Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 30 от 14.10.2020, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Наказателно дело от общ характер 1268/2020
Вид
Присъда № 30
Подписан
14.10.2020
В сила
30.10.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА МИЛАНОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 30/14.10.2020г. по НОХД № 1268 по описа на Районен съд град Монтана за 2020 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият В. К. И. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 29.06.2020г. в село Владимирово, обл. Монтана, ул.

„Огоста” № 19, при условията на опасен рецидив - след като е осъждан за извършването на тежки умишлени престъпления с влезли в сила присъди по:

НОХД № 30028/2015 год. на PC - Монтана, в сила от 17.02.2015 год. на една година лишаване от свобода; по НОХД № 1815/2015 год. на МРС, в сила от 15.12.2015 год. на шест месеца лишаване от свобода; по НОХД № 356/2016 год. на МРС, в сила от 08.04.2016 год. на две години лишаване от свобода; по НОХД № 93/2018 год. МРС, в сила от 07.03.2018 год. на две години лишаване от свобода; по НОХД № 174/2018 год. на PC - Берковица, в сила от 24.07.2018 год. на осем месеца лишаване от свобода; по НОХД № 1437/2019 год. на МРС, в сила от 16.09.2019 год. на осем месеца лишаване от свобода и по НОХД № 556/2020 год. на МРС, в сила от 23.06.2020 год. на 1 год. и шест месеца лишаване от свобода, като посочените наказания не са били отложени на основание чл.66. ал.1 от НК и от изтърпяването на наказанията не са изтекли пет години съгласно чл.30, ал.1 от НК, отнел от владението на Я. Г.

Ц. от с.с. чужди движими вещи - метален бокс с четири дупки на стойност 5 лева и парична сума в размер на 90,00 лева негова собственост, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание при спазване на изискванията на закона.

Подсъдимият В. К. И. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение в хода на съдебното производство. Моли съда да наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващите вината обстоятелства.

При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.

Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите Я. Г. Ц. , ххххх

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и 1 възраженията на страните намира за установено следното:

Подсъдимият В. К. И. е с начално образование, безработен, осъждан многократно, включително и на ефективно изтърпяване Лишаване от свобода, като към настоящия момент се намира в затвора - гр. Враца по изтърпяване на групиране на наказания.

Свидетелят Я. Г. Ц. живее в село Владимирово, обл.Монтана, на ул.

„Огоста” № 19 заедно с родителите си. Обитават къща на два етажа, като свидетелят Я. Г. Ц. има своя стая, находяща се на втория етаж. В двора има и лятна кухня, където повече време майката на пострадалия – свидетелката хххххх пребивава.

На 29.06.2020г. около 17.00 часа свидетеля хххх се прибрал от работа и се качил в стаята си, за да остави парите, заработени през деня. До леглото в стаята си, от дясно има нощно шкафче, в което бил оставил пари в брой общо сумата от 90,00 лева, които били в две банкноти от по 20.00 лв. номинал и една банкнота с номинал от 50.00 лева. В показанията си пострадалият твърди, че сутринта, около 05.00 часа, преди да тръгне за работа е бъркал в шкафчето и е сигурен, че парите са си били на мястото. Освен това, върху същото нощно шкафче свидетелят хххх бил оставил един метален, черен бокс с четири дупки за пръстите, които бил закупил преди време от оръжеен магазин в гр. Монтана за сумата от 5.00 лева.

Свидетелят хххх разговарял с майка си, от която разбрала, че през деня е чистила стаята му, но тогава парите са си били все още на мястото. През деня къщата била отключена. Баща му през деня е бил на работа.

На 03.07.2020 год. на центъра в селото свидетелят хххх бил заплашен от подсъдимия В. К. И. да не подава жалба в полицията за кражбата, в противен случай ще посегне на семейството му. Държал в едната си ръка малко джобно ножче. Това е една и от причините пострадалият хххх да не сезира своевременно органите на полицията за извършената му кражба.

След няколко дни обаче свидетелят хххх бил потърсен от местни полицаи, които го разпитали за кражбата и той се престрашил да им разкаже.

От тях разбрал, че са разкрили извършителя на кражбата и по - късно металният бокс му бил върнат с протокол.

Противозаконноотнените пари в размер на 90.00 лева не са върнати на собственика им – свидетелят хххх.

Свидетелките хххх - барман в заведение на фирма „ПиЕл-09” ЕООД, находящо се в с. Владимирово, обл. Монтана и хххххх от с. Владимирово, обл. Монтана, която работи като продавач - консултант във фирма ххххх” установяват, че подсъдимият В. К. И. , известен с прякора „ххххх” дни след извършеното противозаконнно отнемане от дома на пострадалия разполагал с 2 пари и заплащал поръчаното.

