Присъда № 1 от 05.04.2021, Районен съд - Карлово

МОТИВИ

Към присъда по НОХД № 144/2021 г. по описа на КРС

Районна прокуратура Пловдив, ТО - Карлово е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. И. И. от с. В.Л., общ. К., обл. П. за това, че:

На 22.03.2021 г. в с. В.Л., общ. К., обл. П. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3,51 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Определение за одобряване на споразумение № 118/29.11.2017 г. по НОХД № 681/2017 г. на Районен съд К. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК престъпление по чл.343б, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият И. и неговият защитник - адвокат Ш. заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. За това, производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като, след като съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият направи самопризнание и в съдебно заседание заяви, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите за фактите, изложени в 1 обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение.

По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок между 1 и 2 години, което да изтърпи при строг режим, наказание „Глоба“ ориентирана към максимума, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от около 3 години.

Подсъдимият И. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и, че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си.

Защитника на подсъдимия - адв. Ш. пледира, че по отношенията на осъжданията на подсъдимия е настъпила реабилитация, поради което моли на подсъдимия да се наложи наказание лишаването от свобода за срок от 3 години, изтърпяването на което да се отложи за срок от 5 год., алтернативно, ако съдът приеме, че подсъдимия не е реабилитиран да му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 год., намалено с 1/3, което да изтърпи при общ режим. Не взима отношение относно наказанията глоба и лишаването от правото да управлява МПС.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимия К. И. И. е роден на 25.03.1982 год. в гр. К., общ. К., обл. П., живущ в с. В.Л., общ. К., обл. П., *****, ******, ****** образование, безработен, неженен с ЕГН **********, осъждан общо 2 пъти със следните съдебни актове:

1. Със Споразумение по НОХД №687/2013г. на Военен съд гр.П., влязло в законна сила на 06.12.2013г. за извършено на 31.05.2013г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца два 2 пъти седмично;

2). Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца.

Видно от отразеното в справката за съдимост, И. е изтърпял това наказание от 21.12.2013г. до 21.07.2014г. и следователно е реабилитиран по право, считано от 22.07.2016г. /при по-благоприятната хипотеза/ 2. Със Споразумение по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К., влязло в законна сила на 29.11.2017г. за извършено на 13.11.2017г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години.

По това осъждане не е настъпила реабилитация по право тъй като веднъж вече И. е бил реабилитиран на това основание за осъждането му по НОХД №687/2013г. на Военен съд гр.П.. Наказателният закон освен реабилитацията по право, регламентирана в разпоредбата на чл.86 от НК, предвижда още един вид реабилитация по право и това е пълната /абсолютна/ реабилитация, регламентирана в чл.88а от НК, според който настъпването на реабилитацията зависи от изтичането на един, по правило, относително подълъг период от време от изтърпяване на наложеното наказание, в който осъденият не е извършил ново престъпление. Сроковете в чл.88а от НК не са определени в самата норма, а се препраща към сроковете по чл.82, ал.1 от НК, с изтичането на които се погасява правото да се изпълни наложеното наказание, който предвижда различни хипотези само за наказанията свързани с лишаване от свобода.

При така изложените по-горе факти, съдът намира, че не са налице условията на чл.88а от НК, тъй като на И., по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Разпоредбата на чл.88а от НК препраща към тази на чл.82 от НК, относно размера на изискуемия срок, който трябва да е изтекъл от изтърпяване на наложеното наказание за да е налице реабилитация. В настоящият случай, срока по чл.82 ал.1 от НК, съобразно наложеното наказание по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К. е 5 години - чл.82, ал.1, т.4 от НК, който при условно осъждане започва да тече от деня в който е изтекъл изпитателният срок /чл.88а, ал.3 от НК/, в случая - от 30.11.2020г.

В резюме - следва да се посочи, че съгласно чл. 88а, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК подсъдимия следва да се счита за реабилитиран по осъждането по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К. считано от 3

30.11.2025г.

На 22.03.2021 г., след обяд, в с. В.Л., общ. К., обл. П., свидетелите Й.Г. и М.С. и двамата служители на РУ на МВР К. изпълнявали задълженията си като автопатрул на територията на общ. К., като се движили бавно с полицейски патрулен автомобил. Около 16.30ч. на ул.“2-ра“ в селото се разминали с лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ****** , като и двамата забелязали водача и по изражението на лицето му преценили, че е употребил алкохол и за това Г. незабавно променил посоката на движение и потеглил след лекия автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ******, като в близост до №1 от улицата те подали звуков и светлинен сигнал на водача на това МПС за да спре и той спрял. След спирането на автомобила, свидетелите С. и Г. подходили към него и се представили на водача. В хода на проверката на документите на шофьора установили, че водач е подсъдимия К. И. И. от с. В.Л., общ. К. и същият лъха на алкохол, поради което му било предложено да бъде тестван за употреба алкохол. Подс.

И. се съгласил и бил изпробван от св. С. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARBA-0091, което отчело наличие на 3,51 на хиляда алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Междувременно на мястото на проверката пристигнал и друг автопатрул на РУП К. в състав свидетеля Б. Н. и Х.С.. Служителите на РУП К. предложили на подсъдимия да даде кръвна проба, като му издали и талон за изследване №071865, но той категорично отказал кръвна проба. Въпреки това бил отведен в ЦСМП К., където пред дежурния медицински екип също отказал до даде кръвна проба.

За констатираното нарушение на ЗДвП на подс. И. бил съставен и връчен АУАН № 980304/22.03.2021 г., който той подписал без възражения.

Подс. И. заявил, че приема показанието на техническото средство и не желае да даде кръв за изследване.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си подсъдимият И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, за което следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност.

От обективна страна на 22.03.2021 г. в с. В.Л., общ. К., обл. П. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3,51 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Определение за одобряване на споразумение № 118/29.11.2017 г. по НОХД № 681/2017 г. на Районен съд К. за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.

4

Несъмнено е доказано изпълнителното деяние – управление на МПС след употреба на алкохол, който в случая е надлежно документиран в размер на 3,51 на хиляда /промила/, като деянието е извършено при условията на наличие на предходно осъждане /повторност/, въздигнато в квалифициращ признак съгласно чл.343б, ал.2 от НК. По надлежен ред е установено наличието на алкохол в кръвта на подс. И. при управление на МПС съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Несъмнено е установено и че дееца е бил осъждан за същото престъпление по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К. по което не е реабилитиран по изложените по-горе причини.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия И. е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – 22.03.2021 г., както и мястото на неговото извършване – в с.В.Л., обл.П.. Подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,50 на хиляда а именно 3,51 на хиляда, което е установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, при спазване на процедурата за установяване съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС.

От субективна страна деянието е извършено от подс. И. умишлено, при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подс. И. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици, като същевременно е имал представа за всички обективни елементи на състава. Съзнавал е, че е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, както и че е употребил алкохол и въпреки това съзнателно привел в движение лекия автомобил и го е управлявал до спирането му от органите на полицията.