Решение № 4383 от 22.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60790/2021
- Вид
- Решение № 4383
- Подписан
- 22.03.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4383 гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110160790 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от [***********] против В. Е. Д., с която са предявени обективно съединени искове установителни искове за сумите, както следва: за сумата от 3149,91 евро, представляваща редовна глА.ца за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г. по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № ФЛ 14/11.03.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008 г. до изплащане на вземането; сумата от 7119,11 евро, представляваща просрочена глА.ца за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г.; сумата от 498,22 евро, представляваща лихва по редовна глА.ца, начислена за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г.; сумата от 316,76 евро, представляваща лихва по просрочена глА.ца, начислена за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 27684/2008 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед предходното ищецът обосновава прА.я си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Поддържа, че на 11.03.2005 г., между [***********], с правоприемник [***********], в качеството на кредитодател и В. Е. Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № ФЛ 14/11.03.2005 г., по силата на който 1 банката предоставила на кредитополучателя - настоящ ответник, кредит в размер на 18 100 евро за срок от 48 месеца. Поддържа се още, че по силата на договора, банката отпуснала кредита в посочения размер, а ответникът се задължил да го върне, заедно с лихви, в срок да 11.04.2009 г. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на 10,79 лева, като съгласно ал.2 от същата разпоредба, при просрочие на погасителна вноска, съгласно чл.4, ал.3 от договора, неиздължената част от кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща договорения в чл.3, ал.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума. Уговорено било също така, че дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, се начисляват от банката при 360/360 дни ежемесечно. Поддържа се още, че кредитополучателят дължи и комисионна за управление и обработка в размер на 0,5 %, еднократно върху целия размер на кредита, платими преди усвояване на средствата, както и 0,25 % годишно върху размер на кредита, платима в началото на всяка следваща година от срока на кредита, а също и 0,3 % годишно - комисиона за ангажимент, която се начислява върху разликата между сумата на разрешения кредит и фактическия дълг в отделните дни през периода на ползване и се заплаща ежемесечно, след изтичане на съответния месец. Ищецът твърди още, че погасяването на кредита става по рА. месечни /анюитетни/ вноски, с размер на всяка вноска 465,96 евро, като за обезпечаване на вземанията по договора, кредитополучателят учредил в полза на банката първа по ред договорна ипотека върху съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.София. За целия срок на договора, кредитополучателят се задължил да поддържа за своя сметка застраховка на обезпечението. В случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията на договора, както и при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита на договорения падеж, по преценка на банката отпуснатият кредит става изцяло или частично предсрочно изискуем. Сочи се, че от страна на ответника е било допуснато просрочие на погасителни вноски, обусловило подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът претендира уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за недупостимост и неоснователност на исковата молба. Излагат се доводи, че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с годни доказателства. Излага се още, че ищецът не представя доказателства, от които да се установява, че по банковата сметка на ответника реално е постъпила сумата по договора за ипотечен кредит. Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че волеизявлението на кредитора да направи кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – 2 настоящ ответник. Оспорва се предсрочната изискуемост на кредита да е надлежно обявена, включително с исковата молба. Изразява се становище, че клаузата на чл.3 от договора – „лихви и комисионни“, с която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 10,79 %, както и лихвен процент плюс надбавка в размер на 15 пункта годишно, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Сочи се още, че уговорения лихвен процент надхвърля законната лихва, приета в периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите нрави. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 27684/2008 г. по описа на СРС е, че по заявление на [***********] /понастоящем [***********]/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник В. Е. Д. да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 3149,91 евро, представляваща редовна глА.ца за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г. по договор за ипотечен кредит от 11.03.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008 г. до изплащане на вземането; сумата от 7119,11 евро, представляваща просрочена глА.ца за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г.; сумата от 498,22 евро, представляваща лихва по редовна глА.ца, начислена за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г.; сумата от 316,76 евро, представляваща лихва по просрочена глА.ца, начислена за периода от 12.03.2007 г. до 12.09.2008 г., както и разноски.
С разпореждане от 13.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 27684/2008 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал искова молба.
