Решение № 386 от 28.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. *******, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630100581 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.

Ищцата, Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул.

„***********" № З1, чрез ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен адрес: гр. **********, ул. „*****” № 3 е предявила иск срещу „*********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул.

„********" № ****** представлявано от *******.

В исковата си молба твърди, че на 04.01.2023 г. доверителят и е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 38,75%, годишен процент на разходите 46,42% и срок за погасяване: 6 месеца.

Съгласно чл.4, ал.З договора, договорът за заем в срок до края на следващия работен ден от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 558, 00 лева.

В случаи на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.З договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.6, ал.1 от договора на кредитора в размер на 420,00 лева, която той следва да, престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Доверителят и е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е дължи плащания за неустойка.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от 1 неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. З от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/ 09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от изброени критерии.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 420,00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тьй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от 2 гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направил оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.

На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългьт му нараства, тоест опасността от свърхзадльжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.

Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестност, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

3

По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

Моли съда да прогласи нищожността на договор за кредит от 04.01.2023г., сключен с ,,*********" ООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикаляш материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ответникът ,,*********“, ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. ********, ПК 1**, район „********“, ул. „********“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител Ирина Недкова Христова-Станкова, в качеството й на управител чрез младши юрисконсулт Давидия Давидова в срока за отговор взема становище.

Сочи на нередовност на исковата претенция, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По отношение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция:

1. На основание чл. 175 ГПК и от името на представляваното от нея дружество признава следните факти:

- сключването между страните на процесния договор за кредит на 04.01. 2023 г. е на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка;

- в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Тези факти не са спорни и следва да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

2. Оспорва следните твърдения на ищеца:

- нищожност на договора за потребителски кредит, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК;

- нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляне разпоредбите на ЗПК и води до скрито оскъпяване на кредита;

ІІІ. По отношение на представените от ищеца доказателства и направените доказателствени искания:

Ответникът не възразява срещу приобщаването към доказателствения материал по делото на представените от ищеца писмени доказателства, като заявява че ще се ползва от тях.

Направеното от ищеца доказателствено искане по чл. 195 ГПК не е необходимо за разрешаването на правния спор. Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса следва ли неустойката по кредита да бъде 4 включена в ГПР или не и това води ли до недействителност на процесния договор.

Несъмнено прибавянето на стойност към изчисления по договора ГПР ще доведе до увеличението на същия, като за установяването на този факт не е необходимо да бъдат ангажирани специалните знания на вещо лице, още повече имайки се предвид, че ответното дружество е признало по реда на чл.

175 ГПК, че в ГПР е включило единствено разход за възнаградителна лихва.

Дружеството признава по смисъла на чл. 175 ГПК, че прибавянето на неустойката към ГПР би довело до надвишаване на законоустановения горен праг на ГПР.

По отношение на основателностга на исковата молба:

Посредством предвидената клауза за неустойка не е налице заобикаляне на сочените от ищеца разпоредби, накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита. С нея се цели именно да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл. 92, ал.1 ЗЗД).

С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката.

Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. В случая кредиторът е изпълнил своето задължение по договора за кредит, като е предоставил заемната сума още на същия ден от подписването на договора. Налице е неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, вследствие на което въпросната неустойка се е начислила.