Определение № 503 от 08.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Ловеч, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500320 по описа за 2024 година С определение № 209/01.04.2024 г., по гр.д. № 265/2024 г. на РС Тетевен, е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. № 1511/12.03.2024 г.), подадена от адв. Д. М. от САК за изменение на решение № 46/22.02.2024 г., по гр. д. № 265/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските, относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението е обжалвано от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, чрез адв. Д. М. с наведени оплаквания за неговата неправилност. Според жалбоподателя районният съд е присъдил възнаграждение, намалявайки същото с половината под нормативно установения минимум от 400 лв. без ДДС, без игнорирайки положения адвокатски труд, определяйки възнаграждението в размер по-малък от средното за страната възнаграждение за вещо лице по съдебно счетоводна експертиза. С жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното определение и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276 ГПК от „*****“ АД е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху определяне на възнаграждението от районния съд съобразно разясненията на СЕС по сходна проблематика, при отчитане конкретната фактическа и правна сложност на делото и реалното участие на процесуалния представител в производството по делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Частната жалба е подадена на 02.04.2024 г. - в деня, следващ този, в който е обявено обжалваното определение (91.04.2024 г.).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 265/2023 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от С. Т. Н. против „*****“ АД, с която са предявени искове за 1 установяване нищожност на уговорка в договор за заем № 3447666 и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., претендирана като частичен иск от 350 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожен договор.

В срока по чл. 131 ГПК от „*****“ АД е изложено становище за недопустимост на установителния иск за нищожност и за неоснователност на предявения осъдителен иск.

С определение № 241/29.05.2023 г. съдът прекратил производството по делото в частта, по предявения иск за установяване нищожност на уговорка в договор за заем № 3447666, като определението не е обжалвано.

С определение от 08.11.2023 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2023 г. До постановяване на определението за насрочване адв. Д. М. не е бил упълномощаван да извършва процесуални действия по делото, тъй като до този момент ищцата е имала друг пълномощник (адв. З.), който временно е бил лишен от адвокатски права.

В писмено становище по делото (вх. № 6517/08.12.2023 г.) от пълномощника на ищцата адв. М. е заявено, че поради служебна ангажираност по други дела, няма да присъства в насроченото за 08.12.2023 г. съдебно заседание.

С молба (вх. № 808/08.02.2024 г.) от пълномощника на ищцата адв. М. е заявено, че поради служебна ангажираност по други дела, няма да присъства в насроченото за 12.02.2024 г. съдебно заседание, направено е изявление за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер 298,87 лв., изложено е становище по основателността на предявения иск и е поискано присъждане на претендираната сума и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в откритите съдебни заседания, проведени на 08.12.2023 г. и на 12.02.2024 г.

С решение № 46/22.02.2024 г., по гр. д. № 265/2023 г. на РС Тетевен, съдът е уважил предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, осъждайки „*****“ АД да заплати на С. Т. Н. сумата от 298,87 лв., ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, а на пълномощника на ищеца – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в размер на 240 лв.

Решението е връчено на ищеца чрез адв. М. на 05.03.2024 г.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 1511/12.03.2024 г.) от адв. Д. М. е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. В указания от съда срок от „*****“ АД е подаден писмен отговор, в който се дава становище са неоснователност на молбата.

С определение № 209/01.04.2024 г., по гр.д. № 265/2023 г. на РС Тетевен, състав на същия съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 46/22.02.2024 г., по гр. д. № 265/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част, само по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Приключване на устните състезания в съответната инстанция се явява краен срок и за 2 валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая възражението за прекомерност е направено с писмения отговор на исковата молба.

Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Според това решение, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Наред с това, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В духа на дадените разяснения се налага извод, че с изключване възможността за преценка вида, количеството и сложността на извършената работа, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, задължаваща определяне на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ в размер не по-нисък от предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо извършеното с нея препращане към размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде възприемано само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като при преценката следва да се отчитат: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Адвокатското възнаграждение от 240 лв. е определено в съответствие с конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, при отчитане на извършените от процесуалния представител на ищцата действия. Предметът на делото е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по който ищцата претендира заплащане на сумата 298,87 лв., с поддържана нищожност на договора (липсващо основание). Касае се за дело с ниска фактическа и правна сложност, по което установяването на фактите не изисква ангажиране и събиране на разнородни и многобройни доказателства, като рамките на спора от фактическа и правна страна са типични за прилаганите институти (неоснователно обогатяване и нищожност на договора), без да разкриват допълнителни усложнения. Конкретният процесуален представител на ищцата не е взел участие от самото начало на 3 делото (включването му в процеса е след насрочване на делото за първо открито съдебно заседание), като извършените от него действия се свеждат до изготвяне на сезиращи актове и молби по хода на делото, без явяване в насрочените открити съдебни заседания.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 209/01.04.2024 г., по гр.д. № 265/2024 г. на РС Тетевен, е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. № 1511/12.03.2024 г.), подадена от адв. Д. М. от САК за изменение на решение № 46/22.02.2024 г., по гр. д. № 265/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските, относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението може не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4