Решение № 223 от 08.12.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Севлиево, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100110 по описа за 2022 година

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове по чл. 53 СК, по чл. 59 СК, по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК.

Постъпила е искова молба от М. В. Д., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Севлиево срещу И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., ****.

Ищцата твърди, че страните са заживели на съпружески начала преди около 16 години. На 03.09.2011 г. сключили граждански брак в гр. К., Община ***. Имали две деца:

Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. /преди брака/ в гр. ***, и Г. Д., с ЕГН **********, роден на *** г. в км. ***, общ. ***. Страните нямали собствено жилище, последните пет години живели на о-в ***, който напуснали и двамата. През първите години живота им бил нормален, но от 7-8 години отношението на ответника към ищцата се променило, като било съпроводено с постоянен психически тормоз, ревност, ограничаване и контролиране на социалните й контакти, вкл. със семейството и нейните близки. Имало и прояви на физическо насилие, които ищцата премълчавала, но това се отразило на нейното самочувствие. За да предотврати задълбочаващата се депресия, през септември 2021 г. ищцата се разделила с ответника и заедно с децата се прибрала при своите родители и близки в с. ***, където живеела и досега. Ответникът заминал за Холандия, където работел като шофьор. Около месец след раздялата той направил опит да разубеди ищцата, но това отново било съпроводено със заплахи за убийства и самоубийство. С оглед гореизложеното за ищцата бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, безполезен за страните и за обществото, и следвало да бъде прекратен. За отглеждането и издръжката на децата понастоящем се грижела майката, те учели в ОУ с. ***, Севлиевско. Майката работела в Севлиево и била подпомагана от своите близки в грижата за децата, които поддържали връзка с бащата по интернет. Осигурени били много добри битови условия за отглеждането 1 им и подходяща семейна и приятелска среда. Предвид гореизложеното ищцата иска прекратяване на брака на страните по вина на ответника, като упражняването на родителските права върху децата да се предостави на майката, където да бъде тяхното местоживеене, определяне на режим за личните контакти на децата с бащата, когато е в страната, всяка първа и трета събота и неделя на месеца с преспИ.е от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и за един месец през летния сезон, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, издръжка в размер по 200 лв. за всяко от децата месечно, считано от 01.01.2022 г. платима със законната лихва при просрочие до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и след развода жената да носи предбрачната си фамилия В.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. Заявява, че към момента на отговора не може да вземе становище по основателността на исковата претенция. Това можело да бъде направено едва след събиране на допуснатите от съда доказателства по делото. Оспорва искането за предоставяне на родителските права върху двете родени деца от брака на майката, както и претенцията за заплащане на издръжка по 200 лв. на дете от 01.01.2022 г. като недоказани. Оспорва, че е станал причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и че е проявявал постоянен психически тормоз, ревност, физическо насилие, което се отразило на самочувствието на ищцата, както и отправяне на заплахи за убийство и самоубийство. Възразява по отношение твърдението, за виновно поведение на ответника И. Г. Д..

В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по доводите изложени в исковата молба.

В съдебното заседание ответника, чрез назначения му особен представител, поддържа отговора.

Малолетното дете – Д. Д., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че иска да остане при майка си, защото при нея се чувства по – добре, а с баща си са се чули последно преди една седмица, като преди три месеца се видели в гр. Севлиево.

Ищцата, майка на децата – М. Д., лично пред съда, заявява, че иска ответника да плаща издръжка и няма нищо против същият да взема децата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение от 03.09.2011 г., че ищцата М. В. В. и ответника И. Г.

Д. са сключили граждански брак на 03.09.2011 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0010/03.09.2011 г. на гр. К., Община ***. Посочено е в удостоверението, че след брака съпругата ще носи фамилното име Д..

Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Д.

Д., с ЕГН **********, родена на *** г..

Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Г.

2

Д., с ЕГН **********, роден на *** г..

Видно от два броя служебни бележки от 24.01.2022 г., че двете деца Д. Д. и Г. Д. през учебната 2021 г. – 2022 г. посещават редовно учебните занятия в ОУ„Васил Левски“ – с. ***, общ. Севлиево.

