъпление по чл. 234 ал.3 т.2 вр. с ал.1 предл.2 НК, по който било образувано НОХД № 72/2021г по описа на РС-С..

По същото дело били проведени общо 23 с.з., в които били разпитани множество свидетели, в т.ч. такива, които познавала и с които работила като управител на „Качара“ЕООД, бивши служители на заведението „М.е.“, били изслушани и заключенията на три съдебни експертизи.

С присъда от 10.04.2024г била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и оправдана.

По протест на прокуратурата било образувано ВНОХД 448/2024г на СлОС, по което е 1 постановено решение № 229/22.11.2024г, с което присъдата на първоинстанциония съд била изцяло потвърдена.

Твърди, че в резултат на незаконното обвинение, претърпяла множество неимуществени вреди. Изпаднала в депресия, започнала да вдига кръвно, станала потисната, изгубила общителността си.

Тъй като по време на досъдебното производство многократно била призовавана от разследващите органи, а също така нейните роднини, познати, съседи, колеги и постоянни клиенти на заведението“М.е.“, обвинението станало достояние на много хора от близкия й приятелски, роднински и делови кръг. На практика всички хора, с които ежедневно се срещала и работела, знаели за това обвинение и зад гърба й говорели, че е престъпник, който ще влезе в затвора.

Нейните близки и познати непрекъснато питали дали ще влезе в затвора, започнали да се отнасят към нея с недоверие, да я отбягват, а всички приятелски семейства, с които преди това постоянно общували, не искали да я виждат и контактуват с нея. Работещите в заведението започнали за обсъждат обвинението и че ако влезе в затвора, ще останат без работа. Клиентите на тяхната сергия не купували зеленчуци , а тези на заведението не желаели повече да го посещават, защото била подсъдима.

Твърди, че общо четири години била обект на присмех и съжаление от страна на съседи и приятели, които била принудена да търпи.

Същевременно, повдигнатото й обвинение било за тежко умишлено престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години и лишаване от права, включително от правото за упражнява търговска дейност, поради което тя се страхувала, че може да влезе в затвора за дълъг период от време и няма да може да се грижи за баща си, който бил болен и възрастен. А ако бъде лишена от право да упражнява търговска дейност, това била единствената дейност, с която се издържало цялото й семейство.

Това обвинение имало неблагоприятни последици върху психиката и здравето й, ограничила социалните си контакти и била дискредитирана в обществото, в т.ч. приятели, роднини и хората ,с които работела.

Освен това, по НОХД № 72 /21 на СлРС заплатила адв. хонорар в размер на 1600лв, а пред въззивната инстанция- още 800лв, или общо 2400лв, които суми договорила и платила по банков път съгласно договори за правна помощ от 03.09.2021г и 18.06.2024г, които суми се явявали разход и имуществена вреда от незаконното обвинение.

Иска се постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 26 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда и сумата 2400лвобезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 22.11.2024г до окончателното изплащане. Претендират се разноски по настоящото дело.

2

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.

Не оспорва наличие на влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД № 72/2020г на СлРС, с която ищцата е призната за невиновен и оправдана по повдигнато обвинение .

Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди, в т.ч. за влошено здравословно състояние, тъй като с исковата молба не са представени никакви доказателства за това.

Недоказани били и твърденията за влошени взаимоотношения с персонала на заведението „М.е.“ , клиенти и партньори.

След справка в ТР, се установило, че в периода на водене на наказателното производство срещу нея, тя не е била управител или съдружник на „Качара“ЕООД, а наименованието на ТД било променено на 20.07.20218г на „Стил ССИ 75“ЕООД., тоест в същия 4-годишен период, „Качара „ЕООД не е съществувало, поради което твърденията на ищцата относно претърпени негативни емоции, свързани с работещите в заведението „М.е.“ били безпочвени и недоказани.

Липсвали доказателства, че в периода 10.11.2020г- 22.11.2024г, тя е била наемател, собственик или ползвател на заведението, а на ОП-С. било служебно известно по повод на водено гр.д. №16/2024г на СлОС, където в исковата молба твърдяла, че е стопанисвала процесното заведение до 2018г. Затова било нелогично сега да твърди, че е понесла вреди от негативно отношение в работещите в заведението „М.е.“ в периода 10.11.2020г- 22.11.2024г.

Освен това, в същия период, тя била привлечена към наказателна отговорност по няколко досъдебни производства и към настоящия момент била обвиняема по ДП № 57/2015г по описа на ОСО при СП, преобразувано в сл.дело № 25/2022г на ОСО при ОП-С. за престъпление по чл. 253 ал.4 вр.с ал.3, вр. чл. 26 ал.1 НК.

Качеството на обвиняемо лице по това ДП ищцата придобила на 26.02.2018г и към момент продължавала да бъде обвиняема по две наказателни производства за периода, за който твърдяла, че е понесла вредите.

