Определение № 86 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500596 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№3328/19.08.2025 г., подадена от В. С. У., чрез адв. Т. Д., против Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, постановено на основание чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.420 от ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която частично се обезсилва Определение №929/20.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян в частта му, с която е спряно изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по л.417 от ГПК №464/20.09.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян и на издадения изпълнителен лист срещу длъжника Б. М. Д., въз основа на който е образувано изпълнително дело №88/2024 г. по описа на ЧСИ Мачгърски, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по в.гр.д.№307/2025 г. по описа на ОС – Смолян в частта по частна жалба вх.№8329/20.12.2024 г. срещу Определение №921/17.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян, поради оттегляне на частната жалба.

Поддържа се, че в обжалваните части определението е недопустим, евентуално неправилен съдебен акт. Сочи се, че съдът се е произнесъл с диспозитив за прекратяване на производството по частна жалба вх.№8329/20.12.2024 г. срещу Определение

№921/17.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян, без да е бил сезиран с такава жалба, поради което в тази част обжалваното определение е недопустимо. В действителност съдът е бил сезиран с Частна жалба вх.№8393/20.12.2024 г. срещу Определение №921/17.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян, която частна жалба по-късно е оттеглена, но по нея липсва произнасяне. Също така липсва произнасяне на съда и по депозираната Частна жалба вх.№8392/20.12.2024 г. срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №464/20.09.224 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК. Релевирани са оплаквания за 1 допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в обжалваната част, с която съдът е обезсилил Определение №929/20.12.2024 г. в частта му, с която е спряно изпълнението на заповед №464/20.09.2024 г. срещу длъжника Б. М. Д.. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на длъжника Б. М. Д. заповедта за изпълнение е влязла в сила, и той не е поискал спиране на изпълнението. В действителност по делото не са налице доказателства за надлежно връчване на Поканата за доброволно изпълнение и на Заповедта за изпълнение на този длъжник. Също така не е обезпечено участието на този длъжник в настоящото производство, тъй като частната жалба не му е била редовно връчена и той не е имал възможността да депозира отговор по нея. Окръжният съд не е съобразил разрешенията, дадени с ТР №2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР №6/2011 г. от 15.05.2012 г. по тълк.д.№6/2011 г. на ОСГК а ВКС във връзка със солидарните задължения, каквито са задълженията на двамата длъжници по процесната заповед за изпълнение - В. У. и Б. Д.. Изведени са доводи, че след като се приема, че при дълг на солидарни длъжници, изпълнитеното производство не може да се прекратява поради перемпция само по отношение на част от длъжниците, то на принципа на по-силното основание изпълнителното производство не може и да се спира само по отношение на един от тях, когато само той е направил искането. Счита, че е от съществено значение в този случай обстоятелството, че солидарното задължение е обезпечено договорна ипотека върху недвижим имот, чийто настоящ собственик е жалбоподателят В. У.. По тези съображения се настоява за обезсилване на определението в обжалваните части, а при условията на евентуалност – за отмяната му в тези части, като незаконосъобразно.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес и отговаря на изискванията за редовност.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№3458/01.09.2025 г., подаден от“Гео Фарм Груп“ЕООД, чрез адв. Л. С., надлежно упълномощен с пълномощно на л.6 от ч.гр.д.№1079/2025 г. на СмРС, с който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Съгласно чл.421, ал.1 от ГПК, при няколко задължени лица, обезпечението по чл.420, ал.1 от ГПК служи само за лицето, от което е представено, и спиране може да бъде постановено само по отношение на внеслия обезпечението солидарен длъжник, но не и по отношение на непоискалия спирането и невнесъл обезпечение солидарен длъжник. В случая издадената заповед за изпълнение е срещу двама солидарни длъжници, като в законния срок е подадено възражение срещу заповедта само от единия солидарен длъжник, само той е поискал спиране на изпълнението и само той е внесъл обезпечението по чл.420, ал.1 от ГПК. При това положение е правилен изводът на съда, че определението на районния съд, в частта му, с която е спряно изпълнението срещу неподалия възражение, непоискал спиране и невнесъл обезпечение солидарен длъжник, е недопустимо. Неотносимо е обстоятелството, че солидарното задължение е обезпечено със собствен на частния жалбоподател недвижим имот. По вземането срещу главния длъжник Б. Д. жалбоподателят 2 се явява трето лице – ипотекарен длъжник, и в това си качество може да защитава правата си като такъв по предвидения в ГПК ред, но не и с оспорване на изпълнителния лист и изпълнението срещу главния длъжник. Жалбоподателят е придобил имота чрез договор за покупко-продажба през 2017 г., след като вече през 2009 г. е била вписана ипотеката върху него, и жалбоподателят изрично е заявил съгласието си да го придобие с посочената тежест.

