Решение № 197 от 18.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300101161 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Б., ЕГН **********, с адресгр. *****, ул. “*****“ №****, ет.*, ап.*, чрез пълномощника му адвокат К.П., .с която са предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК против Т. В. Б., с ЕГН ********** и адрес- гр. *****, ул. „*** ***“ №***, ет.*, ап.** /с определение №1290/05.11.2021г. производството е прекратено по отношение на първоначалния ответник Р. А. Т., ЕГН **********/.

В исковата молба /уточнена с молби от 28.05.2021г., 22.06.2021г., 19.07.2021г. и 06.08.2021г./ са изложени обстоятелства, че против ищецa е заведено изпълнително дело № 20215530403009 по описа на ДСИ, въз основа на изпълнител лист от дата 22.01.2021 г., издаден по гр. дело № 223/2006 г. по описа на РС – Чирпан.

Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2021 г. от Р. А. Т., ЕГН **********, действаща към онзи момент като законен представител на непълнолетната си дъщеря Т. В. Б., като в хода на изпълнителното дело- на дата 29.01.2021 г. Т.Б. е навършила пълнолетие. Ищецът оспорва вземанията- предмет на образуваното изпълнително дело, а именно: главница в размер на 17 000 лв., представляваща дължима месечна издръжка за периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г.; 6 156,45 лв.- лихви; 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и 1 931,26 лв.- разноски на взискателя. Твърди, че в разписка, издадена на 28.07.2014 г., Р.Т. признава, че В.Б. е заплатил изцяло издръжката за двете им деца Т. и Б. за 2013 г. и 2014 г., възлизаща на сумата от 9 600 лв., а за периода от 01.01.2015 г. до 23.01.2016 г. вземанията са погасени поради изтекла 5-годишна давност. Твърди се още, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Б. е заплатил сумата от 7 200 лв.- дължима месечна издръжка, като вноските за този период най-често са предавани на ръка на Р. Т или по разбирателство между бившите съпрузи – на Т. или Б., които от своя страна са ги предавали на майка си. Наред с горното, ищецът Б. посочва, че е извършил редица други плащания: през декември 2017 г. е заплатил първа вноска за престоя на Т. в лятно езиково училище в**** на стойност 800 лв., а през май 2018 г. е заплатил втора вноска в размер на 950 лв.; през 2019 г. е заплатил по банков път, чрез седем парични превода по сметка на Р.Т., сумите за издръжка на дъщеря им Т. в общ размер 1 550 лв.; отново през 2019 г. е заплатил стойността на едногодишно езиково обучение в **** на Т. чрез „****“ на две вноски: на 01.04.2019 г. сумата от 2 000 лв. и на 03.05.2019 г. сумата от 4 750 лв.; през януари 2019 г. закупил за своя сметка газова инсталация, която била монтирана в жилището, собственост на ответницата Т., намиращо се на адрес: гр. *****, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, в размер на 3 116,29 лв., като Т. сама предложила на ищеца тази стойност да бъде прихваната срещу текущите задължения за издръжка, които тя поема вместо него като компенсация за газифицирането на дома й; на дата 23.01.2020 г. превел по банкова карта на дъщеря си Т. сума в размер на 100 лв. Освен това, от 2017 г. насетне двете дъщери на ищеца са включени в телефонна група към „Рутекс“ ООД /собственост и управлявано от Б./, като по този начин са минимизирани разходите за телефонни услуги. Сумата, заплатена в тази връзка по отношение на Т., е в общ размер от 1 378,28 лв. В обобщение, ищецът твърди, че през процесния период е заплатил лично на дъщеря си Т. или чрез нейната майка Р.Т., или чрез сестра й Б. обща сума за издръжка, обучение, джобни, разходи за телефон и други в размер на над 40 000 лв. Оспорва 1 акцесорното задължение за лихва, начислена върху неплатена издръжка. Поддържа, че след като е изпълнил задължението си за плащане на издръжка, а дори е налице и свръх изпълнение, то не дължи посочената сума по издадения изпълнителен лист, конкретизирана в призовката за доброволно изпълнение, като не дължи и каквито и да са разноски, сторени от взискателя.

Въз основа на всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т. В. Б., ЕГН **********, че ищецът В. Г. Б., ЕГН **********, не дължи по изпълнително дело 20215530403009 /преобразувано под №4112/2021 г. на ДСИ при РС-Пловдив/ сумата от 17 000 лв.- главница, представляваща неизплатена издръжка за периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г., сумата от 6 156,45 лв.- лихви върху главницата, сумата от 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 931,26 лв.- разноски на взискателя. Направено е и искане за присъждане на разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на исковете. Посочва се, че бракът между Р.Т. и В.Б. е прекратен по взаимно съгласие с решение, постановено по гр. дело № 223 по описа за 2006 г. на РС – Чирпан. Съгласно одобреното от съда споразумение, бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от двете деца по 200 лв. до 5-то число на текущия месец, която да предава на майката срещу разписка или пощенски запис, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от одобряване на споразумението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. Твърди се, че размерът на издръжката не е увеличаван, а след навършване на пълнолетие на децата и към момента те продължават средното си образование, като издръжка от бащата не се търси. След 2014 г. ищецът не е заплащал суми за издръжка на Т.Б.. Плащанията на такси за лятно езиково училище в ***** през 2017 г. и за едногодишно обучение в *****- 2018 г. не са плащания за издръжка. Такова не представлява също сумата, заплатената на сдружение „****“, нито внесените суми по банкова сметка на 13.09.2019 и 23.01.2020 г., тъй като са били поискани от Т. във връзка с престоя й в ***** за мероприятия на място и за закупуване на подаръци за приемното семейство. Ищцовите твърдения във връзка с газовата инсталация също нямат отношение към задължението за издръжка. Колкото до поемането на разходи за телефонна услуга, се изтъква, че вземането за издръжка не може да се прехвърля върху трето лице. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените от ищеца искове, като неоснователни.