Свидетелят хххххх работи като мл. ПИ към РУ - Монтана, като обслужва територията на Община Бойчиновци, обл. Монтана. На 29.06.2020г. получи оперативна информация, че подсъдимият В. К. И. , който на 15.06.2020г. бил освободен от затвора - гр. Враца, е влязъл в двора на една жена от село Владимирово, обл. Монтана. В тази връзка свидетелят ххххх посетил селото, открил подсъдимия В. К. - „ххххх” и разговаря с него. При разговаря забелязал в едната му ръка метален бокс. Поинтересувал се е откъде го е взел и подсъдимият И. му отвърнал, че му го е дал хххх хххх ххххх, по прякор „ххххх”.

Полицейският служител издирил свидетеля ххххх, разговарял с него и разбрал, че всъщност той никога не е давал на подсъдимия И. метален бокс, а и никога не е притежавал такъв. Няколко дни по-късно свидетелят ххххх разбрал, че този метален бокс е бил откраднат от дома на свидетелката хххххх, както и сумата от 90.00 лева, за които всъщност е установено, че са собственост на сина й – свидетелят хххх.

Видно от назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице хххх се установява, че стойността на металния бокс е 5.00 лева. Размерът на МРЗ за страната към датата на деянието е 610.00 лева и се нанася 0.01 път в размера на причинената щета.

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства, а именно: свидетелските показания на свидетелите Я. Г. Ц. , хххххх, хххх, хххххх, ххххх и хххх ххххх хххх, както и заключението на вещо лице хххх, както и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.

При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият В. К. И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и 3 подреден.

От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.

„А” и б. „Б” от НК, а именно на на 29.06.2020г. в село Владимирово, обл.

Монтана, ул.„Огоста” № 19, при условията на опасен рецидив - след като е осъждан за извършването на тежки умишлени престъпления с влезли в сила присъди по: НОХД № 30028/2015 год. на PC - Монтана, в сила от 17.02.2015 год. на една година лишаване от свобода; по НОХД № 1815/2015 год. на МРС, в сила от 15.12.2015 год. на шест месеца лишаване от свобода; по НОХД № 356/2016 год. на МРС, в сила от 08.04.2016 год. на две години лишаване от свобода; по НОХД № 93/2018 год. МРС, в сила от 07.03.2018 год. на две години лишаване от свобода; по НОХД № 174/2018 год. на PC - Берковица, в сила от 24.07.2018 год. на осем месеца лишаване от свобода; по НОХД № 1437/2019 год. на МРС, в сила от 16.09.2019 год. на осем месеца лишаване от свобода и по НОХД № 556/2020 год. на МРС, в сила от 23.06.2020 год. на 1 год. и шест месеца лишаване от свобода, като посочените наказания не са били отложени на основание чл.66. ал.1 от НК и от изтърпяването на наказанията не са изтекли пет години съгласно чл.30, ал.1 от НК, отнел от владението на Я. Г. Ц. от с.с. чужди движими вещи -метален бокс с четири дупки на стойност 5 лева и парична сума в размер на 90,00 лева негова собственост, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

Видно от приложената справка за съдимост по делото, рег.

№2000/13.10.2020г. е видно, че подсъдимият В. К. И. е осъждан до момента на деянието по настоящето производство общо 17 пъти за извършвани престъпления от общ характер, всички против собствеността. На 15.06.2020г. подсъдимият В. К. е освободен от Затвора град Враца по изтърпяване.

Релевантни за настоящата квалификация по обвинението са присъди както следва: 1. по НОХД № 30028/2015 год. на РС-Монтана, в сила от

17.02.2015 год. на една година лишаване от свобода; 2. по НОХД № 1815/2015 год. на МРС, в сила от 15.12.2015 год., на шест месеца лишаване от свобода;

3. по НОХД № 356/2016 год. на МРС, в сила от 08.04.2016 год., на две години лишаване от свобода; 4. по НОХД № 93/2018 год. МРС, в сила от 07.03.2018 год. на две години лишаване от свобода; 5. по НОХД № 174/2018 год. на РСБерковица, в сила от 24.07.2018 год. на осем месеца лишаване от свобода; 6. по НОХД № 1437/2019 год. на МРС, в сила от 16.09.2019 год. на осем месеца лишаване от свобода; 7. по НОХД № 556/2020 год. на МРС, в сила от 23.06.2020 год. на 1 год. и шест месеца лишаване от свобода. Посочените наказания не са били отложени на основание чл.66, ал.1 от НК и от изтърпяването им не са изтекли пет години съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.

4

От горното се налага извода, че подсъдимият В. К. е осъществил престъплението по настоящето производство в условията на опасен рецидив съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК, т.е. извършил е престъплението по настоящето производство, след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти с влезли в сила присъди на лишаване от свобода за умишлени престъпления, които наказания да бъдат изтърпени ефективно, като изпълнението на поне едно от тях не е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъщественото от него деяние от субективна страна.

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с показанията на свидетелите и писмените доказателства.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият В. К.

И . е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.

Причина за извършване на престъплението е ниска правна култура.