Този факт е описан и в договора за встъпване в дълг от 01.09.2020 г., в който жалбоподателят изрично е потвърдил съгласието си дългът да продължи да се обезпечава с придобития от него имот. Извършената цесия от 11.06.2021 г. е вписана надлежно в СВп по партидата на ипотекарния длъжник, поради което ипотеката е продължила да обезпечава вземането.

Жалбоподателят прави опит да упражнява процесуалните права на съдлъжника Б. Д., което е недопустимо. Превратно е направеното от жалбоподателя тълкуване на указанията, дадени с ТР №2/04.07.2023 г. на ОСГТК. Настоява се частната жалба да се остави без уважение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Б. М. Д..

След образуване на настоящото производство, с Определение №494/04.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№596/2025 г. на ПАС въззивният съд е констатирал, че в депозираната частна жалба е инкорпорирано искане за допълване по реда на чл.250 от ГПК на обжалваното Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, с произнасяне по Частна жалба вх.№8392/20.12.2024 г. срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №464/20.09.224 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК. Също така е констатирано, че е налице вероятност да е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното определение. По тези съображения делото е върнато на съда, постановил обжалваното Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, за провеждане на производство по чл.250 от ГПК и евентуално – провеждане на производство по чл.247 от ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, е постановено Определение №8/06.01.2026 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, с което съдът е допуснал по реда на чл.247 от ГПК поправка на диспозитива на постановеното Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.

№307/2025 г. на ОС – Смолян, като е постановил вместо израза „Прекратява производството по в.гр.д.№307/2025 г. по описа на ОС – Смолян, в частта по частна жалба вх.№8329/20.12.2024 г. срещу Определение №921/17.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян – поради оттегляне на частната жалба“, в диспозитива на Определение №306/17.07.2025 г. да се чете: „Прекратява производството по в.гр.д.№307/2025 г. по описа на ОС – Смолян, в частта по частна жалба вх.№8393/20.12.2024 г. срещу Определение №921/17.12.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян – поради оттегляне на частната жалба“. Също така, със същото Определение №8/06.01.2026 г. по в.гр.д.

№307/2025 г. на ОС – Смолян, съдът се е произнесъл по реда на чл.250 от ГПК по съединената за разглеждане в същото производство Частна жалба вх.№8392/20.12.2024 г. срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №464/20.09.224 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК, като е потвърдил обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед 3

№464/20.09.224 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян. Така постановеното Определение №8/06.01.2026 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, е окончателно в частта, в която съдът се е произнесъл по Частна жалба вх.№8392/20.12.2024 г., и не подлежи на обжалване.

В частта, в която със същото определение съдът се е произнесъл по реда на чл.247 от ГПК, определението на ОС – Смолян е подлежащо на обжалване, но в срока за обжалването му не е подадена частна жалба, поради което същото към настоящия момент е влязло в сила, като необжалвано.

С оглед на така извършените процесуални действия и постановения съдебен акт от компетентния съд - Определение №8/06.01.2026 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, следва да се приеме, че е отпаднал правният интерес на частния жалбоподател от релевираните оплаквания в Частна жалба вх.№3328/19.08.2025 г., подадена от В. С. У., чрез адв. Т. Д., против Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, досежно непълнотата на Определение №306/17.07.2025 г., и допуснатата в диспозитива на същото определение очевидна фактическа грешка. Следва да се приеме, че инициираните от частния жалбоподател с тези части от частната жалба производства по чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК са приключени с влязъл в сила съдебен акт на компетентния да се произнесе по тези искания съд.

Частната жалба вх.№3328/19.08.2025 г., подадена от В. С. У., чрез адв. Т. Д., против Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, В ЧАСТТА, в която със същото определение частично се обезсилва Определение №929/20.12.2024 г. по ч.гр.д.

№1079/2024 г. на РС – Смолян в частта му, с която е спряно изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по л.417 от ГПК №464/20.09.2024 г. по ч.гр.д.№1079/2024 г. на РС – Смолян и на издадения изпълнителен лист срещу длъжника Б. М. Д., въз основа на който е образувано изпълнително дело №88/2024 г. по описа на ЧСИ Мачгърски, следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Заповедното производство е двуинстанционно. С точка 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези, с които се оставя без разглеждане частна жалба против акт на заповедния съд. С тази част на обжалваното Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.

№307/2025 г. на ОС – Смолян съдът се е произнесъл по съществото на депозираната пред него частна жалба срещу постановеното от заповедния съд Определение №929/20.12.2024 г., поради което актът му е окончателен и не подлежи на касационно обжалване в тази част.

По тези съображения, Частната жалба вх.№3328/19.08.2025 г., подадена от В. С. У., чрез адв. Т. Д., против Определение №306/17.07.2025 г. по в.гр.д.№307/2025 г. на ОС – Смолян, се явява изцяло недопустима – в едната си част, поради липса на правен интерес, а в другата посочена част, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Като недопустима, същата следва да се остави изцяло без разглеждане, и образуваното по нея 4 въззивно частно производство, да се прекрати.