Определение № 271 от 29.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500188 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Я. Т. против определение № 2047/23.05.2024г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 715/2024г. в частта му, в която е прекратено като недопустимо производството по подадената от нея въззивна жалба досежно отхвърлителната част на решение № 277/24.01.2024г. по гр.д. № 16072/2021г. по описа на РС – Варна.

По изложени доводи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по въззивната й жалба в цялост.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Я. С. Т., който оспорва жалбата като неоснователна С частната жалба, както и с последващи молби с вх. № 2740/10.04.2025г. и вх. № 3084/24.04.2025г. жалбоподателката е направила искане за отвод на съдебния състав. Като основание за същото е посочено, че съдиите от състава са се произнасяли по други дела, свързани с настоящото производство.

Съдът като взе предвид изложеното и след справка с цитираните от жалбоподателката дела намира, че искането за отвод на съдебния състав е неоснователно. Никой от членовете му не е взел участие при решаване на настоящото дело в друга инстанция, поради което не е налице хипотезата на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

Участието на съдиите в разглеждането на дела, по които жалбоподателката е била страна, не съставлява основание за отвод. Същите имат различен предмет 1 на спора, а постановяването на неблагоприятен за страната резултат по тях не означава липса на безпристрастност на съдебния състав и не е основание за отвод.

За да се произнесе по настоящата частна жалба съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване е акт на ОС – Варна, постановен от него като въззивна инстанция и с което е прието, че подадената от В. Я. Т. въззивна жалба с вх. № 12193/13.02.2024г., уточнена с молби вх. № 13081/15.02.2024г. и вх. № 16418/27.02.2024г., в частта й, в която се обжалва решение на РС – Варна по гр.д. № 16072/2021г. за отхвърляне на предявени от Я. С. Т. против В. Т. искове с правно основание чл.439 ГПК, е недопустима поради липса на правен интерес и производството по тази част от въззивната й жалба е прекратено.

Така обжалваният акт има прекратителен характер по отношение на въззивното производство, постановен за първи път от въззивната инстанция, поради което и на основание разпоредбата на чл.274, ал.2, изр. първо, предл. второ ГПК компетентен на се произнесе по жалбата е настоящият апелативен съд. Същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Относно инкорпорираното в нея искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавни такси е налице поизнасяне с влязло в сила определение № 464/27.01.2025г. на ОС – Варна, потвърдено с определение на АпС – Варна по ч.гр.д. № 84/2025г.

Обжалваното определение е валидно и допустимо – постановено от надлежно избран съдебен състав, в изискуемата се процесуална форма и в кръга на правораздавателната компетентност на въззивния съд. Не са налице данни за твърдените от жалбоподателката обстоятелства, водещи до постановяването му в нарушение на правото й на безпристрастен съд и справедлив съдебен процес.

Направеният от въззивния съд извод за недопустимост на въззивната й жалба в частта й относно предприетото с нея обжалване на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част е правилен и законосъобразен.

Жалбоподателката В. Т. е ответник по предявените от Я. Т. искове, разгледани с постановеното по гр.д. № 16072/2021г. на РС – Варна решение.

Частичното им отхвърляне означава отричане на предприетото от ищеца оспорване на правото на ответницата да иска заплащане на суми за издръжка и законна лихва за визираните в отхвърлителния диспозитив периоди. Този резултат изцяло удовлетворява и в най-пълна степен защитава оспореното право на ответницата, поради което и същата няма правен интерес от неговото обжалване.

Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за упражняването на всяко едно процесуално право, в т.ч. и правото на жалба. А дали решението е допустимо или не, е въпрос който може да бъде обсъждан 2 само при надлежно упражнено право на жалба.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Я. Т. за отвод на съдебния състав, на основание чл.22 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2047/23.05.2024г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 715/2024г. в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по подадената от В. Я. Т. въззивна жалба досежно отхвърлителната част на решение № 277/24.01.2024г. по гр.д. № 16072/2021г. по описа на РС – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3