Решение № 1178 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110207283 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Н. Т. с ЕГН : **********, с адрес: гр. С. , ж.к. „*****“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. Ц. И. от САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 1 от 25.04.2024 г., издадено от Началника на 09 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в размер на 500, 00 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. На първо място се сочи, че процесните огнестрелни оръжия – ловно огнестрелно оръжие пушка „ИЖ-18 ЕМ-М, кал.12 и късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9х18 са били оставени на съхранение в 09 РУ-СДВР с протокол от 16.09.2019 г., както и че още тогава жалбоподателят е уведомил полицейските органи, че поради здравословни причини /тежко онкологично заболяване/ се налага да предаде на съхранение законно притежаваните от него огнестрелни оръжия. От горното жалбоподателят счита, че липсва виновно поведение негова страна, поради което неправилно е била ангажирана отговорността му. На следващо място се 1 акцентира, че от датата на вмененото му нарушение е изтекъл предвидения в закона давностен срок за административно-наказателно преследване, поради което производството следва да бъде прекратено. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна -Началник на 09 РУ -СДВР чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1 /бл.

№ 063461/ от 10.04.2024 г., съставен от П. Ц. И. на длъжност полицейски инспектор в група „КОС“ към сектор „ОП“ при 09 РУ- СДВР е установено, че на 01.03.2024 г., около 10.00 часа в приемно помещение на група КОС при 09 РУ - СДВР жалбоподателят Б. Н. Т. с ЕГН: ********** е депозирал заявление №426600-483/01.03.2024 г. за издаване на разрешение /подновяване срока на валидност/ за съхранение, носене и употреба /РСНУ/ на притежаваните от него ловно огнестрелно оръжие – пушка марка „ИЖ -18 ЕМ-М“ кал.12 с № ******** и късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“, кал.9х18 с № *******. При извършената проверка било установено, че на жалб.Т. е издадено РСНУ № **********/2014г., валидно до 16.09.2019г.

Заявителят не е подал заявление за подновяване на посоченото разрешение в законоустановения срок – едномесечен срок преди изтичане на срока по чл.

84, ал.2 от ЗОБВВПИ – т.е от 16.08.2019 г. до 16.09.2019 г. Установено било също така, че огнестрелните оръжия се намирали в 09 РУ-СДВР, където са приети на съхранение с протокол №426600/1705/16.09.2019 г. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта постъпило писмено възражение с вх. №338400-6092/12.04.2024г., както и допълнение към него.

Въз основа на акта е издадено процесното НП № 1 от 25.04.2024 г., на Началник 09 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в размер на 500, 00 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П. Ц. И., както и от приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства.

2

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От датата на осъществяване на соченото административно нарушение 17.09.2019 г., за което се твърди, че е извършено под формата на бездействие за периода от 16.08.2019 г. до 16.09.2019 г. до постановяване на решението от настоящия съд са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство на основание настъпила абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване на административнонаказателното производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага Наказателния кодекс

/НК/.

В този смисъл, процесният административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. ал.3 от НК.

В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 о т НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието.

Този срок в настоящият случай е изтекъл на 17.03.2024 г. – т.е преди съставяне на АУАН, респ. преди издаване на процесното НП. В настоящия случай, към датата на произнасяне на настоящата инстанция са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, за които съдът следи служебно, доколкото чл.11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към НК.

С точка 2 на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния 3 административен съд е прието, че по отношение на погасителна давност в административното наказване се прилага института на абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния Кодекс (НК) , която в случая е изтекла.

Горното не само не налага обсъждане нарушението по същество, а също и преценка на изложените от жалбоподателя възражения по НП, доколкото същият би бил удовлетворен от правния ефект на решението на съда.

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното производство, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна -СДВР следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 600 лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, съгласно представено пълномощно ведно с договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024 г.

/л. 8 от делото/. При направено възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, съдът счете, че същото не е прекомерно, съпоставено с действителната фактическа и правна сложност на делото, личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание, изготвянето на жалбата, както и на писмено становище, поради което същото не следва да бъде намалявано.

Водим от горното, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.11 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 101 състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 1 от 25.04.2024 г., издадено от Началник на 09 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя Б. Н. Т. с ЕГН : **********, с адрес: гр. С. , ж.к. „*******“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в размер на 500, 00 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 7283/2024 г., по описа на СРС, НО, 101 състав.

4

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя Б. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *****“, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5