Решение № 4333 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4333 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20233110105300 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) предявен от Й. П. И., в качеството на процесуален субституент на „Б.

Д**“ АД, срещу „Г. з.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 382, ал. 1 КЗ за сумата от 9189.09 лева, представляваща непогасен остатък от задължението по Договор за кредит от 21.11.2019 г., сключен между наследодателя на ищеца – П. Й. П. и „Е.“ АД /правоприемник на което е „Б.

Д**“ АД/;

2) предявен от Й. П. И. срещу „Г. з.“ ЕАД установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 14 от Общите условия на „Г. з.“ ЕАД по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на „Е.“ АД, предвиждаща, че за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

С молба вх. № 87684/31.10.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е отправил искане за присъждане на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 15.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

С Определение № 11/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 572/2022 г. на Районен съд – *****, на основание чл. 26, ал. 4 ГПК, в качеството на съищец по делото е конституирана „Б. Д**“ АД.

С Определение № 15121/21.12.2023 г. , на основание чл. 227 ГПК, като 1 ищец в производството е конституиран наследникът на починалия в хода на процеса ищец Й. П. И., а именно Д. Й. П..

В исковата молба се твърди, че Й. П. И. е единствен наследник по закон на сина си П. Й. П., починал на 24.03.2021 г., като същият е приел наследството на последния. Излага се, че на 21.11.2019 г. П. Й. П. сключил договор за потребителски кредит с „Е.“ АД, правоприемник на което е „Б.

Д**“ АД. По силата на последния му бил предоставен кредит в размер на 12 000 лева със срок на погасяване до 10.12.2029 г. и месечна погасителна вноска в размер на 146.67 лева. Твърди се, че между банката и ответника „Г. з.“ ЕАД е сключен Групов договор за застраховка „Живот“ № 1031 на кредитополучатели/съдлъжници на „Е.“ АД по чл. 382 КЗ, по който П. П. се явява трето лице, чиито здраве и живот са предмет на застраховката. Сочи се, че смъртта на застрахования в резултат на злополука или заболяване е покрит застрахователен риск, като застрахователното покритие обхваща неплатената главница по кредита плюс възнаградителната лихва от последната редовна непросрочена вноска съгласно първоначално сключения погасителен план до датата на настъпване на застрахователното събитие. Договорът действа до датата на пълно погасяване на кредита, като дължимата застрахователна премия се заплаща ежемесечно от кредитополучателя, заедно с вноската по кредита.

Наведени са твърдения, че П. Й. П. страдал от онкологично заболяване, като в края на м. 12.2020 г. състоянието му се влошило. На 24.03.2021 г. кредитополучателят починал и в съобщението за смърт като пряка и непосредствена причина за смъртта било вписано „Остра дихателна и циркулаторна недостатъчност“.

След настъпване на смъртта на кредитополучателя ответното дружество отказало да плати застрахователно обезщетение на банката, като се позовало на чл. 14 от Общите условия към застрахователния договор. Съгласно цитираната клауза от ОУ „за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици“. Наведени са доводи, че П. Й. П. не се е съгласявал с посочените общи условия, поради което те не могат да го обвържат. В условията на евентуалност се поддържа, че причина за смъртта на П. П. е не Ковид-19, а онкологичното му заболяване.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск по чл. 382, ал.

1 КЗ с обстоятелството, че с погасяване на задължението от страна на застрахователя той ще се освободи от задълженията си по договора за кредит.

Развити са съображения за нищожност на чл. 14, предл. последно от ОУ по договора за застраховка. Заявява се, че доколкото договорът за застраховка е сключен във връзка с договор за потребителски кредит, кредитополучателятфизическо лице се ползва от специалните правила за защита на потребителите. Наред с това се поддържа, че последният има качеството на потребител на застрахователни услуги. Твърди се, че клаузата на чл. 14, предл. последно от ОУ се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК и поради това е нищожна.

2

Отправени са следните искания до съда: за осъждане на „Г. з.“ ЕАД да заплати на „Б. Д**“ АД сумата от 9189.09 лева, представляваща непогасен остатък от задължението по процесния договор за кредит, както и за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 14 от Общите условия на „Г. з.“ ЕАД по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на „Е.“ АД, предвиждаща, че за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, уточнява, че след смъртта на кредитополучателя са извършвани плащания по договора за кредит, с които е намален размерът на задължението на застрахователя към банката.

Ищецът претендира присъждане на извършените по делото разноски.

Постъпило е становище по исковата молба от „Б. Д**“ АД за липса на основание за процесуална субституция на страната на ищеца, съответно липса на основание за участие на банката като главна страна по делото, тъй като ищецът не е кредитор на банката и не е легитимиран да предяви иск по реда на чл. 134 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че наследодателят на ищеца е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот“ № 1031 на кредитополучатели/съдлъжници на „Е.“ АД. Твърди, че в случая е налице изключен от застрахователното покритие риск по смисъла на чл. 14.1 от Общите условия по застраховката, а именно: „за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици“. Излага, че на 09.03.2021 г., след проведен PCR тест, е установено, че П. П. е заразен с Ковид-19. Тъй като домашното лечение не довело до подобрение, той бил хоспитализиран.