Претендират се разноски. Допълнителни съображения са развити в писмени бележки на адвокат Г.- пълномощник на ответницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от представеното решение №31/13.07.2006 г. на РС-Чирпан, постановено по гр. д.

№223/2006 г., че с това решение е прекратен сключеният в гр. **** на ******* г. с Акт №***/*** г. граждански брак между Р. А. Т. и В. Г. Б.. С решението съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, според което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца- Б. В.Б.а и Т. В. Б.

/ответник в настоящото производство/е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител Р.Т., издръжка в размер на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от одобряване на споразумението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, като издръжката е платима до 5-то число на текущия месец и се предава на майката срещу разписка или пощенски запис.

Безспорно е между страните, че размерът на издръжката, определен със споразумението, одобрено с решението по гр. д. № 223/2006 г., не е променян.

Установява се от приложеното заверено копие на изпълнително дело №3009/2021г. по описа на ДСИ при РС- Стара Загора, преобразувано под №4112/2021 г. на ДСИ при РС-Пловдив /след отвод на ДСИ Раданова/, че на 22.01.2021г. по гр. д. № 223/2006 г. е издаден изпълнителен лист за възникналите вземания за издръжка, по силата на който ищецът Б. е осъден да заплаща на децата Б. и Т., чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в горепосочения размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от одобряването на споразумението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на взискателя Т.Б., действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своята майка и законен представител, чрез упълномощения адвокат- адвокат Г., 2 е образувано с разпореждане от 28.01.2021 г. изпълнително дело №3009/2021 г., като ДСИ е разпоредил да се изпрати ПДИ до длъжника, изискал е справки, след което е постановил налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в посочените банки.

Видно от приложената покана за доброволно изпълнение, ищецът е поканен да заплати сумата от 17 000 лв.- главница, представляваща неизплатена издръжка за периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г., сумата от 6 156,45 лв.- лихви върху главницата, сумата от 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 931,26 лв.- такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в полза на Районен съд-Стара Загора, като към датата на връчването на поканата - 04.02.2021 г. общото задължение по изпълнителното дело възлиза в размер на 25 258, 21 лв.

По делото е приета разписка, подписана от Р. АТ. Т., с която същата признава, че на 28.07.2014 г. е получила от ищеца Б. дължимата издръжка за двете деца- Т.и Б. за 2013 г. и 2014 г. в размер на 9 600 лв., съгласно подписаното споразумение по бракоразводното дело.

От представените от ищеца вносни бележки и преводни нареждания се установява, че същият е извършвал преводи на различни суми за детето Т., както следва: на 11.12.2017 г. е превел сума от 800 лв. с получател- В. С. и посочено основание- лятно училище на Т.; на 11.05.2018 г.- е превел сумата от 900 лв. с получател- В. С. и основание- лятно училище на Т.Б.; на 11.05.2018 г.- сума от 100 лв.- доплащане за лятно училище на Т. и Б.; на 01.04.2019 г. е превел 2000 лв. на Сдружение „*****” по договор за престой в ***** на Т.; на 03.05.2019 г.- сума от 4750 лв. с основание- втора вноска за престой на Т. в *****; на 13.09.2019 г. сума 130 лв.с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 04.10.2019 г.- сума 170 лв. - с получател Т. и основаниепревод по карта Т.; на 11.11.2019 г. - 400 лв. с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 21.11.2019 г.200 лв. с получател Т. и основание- превод по карта Т.; на 05.12.2019г. – 200 лв. с получател Р.Т. и основаниепревод по карта Т.; на 09. 12.2019 г. – 200 лв. с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 20.12.2019 г. 250 лв.- с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; 23.01.2019 г. - 100 лв. с получател Р.Т. и основаниепревод по карта Т..

Представени са и 29 бр. преводни нареждания, видно от които ищецът е превел по сметка на Б. Б. суми в общ размер на 6 650 лв. за периода от 19.08.2018 г. –до 17.12.2020 г. с посочено основание- захранване на карта, а също- вносна бележка от 11.12.2017 г. за платена сума от 800 лв. за лятно училище на Б. в *****; преводно нареждане от 11.05.2018 г. за сума 900 лв.- с основание- лятно училище в *** за Б.; преводни нареждания от 03.05.2019 г. и 01.07.2019 г. за заплатени първа и втора вноски в размер от по 5750 лв. за престой на Б. в ***.

Приети са по делото платежни документи от 15.01.2019г. и 24.01.2019г., удостоверяващи направени от ищеца разходи в размер на 3 116,29 лв. за закупуване на газова инсталация за жилището на Р.Т., които се явяват неотносими към спорния предмет и затова следва да се обсъждат. Дори да е извършено прихващане на тази сума от задължението за издръжка /със съгласието на Т./, то би се оказало нищожно и без значение за спора, доколкото с разпоредбата на чл. 148 СК се забранява прихващане на вземане със задължение за издръжка.

Представената от ищеца справка за платени суми в общ размер на 1378,38 лв., за периода 24.08.2017г.24.02.2021г., за телефонен номер *******, също няма отношение към предмета на делото, доколкото същата съдържа само данни за плащания на ползвана услуга, извършени от трето за спора лице.