Видно от удостоверение от 25.01.2022 г., от „***“ Севлиево, че М. В. В., за периода от месец януари 2021 г. до месец декември 2021 г., е била със средномесечен брутен доход 146,44 лева, като доходи са получени само последните два месеца /месец ноември 2021 г. 625,50 лв. и месец декември 2021 г. – 1131,73 лв./.

От социален доклад от Д "СП" Севлиево и писмо от Д "СП" *** е видно, че служители на Д "СП" са провели среща с ищцата М. В. В., като са установили, че грижи за децата към момента на срещата се полагат от майката; майката и децата живеят в с. ***, общ. Севлиево, в жилище, с необходимите материални условия за отглеждане на децата; налице е емоционална привързаност на децата с майката и роднините , които помагат в отглеждането на децата; децата споделят, че са контактували с бащата по телефона след раздялата на родителите им; майката заявява, че получава средномесечен доход около 1100,00 лева; въпреки неколкократните опити на служителите, ответника не осъществява среща с тях, за преценка на родителския му капацитет.

От показанията на свидетелката К. В. В., сестра на ищцата, преценени по реда на чл.

172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установяват следните факти: свидетелката заявява, че страните живели много добре, но ответника прекалено много ревнувал ищцата, същата нямала свобода, имало заплахи от страна на ответника; ищцата стигнала дори до психолог; ответника отправял към ищцата обиди и тя плачела; последната година ответника започнал да се държи още по - гадно, обиждал ищцата, блъснал я една вечер пред свидетелката; страните се разделили от около една година, преди съдебното заседание; свидетелката мисли, че ответника бил в Испания; свидетелката счита, че ответника е добър баща, но като съпруг не бил добър.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.

Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно 3 доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на разпитания по делото свидетел – К. В., сестра на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установява, че страните от продължително време имат проблеми, като от около година преди съдебното заседание ответника обиждал ищцата, блъснал я пред свидетелката, като от посочения момент страните живеят разделени. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално.

Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от показанията на свидетеля, социалният доклад и изслушването на едното дете на страните, че ответника започнал да упражнява физическо и психическо насилие над ищцата – блъскане и заплахи, поради което следва да се приеме, че вината на съпруга, произтича от посочените негови действия. С посочените по – горе действия ответника изцяло е пренебрегнал и нарушил моралните си и етични задължения като съпруг, регламентирани в чл. 14 и сл. СК. Предвид всичко изложено брака следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина съпруга.

Относно предоставянето на родителските права и определяне режима на лични отношения с децата:

Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в интерес на децата Д. Д. и Г. Д. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, на основание чл. 59, ал. 2 СК. Не се установиха по делото факти, които да сочат за наличие у майката на отрицателни морални качества или социално обкръжение, които биха дали неблагоприятно отражение върху развитието на децата. Напротив, установи се, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на децата. Именно майката е родителя, който основно е полагал лично грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Видно от социалния доклад, изготвен по делото и изслушването на децата, че е налице емоционална привързаност на децата с майката и роднините , а в същият смисъл следва да се приеме, че е и заявеното от изслушаното дете и явилият се родител желание. Към настоящия момент майката има собствени доходи, а доказателства за конкретни доходи на бащата по делото не са ангажирани. Установи се, че майката има възможност да потърси помощ в отглеждането на децата от трети лица – роднини, а за бащата не са налице данни за такива обстоятелства. След цялостна преценка на всички обстоятелства по делото, изрично посочени по – горе, съдът намери, че е изцяло в интерес на децата, родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, която пълноценно и адекватно е полагала грижи за децата, като всяка добра и грижовна майка, до момента на раздялата на страните, а и след това.

4

След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с оглед интересите на децата е определяне на режим на лични отношения с бащата, при който последният да взима децата Д. Д. и Г. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ.е при бащата от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя и един месец през лятната ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск. Този режим е съобразен с тяхната възраст, ангажираност и установени материални възможности на бащата и майката и би осигурил възможност за пълноценен контакт на родителите с децата. Не се установиха по делото обстоятелства, които да обосновават определяне на още по – разширен и обстоятелствен режим от горният, като в конкретния случай такъв не би бил в интерес на децата и единствено би препятствал нормалното им отглеждане и развитие.

Относно издръжката на децата:

Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на малолетните Д. Д. и Г. Д., в размер на 200,00 лева за всяко от децата месечно, от предявяване на исковата молба – 02.02.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.