Въпреки оказаната медицинска помощ П. П. починал на 24.03.2021 г. вследствие на усложнения от Ковид инфекция. Сочи, че на 11.03.2020 г. СЗО е обявила заразата с Ковид-19 за пандемия.

Оспорва иска и по размер, като заявява, че липсват доказателства за размера на дълга към момента на депозиране на исковата молба.

Наред с изложеното оспорва материалноправната легитимация на ищеца, както и легитимацията му да предяви иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД.

Оспорва твърдения за неравноправност на чл. 14.1 от Общите условия.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от 3 доказване в отношенията между страните по делото, че на 21.11.2019 г. между П. Й. П. и „Е.“ АД /правоприемник на което е „Б. Д**“ АД/ е сключен договор за потребителски кредит, вземанията по който са обезпечени с договор за групова застраховка, сключен между банката и „Г. з.“ ЕАД; че П. Й. П. е починал на 24.03.2021 г., както и че Й. П. И. е негов единствен наследник по закон. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 е приет за общоизвестен и ненуждаещ се от доказване фактът, че на 11.03.2020 г. СЗО е обявила заразата с Ковид-19 за пандемия.

Наличието на облигационно отношение между П. Й. П. и „Б. Д**“ АД се потвърждава и от представения по делото договор за кредит /л. 13 и сл. от гр. д. № 572/2022 г. на РС-*****/, от съдържанието на който е видно, че е уговорено предоставянето на сума в общ размер от 12 000 лева със срок на издължаване до 10.12.2029 г.

Към писмените доказателства е приобщено и заявление за застраховане /л. 21 от гр. д. № 572/2022 г. на РС-*****/, подписано лично от кредитополучателя, с което същият е приел да бъде застрахован съгласно клаузите на Договор за групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели на „Е.“ АД, сключен с „Г. з. експрес“ ЕАД /правоприемник на което се явява ответникът/. Заявлението съдържа изрично изявление на кредитополучателя, че е получил, прочел и приема общите условия по застрахователния договор.

Процесните общи условия са приложени на л. 24 и сл. от гр. д. № 572/2022 г. на РС-*****. В чл. 14 от тях са описани изключените от застрахователното покритие рискове, като сред тях попадат преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия.

По делото е приложено Съобщение за смърт № 574/25.03.2021 г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна /л. 130/, в което като причина за смъртта на П. Й. П. е посочена остра дихателна и циркулаторна недостатъчност. Отразено е, че лицето е имало двустранна пневмония, причинена от Ковид 19, като наред с това е било диагностицирано с неходжкинов лимфом и автоимунна хемолитична анемия. В представената епикриза /л. 131/ е отразена диагноза двустранна пневмония, причинена от Ковид 19, остра дихателна недостатъчност, а другите посочени по-горе заболявания са вписани като съпътстващи.

Към доказателствата по делото са приобщени медицински документи, от съдържанието на които се потвърждава, че П. П. е страдал от онкологично заболяване,а именно – фоликуларен неходжкинов лимфом и автоимунна хемолитична анемия /л. 133-л. 161/

Видно от представеното с исковата молба писмо от 23.08.2021 г. /л. 29 от гр. д. № 572/2022 г. на РС-*****/ ответното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпилата смърт на П. П., като се е позовало на цитираната по-горе клауза от общите условия.

По делото са ангажирани специални знания чрез допуснатите съдебномедицинска и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно изготвени и аргументирани.

4

Съгласно заключението по съдебномедицинската експертиза е налице пряка причинно-следствена връзка между инфекцията с Ковид 19 и настъпилата на 24.03.2021 г. смърт на П. Й. П.. Вещото лице сочи, че непосредствена причина за смъртта е развилата се остра дихателна и циркулаторна недостатъчност вследствие на двустранна бронхопневмония, причинена от Ковид 19. Заявява, че предвид липсата на извършена аутопсия не може да отговори дали другите съпътстващи заболявания са оказали влияние за настъпване на смъртния изход.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на непогасените задължения по договора за кредит към датата на смъртта на кредитополучателя /24.03.2021 г./ възлиза на 15 000.46 лева, от които 10 975.25 лева – главница и 4025.21 лева – договорна лихва. Изрично вещото лице сочи, че към 24.03.2021 г. не са налице неплатени падежирали вноски. Установява се, че след смъртта на П. П. са извършвани плащания по договора за кредит, както следва: 515.02 лева – от банковата сметка на П. П. и 4026.94 лева – от банковата сметка на Симона Градинарова, като с тези плащания са погасени част от дължимата главница в размер на 2594.15 лева, договорна лихва в размер на 1918.84 лева, наказателна лихва в размер на 6.51 лева и застрахователна премия в размер на 22.46 лева. Вещото лице е изчислило, че към датата на изготвяне на заключението е налице неплатена падежирала главница в размер на 1127.23 лева, както и непадежирала главница в размер на 7191.30 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: