Решение № 91 от 27.05.2026, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Попово, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100917 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В***, ул. „**, представлявано от управителя Р.И.Т., чрез адвокат С. П. – ВТАК, със служебен адрес за призоваване: гр. В***, ул. „***, срещу ОБЩИНА О., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. О., ул. „С***, представлявана от Кмета на Община О..

Излагат се твърдения, че между ищеца „***“ ЕООД и Община О. на 27.10.2022 г. е бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, със срок една стопанска година – от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. По силата на договора общината е предоставила на ищеца за временно и възмездно ползване множество имоти, находящи се в землищата на гр. О. и селата *** с обща площ над 1 301.69 дка. Страните са уговорили наемна цена в общ размер 24 508.99 лв., която ищецът твърди, че е заплатил изцяло и предварително по банков път още при сключване на договора, като това плащане е удостоверено с издадена от ответника фактура.

Съгласно договорните клаузи ищецът се е считал за въведен във владение на имотите от началото на стопанската година – 01.10.2022 г., и е започнал тяхното ползване. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е извършвал почистване на наетите имоти, като в хода на тези дейности е добивал дървесина. За всяка добита дървесина, съгласно уговореното в договора и решенията на Общински съвет - О., ищецът твърди, че е заплащал дължимите цени въз основа на фактури, издадени от общината, като всички такива фактури са били изцяло платени.

Ищецът сочи, че с издадената от Кмета на Община О. Заповед № РД-09-63 от 09.03.2023 г. договорът за наем е бил едностранно прекратен. Като основание за това прекратяване в заповедта е посочено твърдяно неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в незаплащане на добита дървесина от конкретен имот. Според ищеца това прекратяване е било неочаквано, тъй като преди издаването на заповедта не е бил уведомяван за наличие на неизпълнение или за намерение договорът да бъде развален, а с общинските служители е поддържал текуща комуникация относно издаването и плащането на фактури.

Ищецът категорично оспорва твърденията за неизпълнение, като поддържа, че всички фактури за добитата дървесина, включително тези, издадени на 19.01.2023 г., са били платени. Оспорва се и наличието на незаконна сеч, като се сочи, че от Регионална дирекция по горите – Ш. е изискана информация, от която се установява, че за датата 18.01.2023 г. не са съставяни актове за установяване на административни нарушения спрямо ищеца. Твърди 1 се още, че превозното средство, описано в констативния протокол, не е собственост на дружеството ищец.

След издаване на заповедта за прекратяване ищецът твърди, че не е бил допускан до наетите имоти и е бил лишен от възможността да ги ползва, въпреки че е заплатил предварително пълния размер на наемната цена за целия договорен срок. В този смисъл се поддържа, че ответната община не е изпълнила задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите имоти.

Ищецът излага съображения, че дори да се приеме, че договорът е бил валидно прекратен, договорът за наем е такъв с продължително изпълнение и развалянето му има действие занапред. Поради това предварително платената наемна цена следва да бъде върната за периода, през който наемателят не е могъл да ползва имотите.

В тази връзка ищецът е направил изчисление, според което за периода от 01.10.2022 г. до 09.03.2023 г. - общо 159 дни - стойността на реално дължимия наем възлиза на 10 676,52 лв., а разликата до пълния платен размер, а именно сумата 13 832,47 лв., представлява неоснователно обогатяване за ответника.

Твърди се още, че от датата на издаване на заповедта за прекратяване - 09.03.2023 г., за ответната община е възникнало задължение да върне недължимо получената сума, което не е изпълнено доброволно. Поради това ищецът счита, че общината е изпаднала в забава и дължи обезщетение под формата на законна лихва за периода от 09.03.2023 г. до 05.11.2025 г., както и лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решене с което ответната община да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 832, 47 лева като недължимо платена и сумата от 4 841, 99 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава от 09.03.2023 г до 05.11.2025 година, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответника Община О. е депозирал писмен отговор с който оспорва предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, сключен на 27.10.2022 г. за срок от една стопанска година – 2022/2023 г., при авансово платена наемна цена. Ответникът не оспорва сключването на договора, неговия срок и обстоятелството, че наемната цена е била заплатена предварително от наемателя.

Поддържа се обаче, че договорът е съдържал не само задължение за заплащане на наемна цена, но и редица съпътстващи задължения за наемателя, включително такива, свързани с почистване на наетите имоти, добив, извозване и заплащане на добитата дървесина, като собствеността върху същата е преминавала върху наемателя едва след нейното заплащане. В този смисъл ответникът твърди, че отношенията между страните се уреждат изцяло на договорно основание, което изключва приложението на института на неоснователното обогатяване.

Според изложеното в отговора, до разваляне на договора се е стигнало поради виновно и съществено неизпълнение от страна на наемателя „***“ ЕООД. Ответникът твърди, че дружеството – ищец е добило и извозило значително по-големи количества дървесина от договореното и разрешеното, като не е заплатило изцяло дължимата цена за добитата и извозена дървесина. В тази връзка се сочи, че по издадените превозни билети е установено добиване и извозване на общо 211,24 плътни куб. м дървесина, докато по издадените и платени фактури е отчетено по-малко количество, като разликата възлиза на 52,83 плътни куб. м. Тази дървесина, според ответника, е била добита и извозена от наемателя без да бъде заплатена на общината.

Ответникът излага и твърдения за извършена незаконна сеч от страна на наемателя в съседни имоти – общинска собственост, които не са били предмет на договора и за които не е било издавано разрешително за сеч. Посочва се, че по подаден сигнал е била извършена проверка от служители на Община О. и РДГ – Ш., при която е била задържана и конфискувана дървесина от вида „акация“ в обем около 100 пространствени куб. м., натоварена на товарни автомобили. В тази връзка са били съставени констативни протоколи, доклади и рапорти от компетентните длъжностни лица, които според ответника 2 удостоверяват виновно и неправомерно поведение на наемателя.

Поддържа се, че именно това виновно поведение – неплащане на добита и извозена дървесина, както и извършване на незаконна сеч е обусловило упражняването от страна на общината на договорното й право на едностранно разваляне на договора, на основание чл.

23, ал. 4, т. 1 от договора, със Заповед № РД-09-63 от 09.03.2023 г..

Ответникът твърди, че в този случай не е било необходимо предоставяне на допълнителен срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като поради характера и тежестта на нарушенията общината е изгубила интерес от продължаване на договорното правоотношение.

Ответникът категорично отрича твърдението, че неползването на имотите след развалянето на договора поражда право на връщане на част от платения наем. Поддържа се, че това неползване е пряка последица от виновното неизпълнение на наемателя, поради което последният не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

В отговора се поддържа, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е недопустим, тъй като има субсидиарен характер и не намира приложение при наличие на валидно договорно правоотношение. Платеният авансово наем се твърди като дължим на договорно основание, което не е отпаднало по вина на наемодателя, а договорът е развален поради виновно неизпълнение на наемателя. В този смисъл се застъпва становището, че авансово платеният наем не подлежи на връщане, нито представлява неоснователно обогатяване за общината.

Ответникът Община О. прави изрично възражение за прихващане при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за основателна изцяло или частично претенцията на ищеца за връщане на сума поради неоснователно обогатяване. Поддържа се, че общината разполага с насрещни, изискуеми и ликвидни вземания срещу ищеца „***“ ЕООД, които подлежат на прихващане със сумите, предмет на иска.

На първо място ответникът твърди наличие на вземане за договорна неустойка, уговорена в чл. 25 от договора за наем от 27.10.2022 г. Съгласно тази клауза, при виновно неизпълнение на договорните задължения и/или неспазване на договорните забрани, наемателят дължи обезщетение в размер на 20 % от наемната цена за съответния имот за стопанската година. Въз основа на тази разпоредба ответникът излага, че е формирано вземане за неустойка в размер на 64,37 лв.. Това вземане се твърди като договорно, изискуемо и подлежащо на прихващане с евентуално дължимата на ищеца сума.

Ответникът въвежда възражение за прихващане с вземане, произтичащо от твърдяно неоснователно обогатяване на самия ищец за сметка на общината. Поддържа се, че по договора за наем и по издадените превозни билети ищецът е добил и извозил общо 211,24 плътни кубични метра дървесина, докато по издадените от общината фактури е заплатил дървесина в по-малък обем – 158,41 плътни куб. м. Според ответника разликата от 52,83 плътни куб. м представлява количество дървесина, което е било добито и извозено от ищеца, без да бъде платено, като по този начин последният се е обогатил за сметка на общината.

Въз основа на утвърдените от Общински съвет – О. цени за дървесина, ответникът изчислява стойността на тази разлика на сумата 1 760,82 лв. без ДДС, респективно 2 112,98 лв. с ДДС, като поддържа, че това вземане е изискуемо и подлежи на прихващане срещу евентуално признато вземане на ищеца. Посочва се и начална дата, от която се претендира законна лихва върху тази сума – 17.01.2023 г., датата на последните превозни билети и констатиране на разликата в количествата.

Наред с конкретните насрещни вземания, ответникът излага, че ако съдът приеме за основателна претенцията на ищеца за връщане на част от наемната цена, то тази сума следва да бъде прихваната и с обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи за общината.

Поддържа се, че при редовно и точно изпълнение на договора общината би реализирала приход от наемната цена в пълен размер за целия договорен срок, докато поради виновното неизпълнение от страна на наемателя договорът е бил прекратен предсрочно. В този смисъл се твърди, че претендираната от ищеца сума от 13 832,47 лв. фактически съответства на пропуснати ползи и вреди за общината от неизпълнението на договора и следва да бъде компенсирана чрез прихващане.

В заключение, ответникът излага, че дори и да се приеме наличие на вземане в полза на ищеца, същото следва да бъде изцяло или частично погасено чрез прихващане с насрещните вземания на Община О., произтичащи от договорното неизпълнение и противоправното поведение на наемателя.

3

В съдебно заседание ищецът „***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С.

П., редовно упълномощена, която поддържа предявените искове, оспорва направените от ответника възражения за прихващане и моли съда да уважи изцяло исковите претенции като основателни и доказани. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.