Тъй като по второто обвинение за престъпление по чл.253 НК се предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 12 години и глоба от 20 000 лв до 200 000лв, а по настоящото обвинение, за което е оправдана, се предвиждало наказание от 2 до 8 години и лишаване от права, логично било да изпитва притеснения от бъдещо наказание , което би получила за най-тежко наказуемото деяние, а това не било предмет на делото, по което е постановена оправдателна присъда.

Ищцата твърдяла, че е понесла неимуществени вреди по настоящото дело, така и по гр.дело № 16/2024г на СлОС с едни и същи доводи. Единствената разлика била, че произтичали от две различни наказателни производства.

Обезщетението за неимуществени вреди било в изключително завишен размер, 3 несъответстващ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдебната практика и икономическата действителност. Размерът на обезщетението надхвърлял средният годишен доход на едно лице към 2020г- 2024г.

При определяне размера на обезщетението следвало да се има предвид, че срещу ищцата е воденото досъдебно производство в разумните срокове по чл.6 §1 и чл.13 от КЗПЧОС.

ДП било образувано на 10.11.2020г, а обвинителния акт- внесен в съда на 06.01.2021г , тоест ДП е приключило в рамките само на два месеца.

Съдебната фаза продължила повече от три години, но това обективно не можело да се повлияе от прокуратурата, поради което не следвало и да носи отговорност.

Оспорва и иска за имуществени вреди като недоказан, тъй като не било видно от договора за правна защита и съдействие дали уговорената сума от 1600лв е действително платена от ищцата. Липсвал документ, установяващ плащането.

По отношение на втората сума от 800лв, се твърди, че е представено ПН от 21.06.2024г, видно от което е платена от ищцата по НОХД № 72/2021. Присъдата обаче била постановена на 10.04.2021г, като не ставало ясно защо е направено плащане два месеца след узнаване на присъдата, вероятно поради злоупотреба с права.

В с.з. ищeцът лично и представляван от процесуален представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и писмени бележки.

В с.з. Прокуратурата на Република България се представлява от Прокурор по ОП-С., който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Ж. Б. К. е на 55 години, български гражданин, неосъждана, вдовица.

На 08.12.2015г е образувано ДП № 57/2015г по описа на Специализираната прокуратура, пр.пр. № 550/2015г по описа на СП, по което с постановление от 12.12.2019г, Ж. Б. К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр. с ал.2 НК.

По това досъдебно производство са били привлечени в качеството на обвиняеми още Николай Пенчев Петрово, Богомил Д.ов К., Д. В. К. и Веселин Д.ов К..

С постановление от 04.08.2023г на ОП-С., наказателното производство по отношение на ищцата е прекратено за обвинение по чл. чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр. с ал.2 НК, но продължава по повдигнатите обвинения по чл. 253 ал.4, вр. с ал.3 т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.2, пр.3, вр с ал.1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с ал.1 НК и по чл. 354а ал.2, т.1 вр с ал.1, изр. 1 пр.4, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 НК.

4

С решение № 20/27.01.2025г по в.гр.дело №375/2024г на БАС, Прокуратурата е осъдена за заплати на ищцата сумата 4000лв- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр. с ал.2 НК, в която част наказателното производство е прекратено с Постановление от 04.08.2023г на ОП-С., ведно със законната лихва от 16.08.2023г.

По второто обвинение за престъпление по чл.253 НК/пране на пари/ в ОС-С. е внесен обвинителен акт срещу ищцата, по който е образувано НОХД № 349/2024г, което още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В хода на разследването по коментираното ДП е установено, че двама от обвиняемитеЖ. Б. К. и Д. В. К., са съхранявали акцизни стоки без бандерол на територията на гр.С., с което са осъществили състава на престъпление по чл. 234 ал.3 т.2 и т.3, вр. с чл. 234 ал.1 НК.

Тогава наблюдаващият Прокурор при Специализираната прокуратура е преценил, че следва да се отделят материалите, касаещи цитирания състав на престъпление и с Постановление от 22.11.2019г, са отделени материали и изпратени на РП-С., по които е образувана пр.пр. с вх. № 141/2020г.

Процесното ДП № 3/2020г по описа на ОСО при ОП-С., е образувано след отделяне на материали от ДП № 57/2015г по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура и приемане по компетентност от РП-С. на производството завеждането на преписката по същото, което е станало с Постановление от 16.01.2020г.

Отделените материали са изпратени по компетентност на РП-С. с оглед разследване на извършено на територията на гр.С. престъпление по чл. 234 ал.3, т.2 и т.3 вр. с чл. 234 ал.1 НК, от Д. В. К. и Ж. Б. К..

С постановление за привличане на обвиняем от 10.11.2020г, Ж. Б. К. е привлечена в качеството на обвиняем по същото досъдебно производство, за това, че на 27.09.2016г, в землището на гр.С., ж.к.“Сини камъни“ бл.61, след предварително сговаряне с Д. В. К./ починал на ***г/, държала акцизни стоки без бандерол- етилов алкохол с различен градус плато и процентно съдържание на алкохол в пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, всички на обща пазарна стойност 816.47лв, като случаят е немаловажен- престъпление по чл. 234 ал.3 т.2, вр. с ал.1, предл.2 НК.