Решение № 684 от 12.06.2020, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна 06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 511 по описа за 2020 г. на Варненският административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба депозирана от "Живот 01" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от П.В.П., чрез адв. М., против Агенцията за хората с увреждания, с правно основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на 2000 лв. – представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 21776/2018 г. по описа на Софийски районен съд и Административен съд София - град, ведно със законната лихва, ситано от датата на влизане в сила на решението по касационното дело, както и сторените съдебно-делови разноски в хода на настоящото производство. В исковата молба се сочи, че срещу дружеството е издадено НП № 76/0023-4270/18.07.2018 г. от Изпълнителния директор на Агенцията за увреждания, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за извършено нарушение на чл. 12 ал.2 т.1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособнеия и съоражения на хората с увреждания и медицински изделия посочени в списъците по чл. 35г ал.1 от ЗИХУ. Издаденото НП е обжалвано пред Районен съд София - град, като е постановено решение № 83663 от 3.04.2019 г., с което НП е отменено. В хода на въззивното производство дружеството е представлявано от адвокат, като за това от дружеството е заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 1000 лв. Решението е обжалвано от АНО, като е образувано КАНД № 6539/2019 г. по описа на Административен съд София, постановено е решение, с което е постановено първоинстанционното решение. В хода на касационното производство, дружеството е представлявано от адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В резултат на незаконосъобразния акт издаден от ответника за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочно наказателно постановление. Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска, като претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Излага доводи, че иска е доказан по основание и размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в по-голям размер, тъй като дружеството е от гр. Варна, а делото е гледано в друг съдебен район.

Ответникът в депозирани отговор и моли да се отхвърли исковата молба, счита, че е недоказана по основание и размер. Излага доводи, че платените адвокатски възнаграждения от дружеството не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Платеното адвокатско възнаграждение не е вреда, не води до увреждане в патримониума на ищеца, тъй като срещу разхода е поучил предоставяне на услуга.

Поддържа, че твърдяните вреди не произтичат пряко и непостредствено от административното разпореждане, а от договор за правна помощ. Действащите процесуални закони, уреждащи обжалването на НП не призават правото на наказаното лице да си възстанови направените от него разноски. НП е издадено във връзка с неизпълнение от страна на ищеца на задължение за предоставяне на ежегоден анализ от търговците на медицински изделия и има изключително важно значение за провеждане на държавната политика, насочена към интеграция на хората с увреждания. Анализа дава информация за актуалното състояние на пазара на медицински изделия, което дава възможност на актуализация на Приложение №7 към ППЗИХУ и осигуряване на съвременни изделия, а отделно от това дава и информация за цените на предлаганите изделия, реинбурсирани от държавния бюджет. Счита, че е налице съпричиняване, тъй като дружеството виновно е допринесло за увреждането, поради което обезщетението следва да се намали до 500 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е по 1000 лв. за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл.

18 ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по дела срещу НП, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал.2, върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв. При спазване на правилата визирани в наредбата, дължимия адвокатски хонорар е 830 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Аналогични доводи са развити и за заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, поради което се поддържа, че търсеното възнаграждение следва да се намали общо до размер на 1660 лв. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в алтернативност счита, че обещетението седва да са намари до размер на 1660 лв. В депозирано становище от 21.05.2020 г. процесуалния представител на ответника претендира разноски на осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, в размер на 200 лв., моли ако претендираните от ответната страна разноски надхвърлят минимума от 260 лв., да бъдат редуцирани до минимума.

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на претенцията. Сочи, че иска е доказан по основание и размер.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С Наказателно постановление НП № 76/0023-4270/18.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за хората с уреждания на "Живот 01" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за извършено нарушение на чл. 12 ал.2 т.1 от Наредба за условията и реда за осъщестяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и и съоръжения за хора с увреждания и медицински изделия посочени в списъците по чл. 35г, ал.1 от ЗИХУ. Санкцията е наложена за това, че дружеството не е подало до 30 октомври на текущата година анализ на цените на съответните продадени медицински изделия, съобразно фактурите, издадени от търговците на дребно.

"Живот 01" ЕОД е обжалвало издаденото НП, като е депозирал жалбата, по която е образувано НАХД № 21776/2018 г. по описа на Районен съд – София - град. По делото е приложено адвокатско пълномощно, съгласно което дружеството е заплатило в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В хода на въззивното производство дружеството е представлявано от адв. М., която е депозирала молба с доказателствени искания, изразила е и становище по съществото на спора.

С решение №

83663/2019г. РС- София - град е отменил подложеното на съдебен контрол НП.

Решението на въззивния съд е обжалвано от Агенцията за хората с увреждания, като е образувано КНАХД № 6539/2019 г. по описа на Административен съд - София - град. С решение № 5620/30.09.2019 г. съдът е потвърдил въззивното решение, като е приел, че НП е издадено при допусати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Решението е влязло в сила на 30.09.2019 г. По касационното дело е приложено адвокатско пълномощно, съгласно което дружеството ищец е заплатило в брой на адв.М. 1000 лв. В хода на касационното производство ищцовото дружество е представлявано от адвоката, като е налице депозирана молба по делото от 26.09.2019 г., в която е изразено становище по жалбата и по съществото на спора.

Изложените дотук фактически обстоятелства се установяват и от приложените НАХД № 21776/2018 г. по описа на Районен съд – София - град и КНАХД № 6539/2019 г. по описа на Административен съд - София - град.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

С оглед горното, предявеният иск е с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно наказателно постановление и следва да се разгледат по същество на спора.

Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно наказателно постановление, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от юридическо лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразните наказателни постановления. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата. С разпоредбата на чл.

4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл.