Определение № 1996 от 15.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. С., 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110149385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 246700/04.09.2023 г., предявена от името на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ с ЕИК: /....//, срещу Д. М. С., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ с ЕИК:

/....// суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 0 5.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 1 7.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав , евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат А. В. от САК, е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна в частта по отношение на претенцията за договорна лихва за периода 05.02.2017 г. – 05.11.2020 г. Както в заповедното производство, така и в исковата молба, ищецът основава правото си на вземания срещу ответника на настъпила и надлежно обявена на ответника предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, която се 1 твърди да е обявена на ответника – кредитополучател с писмо от 11.07.2017 г. В тази връзка исковата молба следва да бъде оставена без уважение, като бъдат дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да посочи конкретната дата, на която счита, че е обявил на ответника Д. М. С., ЕГН **********предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, респективно да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес да претендира договорна лихва за целия срок на договора за кредит /доколкото претенциите се основават на твърдения за обявена на ответника, през 2017 г., предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател.

Независимо от горното и за процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 1 48 състав.

Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, предвид твърденията за извършени частични плащания по договора и с цел изясняване на делото от фактическа страна, следва да допусне служебно изслушване на съдебносчетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Какви суми и на кои дати е усвоил Д. М. С., ЕГН ********** по договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател ? 2/ Извършвани ли са плащания по договор за потребителски кредит № PLUS12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор , и Д. М.

С., в качеството на кредитополучател, ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания? 3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател /по пера/ ? 4/ Какъв би бил годишния т процент на разходите по договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, в случай че в същия бъдат включени всички уговорени суми за допълнителни услуги по договора?

Искането, направено от името на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат А. В. от САК, за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза в настоящото произвоство, макар и допустимо и относимо към предмета на делото, не е необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното му 2 решаване и следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка следва да се посочи, че съдържанието на процесния договор за кредит е достатъчно четливо и разбираемо и не буди съмнение, че шрифтът на който договорът е изготвен отговаря на нормативните изисквания.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ИСКОВАТА МОЛБА.

УКАЗВА на ищеца /..../ АД, при съобразяване на изложеното в мотивната част на настоящото определение, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като посочи конкретната дата, на която счита, че е обявил на ответника Д.

М. С., ЕГН ********** предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, респективно да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес да претендира договорна лихва за целия срок на договора за кредит /доколкото претенциите се основават на твърдения за обявена на ответника, през 2017 г., предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател/.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. от 09:30 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 23054587/30.09.2020 г. /..../ с ЕИК: /..../ /с правоприемник „/..../“ АД, ЕИК /....// е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. С., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 0 5.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 1 7.09.2020 г. На 24.05.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми. Заповедта е връчена на длъжника Д. М. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК , поради което ищецът е уведомен за 3 възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 24.08.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 01.09.2023 г., е предявил искове за вземанията.

Ищецът твърди, че считано от 31.05.2023 г. е правоприемник на /..../ с ЕИК: /..../. Посочва, че на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството му на заемодател, и ответника Д. М. С. , в качеството му на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя сумата от 6000 лв., като последният се задължил да върне същата на 58 равни месечни вноски от по 261,48 лв. Поддържа се, че ответникът преустановил плащанията си на 05.02.2017 г., към която дата бил погасил 12 месечни вноски, като останала непогасена главница в размер на 5759,99 лв. Била договорена и възнаградителна лихва, като ответникът не заплатил такава в размер на 4918,53 лв., дължима за периода 05.03.2017 г. – 17.09.2020 г. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на дължимата главница, поради което дължи и сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Д. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ с ЕИК: /....// суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-12068813, сключен на 15.12.2015 г. между /..../, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав , а в условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат А. В. от САК, е депозирал отговор на исковата молба. Развива доводи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК, тъй като въвеждал потребителя в заблуждение, доколкото от съдържанието му не ставало ясно какъв договор се сключва - дали договор за кредит, или договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и използване на кредитна карта, които имали различни характеристики. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото е съставен с размер на шрифта по-малко от 12. Прави се възражение за нищожност на уговорения ГПР, както и на клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни разходи по договора. Оспорва се ответникът да е получавал банкова карта и да е усвоявал цялата предоставена му по договора сума. Поддържа се, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

4

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).