От приложения по делото договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № ФЛ 14/11.03.2005 г. се установява, че между [***********] /с правоприемник ищеца в настоящото производство/ и В. Е. Д. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя, кредит в размер на 18 100 евро, предназначен за потребителски нужди /ремонт и обзавеждане/, за срок от 48 месеца.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено дългът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 10,79%, като съгласно ал.2 от същата разпоредба при просрочие на дължимите погасителни вноски, неиздължената част от кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща договорения в чл.3, ал.1 лихвен процент, плюс наказателна 3 надбавка в размер на 15 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума. Съгласно чл.4 от договора е уговорено заплащането на комисионна за управление и обработка в размер на 0,5 % еднократно върху целия размер на кредита и 0,3 % годишно върху разрешения размер на кредита, които да могат да бъдат променяни едностранно от кредитора, по размер и начин на плащане, съгласно условията на действащата тарифа на банката.
Видно от чл.4, ал.2 от договора е, че като крайният срок за погасяване на кредита е 11.04.2009 г. В т.3 от същата разпоредба е посочено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и глА.ца, с размер на всяка вноска 465,96 евро, считано от датата на усвояване на кредита.
В чл.9, ал.3 от договора е предвидена възможност, при промяна на пазарните условия, банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, за което кредитополучателят давал съгласието си.
Видно още от договора и приложения по делото нотариален акт е, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, учредена на 11.03.2005 г. с нотариален акт № 107, том І, дело № 1756, дело № 98/2005 г. по описа на нотариус Здравко Тончев, с район на действие СРС.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице е посочило, че към 12.09.2008г. задължението на ответника по Договор за ипотечен кредит №ФЛ 14/11.03.2005г. е в размер на 11 084,00 евро, от които 10269,02 евро – глА.ца, 498,22 евро – лихва по редовна глА.ца, 316,76 евро – лихви по просрочия и 433,57 лева – съдебни вземания /държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ на 12.09.2008 г./. Видно още от отговора на задача № 1 е, че от усвоената глА.ца в размер на 18 100 евро, към 12.09.2008 г. ответникът е погасил сумата от 7830,98 евро, подробно описани по дати на плащане в табличен вид в констативно-съобразителната част на заключението по тази задача. Вещото лице е посочило още, че след 12.09.2008г. в [***********] са постъпили суми в размер на 8 600,47 евро и 894,57 лв. за погасяване на задълженията по процесния кредит. С постъпилите суми са погасени следните задължения: 3668,47 евро – глА.ца, 498,22 евро - лихви по редовна глА.ца, 316,76 евро - лихви по просрочия и 894,57 лева присъдени съдебни вземания за разноски. След извършените погасявания с постъпилите суми, задълженията на ответника по процесния договор към 13.07.2021г. са в размер на 13 109,05 евро, както следва: 6600,55 евро – глА.ца, 6 140,50 евро законна лихва и 184,00 лева - присъдени съдебни вземания за разноски. Вещото лице е посочило, че за периода от 12.04.2005г. до 12.01.2007г. ищцовата банка не разполага с информация за погасяванията по процесния кредит, тъй като тази информация е била в архива на [***********]. В отговора на задача № 3 вещото лице е описало в табличен вид плащанията по кредита през периода от 11.10.2010 г. до 19.12.2016 г. на обща 4 стойност 8 600,47 евро и 894,57 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните прА. изводи:
Настоящият съд приема, че ищецът е активно процесуално легитимиран да води предявените искове, тъй като тази легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право и се определя от изложените в исковата молба твърдения. В конкретния случай ищецът обосновава правото си на иск от договор за ипотечен кредит, сключен между [***********] /чиито правоприемник е/ и ответника В. Д.. По делото няма данни процесното вземане да е прехвърлено по силата на договор за цесия, поради което съдът приема, че ищецът е надлежна страна в процеса.
По отношение на представителната власт на пълномощника, съдът приема, че приложеното по делото пълномощно установява наличието на такава. Тълкувайки приложеното към исковата молба пълномощно в полза на упълномощения, съдът приема, че адв.Д. е надлежно преупълномощен от пълномощник на банката-ищец.
Следва да се отбележи още, че с това пълномощно адв.Д. се е легитимирал като пълномощник и в производството пред въззивната съдебна инстанция по повод обжалване на първоначално определение за прекратяване на производството.